Народните ни читалища влизат в ЮНЕСКО. Те ще бъдат вписани в Регистъра за опазване на добрите практики. Това обявиха от световната организация в края на миналата седмица. В списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО вече са вписани хорът на Бистришките баби, нестинарството, традицията по изработване на Чипровските килими, обредите на кукерите в Пернишко и фолклорния фестивал в Копривщица. Международното признание сега идва за присъстващите във всеки град или село читалища, които по последни данни наброяват 3 600. В мотивите за вписването от ЮНЕСКО посочват, че българското читалище е мястото, където по-възрастните членове на обществото предават културно наследство на младите. Тази позитивна новина стана повод да се срещнем с Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища.

- Г-н Дойнов, честито! От централата на ЮНЕСКО дойде новината, че Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство е признал нашите читалища като пример за добра практика. Как всъщност да тълкуваме тази оценка?

- Това безспорно е световно признание за читалищата ни. Признат е техният граждански дух, тяхната способност да съчетават в себе си и културното, и просветното начало. Оценени са вековните усилия на народните читалища да разпространяват светлината на познанието, да бъдат подкрепа на усилията на човека към доброто чрез създаваните културни политики по места... Системата на родните читалища няма аналог в света. Тя е духовната люлка на нашия народ вече 160 години, където се е развивал творческият потенциал на нацията ни. Колко поколения писатели, художници, музиканти, актьори са започнали кариерата си в светилището на читалищната сграда! Всичко това формира понятието добра практика. Или казано простичко, добра практика означава, че си бил полезен на другите. Поздравяваме екипа на Министерство на културата, който подготви и представи тази кандидатура.

- Има ли увеличение на парите за читалищата за 2018 г. и каква е оценката Ви за това?

- Има увеличение от 14.7%, което е най-високото увеличение досега. Читалищата ще поемат глътка въздух, за което благодарих на министър Боил Банов. Но една от болките ни е, че високата цена на книгите пречи да обновяваме книжните си фондове, така както бихме искали. Книгата се превърна стока лукс с цени, надвишаващи вече 20 лева. Парите никога не достигат, но подкрепям всяко начинание да се намерят повече пари. Нуждаем се от средства за пълна компютъризация и дигитализация на читалищните библиотеки, за да може това огромно книжно богатство да се ползва онлайн от новите поколения.

- Кой е най-големият проблем на читалищата днес?

Читалищата са вече различни. Едно е читалището в центъра на морски град на юг, друго е читалището, намиращо се в село с 50 жители. Имаме богати читалища – със собствени фондове за милиони лева, и други – в една стаичка на някое кметство. Липсва диференциран анализ за различията, но това е така, защото никога повече няма да има еднаквост в местните общности. Различията са в регионите и степените на развитие. С оглед на това ми се струва, че най-големият проблем си остава безпаричието и липсата на работеща формула на читалищното управление. Необходими са читалищни мениджъри. Хора, които могат да управляват и сгради, и пари, и безпаричие; хора, които могат да продуцират и ги боли от умирането на културата; хора с идеи за реализиране на модерни арт продукти (фестивали, инсталации, флашмоб, escape room, зали за настолни игри), в които да се включат три поколения жители – особено в малките населени места. Всички знаем, че има села и градчета, където единственият културен живот кипи в читалището. Там с години не стъпват нито столични театрални трупи, нито поппевци или танцови състави.

– На Първи ноември тази година Вие удостоихте едни от най-видните български културни деятели с Почетното звание “Следовник на народните будители”. Това са акад. Светлин Русев, акад. Людмил Стайков, проф. Делирадева, Теодосий Спасов, Мариус Донкин… В изказването си акад. Стайков пожела във всяко читалище да има киносалон. Считате ли, че това е изпълнимо?

- Академик Людмил Стайков после ми сподели, че именно читалищното кино е определило неговия път на кинорежисьор. Иначе това е напълно възможно – така както беше преди 3 десетилетия. Факт е, че самите читалища вече търсят възможността да направят кино. Вече не е и толкова скъпо от техническа гледна точка. Имам преки наблюдения от рентабилността на кинопрожекциите в определени читалища и нещата изглеждат добре. Но най-важното е, хората го искат, а щом те го искат, за нас това е закон.

– А как гледате на категоризацията на читалищата?

Тази идея е несъстоятелна, тъй като не може да има първа, втора, трета и т. н. категория сдружения на граждани, каквито са читалищата по традиция и закон. Понятието “категория” означава, че има номинална оценка, сравними показатели и устойчиви индикатори. При положение че непрекъснато се променя една величина като “брой жители на населеното място”, идеята става декоративна.

