Монокините не са от вчера

Скандалният дизайнер Руди Гернрайх сваля горнището на дамския плажен костюм

Днес много дами се появяват на плажа по монокини, но малцина знаят как е изглеждал този бански костюм по-рано - тогава, когато е бил измислен. Автор на монокините е един от най-авангардните дизайнери на 60-те - Руди Гернрайх, който представя творението си през 1964 година. Особеността на този бански е, че оставя гърдите напълно открити.

Руди Гернрайх е роден във Виена през 1922 г. в доста заможно еврейско семейство, но на 16-годишна възраст той и майка му Елизабет трябва да напуснат родната си Австрия, страхувайки се от преследване от нацистите. По това време младежът вече е загубил баща си, собственик на голямо предприятие за производство на чорапи, който се самоубива.

Когато това се случва, Руди е на 8 години и леля му Хедвиг Мюлер, която поддържа магазин за дрехи, от който пазаруват предимно заможни купувачи, поема попечителството над семейството и така Руди се запознава със света на модата. Скиците му са далеч от прости детски рисунки, той изобразява много екстравагантни неща, като например куфари с чекмеджета.

Когато Руди и майка му се преместват в САЩ и се установяват в Лос Анджелис, градът на ангелите обаче не бърза да сбъдне всички мечти на новите имигранти. Елизабет започва да печели, като продава домашни торти, а синът й, за да не й бъде в тежест, отива да работи в... морга, където трябва да мие телата на починалите. Но Гернрайх не престава да мисли за модата, като по малко натрупва необходимите знания: посещава лекции по изкуство в местен колеж, чиракува в модно ателие за сценични костюми.

От 1951 г. започва да се занимава със създаването на свои собствени колекции дрехи, но най-доброто време за Руди настъпва през 60-те години на миналия век. Въпреки че името му днес може да не е толкова известно, колкото имената на други негови съвременници като Пако Рабан, именно Гернрайх е

истинският революционер и новатор в модата

Той внася няколко нови идеи наведнъж, включително стила унисекс (например мъже и жени с бръснати глави демонстрират колекциите му) и пълен външен вид - когато всички детайли на изображението от дрехи до аксесоари са проектирани в един стил. Дори пръв, в края на 50-те години, демонстрира роклята трапец - много преди Ив Сен Лоран. В допълнение, Гернрайх е и един от първите, който използва необичайни материали като винил и найлон вместо естествени материи за своите модели.

"Той беше човек от бъдещето, случайно кацнал в епоха, в която не можеше да бъде оценен", казва музата му Пеги Мофит, която изиграва ключова роля в историята на монокините.

За първи път Гернрайх преобразява плажното облекло още през 1952 г., представяйки бански костюм, който прилича повече на трико за балетисти - без обичайна подплата и пришити къдри. Дизайнерът често използва еластични тъкани, за да подчертае естествените извивки на женското тяло. Но истински скандал предизвиква с банския с отворени гърди, който дизайнерът представя през 1964 година. Освен че са логично продължение на авангардните идеи на Гернрайх, неговите монокини са

вид протест срещу пуританизма

и прекомерния консерватизъм на обществото по онова време.

През 1963 г. Сузана Киртланд, редактор на списание Look, моли Гернрайх да й предложи някакъв футуристичен дизайн за бански костюми, който да публикува. Когато се стига до фотосесия на Бахамските острови, всичките пет наети модела отказват да се снимат в монокини. За да спаси снимките, фотографът трябва да убеди местна проститутка да действа като модел. В резултат на това в списанието е публикувана само една нейна снимка, но в гръб.

"Никога не ми е харесвало, че голото тяло се смята за нещо срамно. Ограбването на човек от правото му на голота е вид фашизъм. Да уважаваш жената, както и мъжа, означава да им дадеш възможност да бъдат свободни във всичко", казва дизайнерът.

Пеги Мофит - тя се превръща в истинската муза на Руди и практически лице на модата от 60-те с известната прическа от онези времена с дълги бретончета, създадена от известния Видал Сасун.

Снимка на Мофит в скандалния бански костюм на Гернрайх е публикувана в сп. Women’s Wear Daily през лятото на 1964 година. Фотограф е съпругът на Пеги - Уилям Клакстън. Между другото, тримата активно си сътрудничат и в бъдеще, като Клакстън заснема много фотосесии за Гернрайх с Мофит като модел.

Публикуваната снимка очаквано предизвиква скандал - църквата, политическите партии и цялото прилично общество излизат на оръжие срещу дизайнера. Въпреки това през лятото на 1964 г. в Ню Йорк са продадени над 3000 монокини на цена 24 долара.

В Европа изобретението на Гернрайх е прието много по-топло. Дизайнерът веднага има последователи - модният дизайнер Рубен Торес създава своето копие на монокините, представянето на което се провежда в Париж.

Въпреки че монокините на Гернрайх не се налагат в оригиналната си форма, те повлияват на модата по друг начин - жените започват да плажуват и топлес. В допълнение, смелият стил оказва силно влияние върху сексуалната революция, подчертавайки личната свобода на жената в избора на дрехи. Снимката на Пеги Мофит пък предизвиква поредното нарастване на феминизма и дискусии за това дали жените могат да оголват горната част на тялото си толкова свободно, колкото мъжете.