Образованието, икономиката и социалната сфера са една система

Автор: Проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора

Анализи

10:00

02.05.2018

При малка икономика като нашата и свит пазар на труда, практиката има нужда от широкоспектърни специалисти

Днес продължаваме с материал на проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора.

Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд“ ще ги публикува всяка сряда.

Ние, академичната общност на Тракийски университет–Стара Загора сме обнадеждени, че най-накрая във висшето образование текат необходими и дълго отлагани реформи. Поради забавянето им в последните 25-30 години се стигна до разсъгласуване между икономиката, образованието и социалната сфера като системно обвързани обществени реалности.

В стратегическите държавни документи е постигнат много добър синхрон в основните цели между Стратегията за висше образование, стратегиите отнасящи се до икономическото развитие, както и Стратегията за регионално развитие на страната.

На ниво конкретни мерки, обаче, се очертават проблеми, които могат да се преодолеят чрез системен анализ на всички дългосрочни последици, включително неблагоприятните за обществото, въпреки първоначалните добри намерения.

В тази връзка, по подобие на ресор средно образование, считам за наложащо да бъде назначен зам.-министър с ресор висше образование и наука, който да поеме тази аналитична функция в тесен контакт с академичната общност в страната.

Висшето образование трябва да бъде двигател, а не ситуативно огледало на икономиката или социалната сфера.

Ето накратко някои от тези проблеми.

На първо място искам да се спра на елементи от методиката за рейтингова класация на висшите училища в България, които частично противоречат на стратегически цели пред развитието на страната ни.

Несъмнено целта на ретинговата система и на акредитациите е да повишат качеството на висшето образование, научната дейност и условията за обучение на бъдещите специалисти, необходими на народното стопанство. Оценявам усилията за обективно измерими критерии за рейтинг, но считам за обществено проблематични и недобре прeмислени някои от индикаторите за рейтинг.

Ето какво имам предвид: част от индикаторите в рейтинговата система по последиците си противоречат на стратегическата социално икономическа цел за преодоляване на силната централизация на икономиката и стимулиране на развитието на икономически по-слабите райони.

- Например при сегашните индикатори за реализация на завършилите специалисти на пазара на труда в рейтинговата система, университетите нямат стимул да насочват завършилите специалисти към реализация в селските и изоставащите икономически райони, а към столицата и големите градове, където младите специалисти ще имат по-високи доходи, а университетите ще спечелят по-висок рейтинг по цели три индикатора свързани с дохода - „Принос към осигурителната система“, „Осигурителен доход на завършилите“, и „Облагаем доход на завършилите“. Така висшето образование задълбочава и без това свръхцентрализацията на българския бизнес в столицата и още 2-3 големи градове.

- Добре замислените индикатори на регионална значимост - „Регионална реализация“ и „Регионална реализация на позиция за висше образование“, действат в абсолютно същата посока и дават предимство на столичните ВУ поради несравнимо по-големият регионален пазар на труда в столицата.

Това се случва на фона на и без това твърде централизирана образователна система - в София са 22 университета и висши училища, от всички 52 в страната. Този факт автоматично повишава рейтинга им през трите индикатора, свързани с работната заплата. Много по-смислено би било за регионалната значимост да се съди по мнението на регионалния бизнес за потребностите и за качеството на кадрите, които университетите създават.

- В Тракийски университет се наблюдава и друг много интересен факт: в силно конкурентни професионални направления като педагогика и социални дейности, които като професии са предимно в бюджетната сфера и доходите на специалистите (учители и социални работници) в столицата и останалата част от страната са приблизително еднакви, ние сме в челни позиции – на второ до трето място по рейтинг.

Във всички професионални сфери със силен частен бизнес, изключително концентриран в столицата и големите градове, и със значителни разлики в заплащането и работните места, ВУ в икономически най-силните райони започнаха да водят по рейтинг. Това се наблюдава и в аграрния сектор, и в медицината, и във ветеринарната медицина, в инженерните науки и икономиката.

Парадоксално, но чрез всички посочени индикатори рейтинговата система всъщност задълбочава допълнително икономическата и образователна централизация, вместо да я преодолява.

Ние имаме значим опит от процедура на Европейската акредитация на нашия Ветеринарномедицински факултет по повече от 70 различни показатели, които са изцяло насочени към качеството на образователния процес. С изпълнението им се гарантира придобиването на висока компетентност, на необходимите теоретични знания и практически умения у завършилите специалността. Това е изцяло подчинено на очакванията на обществото. Тези критерии са свързани основно със: състоянието на материално-техническата база; нивото на подготвеност на преподавателския състав; съотношението между теоретичното и практическо обучение; условията за практическа подготовка и др.