– А какво решение предлагате?

Вижте, читалището е обществен механизъм – със структура, която търпи наслагвания. Да, читалището е сдружение на граждани, но това сдружение може да формира два основни стълба. Единият е обществената библиотека. Другият следва да е културният център. Законът за обществените библиотеки формира читалищните библиотеки като обществени – тоест те имат своя нормативна база, изисквания и т.н. Ако се приеме това мое виждане, всичките културни дейности ще останат в читалището, но обособени, организирани в културен център. Този център ние ще можем да го категоризираме, да му вменим съответни изисквания, да му помогнем методически – с необходима техника, специалисти, преподаватели. Оттук ще е по-лесно за финансиране, но и за мониторинг. И още нещо, твърде важно – ще можем да формираме и разпространяваме културен продукт. Защото дори една изложба на детски рисунки също е културен продукт и има нужда от куратор, от медийно внимание, от обществена оценка. От любителските изяви до професионалното реализиране са само две крачки по пътя на израстването на младите хора. Читалищните сцени, репетиционни зали за танци и балет, езикови и рисувални школи са една огромна база, от която тръгват бъдещите звезди в изкуството.

– През май месец на вашия конгрес присъстваха президентът Румен Радев и министър Боил Банов. Какво казаха те на читалищните дейци?

Президентът Радев направи изключително изказване, чрез което определи читалищното дело като национален приоритет. Неговото изказване се запомни от всички делегати, които искрено и топло го посрещнаха с българското “Добре дошъл” и хляб и сол. Имах възможността да поднеса благодарностите на читалищната общност за тази оценка. Министър Банов обяви увеличението на субсидията за 2018 г. и това допълнително повиши тонуса в залата. Заслугата за това е негова.

– Считате ли, че е необходим ремонт на Закона за народните читалища?

Законът за читалищата запазва двете основни дадености вече 20 години – самоуправлението на отделното читалище и собствеността на сградите. Безкрайно много кръгли маси, дискусии, работни срещи, обмяна на опит, гостувания и т. н. се състояха с такава тема. В крайна сметка налице е един бял лист. Вероятно вече има и корпоративен натиск за промяна, тъй като сградите са ни привлекателни, а ние нямаме потенциал за бизнес. Инициативи за промяна през годините имаше много, но в крайна сметка самите политици се убедиха в устойчивостта на сегашния закон. Добре че голяма част от читалищните сгради са паметници на културата и трудно могат да бъдат съборени или приватизирани от недобросъвестни кметове.

– В каква посока ще търсите развитие през 2018 г.?

В момента изграждаме структурата за един представителен концерт на българското любителско изкуство, който ще се състои през май догодина. В Европа има сериозни традиции в тази насока. Гледал съм как генерални директори на мултинационални компании играят в пиеси на Брехт или свирят на виолочело, как лекари представят творби на братя Грим и т. н. Ще покажем как нашите лекари, инженери, архитекти и директори на фирми танцуват или как играят по текстове на Дарио Фо. Българският любителски театър е на високо ниво и може достойно на защити престижа на любителите театрали. Културната програма на европредседателството не е публикувана, но ще намерим достатъчно аргументи, за да включат и нашите изяви.

– Не сте ли кандидатствали в програмата на Национален фонд “Култура” за финансиране с тази идея?

– Желая успех на спечелилите финансиране, все пак милион и шестстотин хиляди лева, отпуснати за културни проекти, не са шега работа и дано това, което създадат, да представи достойно България. Ние ще се оправяме сами – ще търсим спонсори, ще инициираме национална подписка – това го можем, и в крайна сметка ще видите зашеметяващо представление, така както сме го правили и досега. Естествено е да подготвим и съпътстваща програма, в която ще включим и ветераните самодейци, и юношите.

Нашият гост

Николай Дойнов е председател на Съюза на народните читалища за трети мандат. Носител е на най-високите държавни отличия за култура – Орден “Св. св. Кирил и Методий” – Първа степен, “Златен век” на Министерство на културата, Почетен знак на Президента на Р. България. Удостоен е със “Златен венец” на IGF. Член е на Съвета за интелигентен растеж при МС, председател е на настоятелството на СА “Д. А. Ценов”, Свищов. Възстановител на Съюза на народните читалища през 1989 г., създател на сп. “Читалищен мениджмънт”. Един от най-ярките поети през 80-те, автор десетина книги. Творчеството му е преведено на различни езици. Заслужил читалищен деятел.