Третият златен олимпийски медал на България дойде благодарение на човек, който е минал през ада на Ковид 19, тежките контузии и огромни разочарования. Дагестанецът Магомед Рамазанов беше като валяк на олимпийския тепих в Париж. На финала не даде никакъв шанс на един от героите в борбата - иранеца Хасан Яздани Чарати. Победи го със 7:1 и развя гордо българското знаме.

Трябваше да спечеля първо схватката със себе си - каза Рамазанов след финала. - Мислех за своите неудачи в миналото. Исках тази олимпийска титла. Събрах се и я взех!

Животът на родения в село Октябърское в република Дагестан е всичко друго, но не цветя и рози. България иска да привлече бореца още през 2019 година, когато беше част от руския национален отбор. Треньорът на “Сборная” Елбрус Тасеев първо му даде разрешение да участва на българския шампионат. В последния момент по неясни и до днес причини промени решението си. Рамазанов носи екипа на Русия на големия турнир “Иван Яригин”. Тогава на негово място у нас пристигна брат му - Рамазан Рамазанов. В интерес на истината представянето му за България не е лошо. Спечели един сребърен и два бронзови медала от европейско първенство, има и трето място на световно.

През това време Могамед се бори за Русия на европейското през 2020 година. Спечели второ място в категория до 79 килограма, която обаче не е олимпийска. А успехът е свързан с една от най-големите трагедии в живота на бореца. Баща му става жертва на световната пандемия от Ковид 19. В края на живота му Могамед му казва: “Татко, за теб ще спечеля олимпийската титла!” Физическата и менталната сила на бореца успя да му помогне да изпълни обещанието.

Годините до титлата са изцяло “трънлив път”. След второто място в Рим борецът минава в категория до 86 килограма, която е олимпийска. В нея три пъти стана трети на първенството на Русия. В страната на Александър Карелин борбата е на огромна почит и е изключително трудно да си титуляр. Конкуренцията е убийствена. Това е причината Рамазанов да погледне навън. Първата покана идва от Румъния. В продължение на три години обаче така и не му извадиха паспорт. Магомед не можеше да се състезава и почти се беше отказал от спорта. В последния възможен момент Рамазанов се свърза с Мирослав Колев. Известният у нас в борбата се зае с мисията да помогне. Времето напредваше, а олимпиадата чукаше на вратата. Имаше само половин година за издаване на български документи, което е дълъг и сложен процес. Ако паспортът не бе излязъл до декември, когато затваря трансферният прозорец на световната централа UWW, то Рамазанов щеше да гледа Париж 2024 по телевизията и вероятно вече щеше да е сменил пътя в живота си.

С герба на България на гърдите си Рамазанов се прероди. Стана шампион на България, после спечели силен ранкинг турнир в Загреб. И когато изглеждаше най-силен, адът отново се стовари с всичките си девет кръга върху него. Точно преди европейското първенство през февруари Магомед закъса с връзки на глезена. Кракът му беше толкова надут, че не можеше да се обуе. Подготовка реално нямаше, но Рамазанов стисна зъби и участва. Спечели две срещи, но на четвъртфинала загуби. Още веднъж в живота си видя черна думка в борцовото си бъдеще. Идваше олимпийска квалификация в Баку, а здравето му не позволяваше да участва. В един наистина последен шанс Рамазанов се записа за световната квалификация в Истанбул. Край Босфора, събрал в юмрука всичките си демони, Магомед взе заветната олимпийска виза.

Първата част от подготовката за Париж премина в Кавказ, където заложи на функционалното си състояние. След това отиде в Махачкала и накрая в Осетия. Тялото му ставаше все по-силно, а увереността растеше с минути. Пет дни преди заминаването за Париж борецът изкара във Велико Търново.

“Могамед е много добродушен човек с благ характер - разказва Мирослав Колев. - Да не си три години на тепиха е страшно много време. Дърпа те назад в подготовката, губиш усета. Това момче обаче е уникално и всички го видяхме на олимпиадата.”
След като приключи еуфорията около златния медал, Рамазанов ще се прибере в руския град Астрахан, където живее с жена си и двете им деца. Плановете на Могамед са да изкара още един олимпийски цикъл. А най-близките да спечели световна и европейска титла за втората си родина България.

Благодаря на България, че повярва в мен

Подобно и на Семен Новиков в свободния стил, основният проблем на Магомед Рамазанов преди да дойде в България бе липсата на шанс за изява. Свободната борба е националният спорт в Дагестан и цял Кавказ, а количеството класни състезатели е толкова голямо, че има за повечето националния отбори в Европа.

“Искам да кажа на всички българи, че благодаря за тази възможност, довериха ми се, дадоха ми гражданство, това е борцова страна и аз се чувствам добре. Много се радвам за цялата подкрепа - заяви шампионът след победния финал в Париж. - Чувствам се страхотно в националния отбор. Фокусирам се върху това, че се боря. Получих страшно много съобщения след победата, треньорът ми плачеше на трибуните и той също е много щастлив, заслугата е негова.”