- Начинът, по който рейтинговата система отчита реализацията на завършилите специалисти с висше образование е в конфликт и с Планът за действие Предприемачество 2020. Предприемачите и самонаетите лица не се отчитат от рейтинговата система като реализирали се по професията, въпреки, че държавата е извела приоритет: стимулиране на младите хора да започнат собствен бизнес след завършване на образованието си. Тази мярка не стимулира университетите за предприемаческо образование.

Ето защо считам, че провежданата рейтинговата класация в нашата страна трябва да отчита най-вече качеството на образователния процес и на научните изследвания, които са функция от усилията на академичния състав на университета, а не да се влияе толкова силно от икономическата конюнктура.

И тъй като качествените критерии най-адекватно се изследват с качествени измерители, рейтинговата система трябва да интегрира обратната връзка от работодателите за качеството на професионалната подготовка на завършилите специалисти. В нашия университет обратната връзка от работодателите ни насочва към адекватни управленски въздействия за подобряване на образователния процес.

Възнаграждават се усилията ни по посока на интернационализацията на обучението. През 2017 г. Тракийски университет – Стара Загора получи специален плакет „Знак за качество“ и Сертификат за цялостно изпълнение на дейностите по програма „Еразъм+“ от ЦРЧР заедно с още два университета в България.

На второ място, като основен проблем в българската икономика отдавна се обсъжда дефицита на качествена работна ръка, а в същото време работодателите и университетите нямат яснота тесни или широкоспектърни специалисти да бъдат подготвяни.

Считам, че при малка икономика като нашата и свит пазар на труда, практиката има нужда от широкоспектърни специалисти, с компетентности в повече аспекти на професиите, които се очаква да работят.

Например средностатистическият аграрен предприемач няма финансов ресурс, за да си позволи да си наема тесни специалисти за всяка дейност - технолози, икономисти и маркетолози, ветеринарни лекари и машинни инженери. Именно практиката ни наложи да създаваме комплексни специалисти, поради което беше целесъобразно още преди 30г. развиване на икономическо направление на нашия университет.

Поради същата причина закритата специалност парамедик е добре да се разкрие отново и парамедиците, като комплексни специалисти в доболничната помощ понякога с решаващо значение за човешкия живот, да придобиват степен поне професионален бакалавър.

Съществува и друго противоречие - от една страна практиката има нужда от широкоспектърни специалисти, а от друга - рейнтинговата система отчита реализацията по твърде ограничени и тесни групи професионални кодове.

Целесъобразно е да се формират експертни групи от професионалните общности, които да дадат становища по кои по-широки групи от кодове на професиите да бъде отчитана реализацията на специалистите във всяко професионално направление.

Твърде ситуативните реакции на образователната система спрямо пазара на труда са рисковани, ако не се отчитат всички дългосрочни последици за икономиката.

Редуцирането на приема в икономическите специалности, също почива на противоречива информация. От една страна се твърди, че около 1/3 от студентите учат икономически специалности, но от друга данните на ТПП са, че в значителна степен има нужда от кадри с икономическа компетентност и че тази тенденция ще се наблюдава и в бъдеще.

Освен това ограничаването на държавната поръчка в държавните университети, пренасочва кандидат-студенти към частните ВУ, в което няма лошо, но трябва да се осмисли като последица от официалната образователна политика.

Имам опасения, че фактическото редуциране на професионални направления ще доведе и до загуба на дълго създаван научен, преподавателски и материален ресурс, а без това България е сред трите държави с най-нисък процент от населението, заето в научна и развойна дейност. След нас са само Кипър и Румъния

Според мен решението е в реалната конкуренция – от всеки ВУ да се редуцират бройките, които не са били заети през последните 2 години – това е истинска конкуренция чрез избора на потребителите на образователни услуги, както във всички други сфери.

Във връзка с това намирам за неуместна идеята да се възстанови модела на образователна система към 89-та година. Образователното пространство и икономическата действителност са напълно променени. Налице е развит частен сектор в икономиката и образованието, свит пазар на труда, не много развита икономика, Отпадна и задължителното средно образование, което даваше на ВУ добре подготвени средни кадри.

Невъзможно е да се възпроизведе ползотворно модел от отминал исторически етап.

Приоритетните в момента инженерни и педагогически специалности са много силно развити в нашия университет и работят извънредно успешно с бизнеса и базовите училища за практическото обучение на студентите. Така се създава ресурс от преподаватели, специалисти и база, но трябва да се изградят и прогнози по какъв път ще поемем когато и тази ниша се насити с кадри след няколко години.

Може би по-добра стратегия е създаването на хибридни специалности и комплексни специалисти, които ще използват вече създадения преподавателски и научен ресурс. Стратегическата цел за интелигентна специализация на българската икономика, предполага силна наука и изследователска дейност, но с насочването на публикациите предимно в международни бази данни, науката и българският бизнес се отдалечават, вместо да се сближават

Оценявам високо усилията за повишаване на качеството на научните разработки, за да се осигури растеж на основата на научни изследвания. Подкрепяме и стимулираме насочването на публикационната активност към списания с импакт фактор и импакт ранг. Само за 2017 г. имаме сериозни постижения в публикационната дейност - над 500 научни статии, от които половината в издания с импакт фактор и импакт ранг и голям брой цитирания. Почти 30 е и броят на отпечатаните монографии в България и чужбина.

Отчитаме добри цифри и постигаме качество. Но от друга страна, фиксирането на оценките за наука основно върху публикуване в Scopus I Web of science, обезцени значително научните конференции, тъй като издаваните сборници не се реферират в тези бази данни. Научните общности няма къде да се срещат, да обменят опит и идеи, да създават екипи, а това ще доведе до техния разпад в бъдеще.

Друг сериозен проблем е, че в национално специфичните сектори – икономика, педагогика, право, в които науката обслужва специфичната българска практика, българския бизнес, българските учители и юристи, практиците, потребители на научни продукти, няма да четат в международни бази данни и на английски език.

Държавата увеличава парите за изследвания, но научните резултати с добавена стойност първо трябва да бъдат достъпни и полезни за български потребители.

Възникна и още един проблем – отчитането на публикационната активност само по професионални направления, но не и по факултети, доведе до абсурдна ситуация – вече изградени и известни специалисти и учени принудено трябва да сменят направленията, в които публикуват. Например в нашия Медицински факултет, където има много сериозна публикационна активност, биолозите трябва да пренасочат публикациите си в медицински списания, за да се отчита активността им в Медицински факултет. В противен случай, с науката, която правят, учените биолози не са полезни за факултета си и той няма реален интерес да ги финансира.

Трябва да се помисли за бързо решаване на тази ситуация, например като се създадат възможности авторите да се идентифицират и чрез факултетите си, за да може да се извършва и такъв разрез на съвкупната информация.

Привличането на млади учени също е проблем и то не само поради нищожното финансиране, а и поради факта, че докторантурата по правило не дава предимство при реализацията на пазара на труда. Напр. докторатът по педагогика не дава предимство на педагозите при кандидатстване за директорски позиции в училища или в домове за медико-социални грижи за деца.

Намирам за целесъобразна идеята на МОН за диференциране на финансирането на научноизследователските организации според тяхното място в научна (рейтингова) класация на научните организации и висшите училища. Подкрепям целта да се финансира научноизследователската дейност само на първите 3 групи най-ефективни организации с научната си дейност.

Горд съм, че всички факултети на Тракийски университет са включени в тези първи три групи на класацията.

На мнение съм, че критериите, по които се оценява научноизследователската дейност са по-реални и по-обективни от критериите, по които се прави общият рейтинг на университетите в България.

И тук обаче, за обществения интерес съществува много сериозен проблем - висшите училища са класирани в обща система с научни организации, чийто предмет на дейност е единствено научна дейност. Така че резултатите фактически са несъпоставими. Обща е и системата от критерии, по които се израства в научни степени и академични длъжности, които трябва да бъдат различни за ВУ и научните организации

Трябва внимателно да се обмисли доколко дори ВУ с капацитет за наука, ще успеят да поддържат успоредно и високо качество на образованието, което изисква усилия, човешки, времеви и материален ресурс, като в същото време се състезават за научно финансиране с чисто научни институции.

Струва ми се, че мерките, които се вземат в тази посока не са добре преценени от гледна точка на на всички възможни последици за обществения интерес. Ситуативните действия, могат да доведат до трудно преодолими негативи в бъдеще.

Въпреки, че нашият университет стои финансово стабилно, остава проблемът с хроничното недофинансиране на образователната система и научния сектор.

По отношение на финансовия статус на учените и преподавателите, вероятно ще бъде добре да се инициира браншови колективен трудов договор, както в средното образование, с диференцирано финансово стимулиране, за резултати в обучението и науката.

От друга страна имаме твърде голямо ограничение на капиталовите разходи. Базата на Тракийски университет – Стара Загора е 100 000 кв. м., при строителство започнало през 1974 г. и все още не напълно завършено. Имаме много излишни сгради, които се рушат поради ограничените средства за поддръжка, на нас не са ни нужни, но могат да бъдат полезни на държавата в други сектори.

Спортната база на университетите също се нуждае от допълнително финансиране, както това се случи за средните училища. Вярно е, че ние открихме нови спортни площадки и успяхме да реновираме част от закритите физкултурни салони на факултетите, но това са малки стъпки и не подобряват качествено спортната база.

Университетските болници спешно се нуждаят от допълнителна грижа на държавата, тъй като освен лечебна, те извършват и образователна дейност. Поради това не считам за целесъобразно те да остават търговски дружества.

Ние работим усърдно да привлечем и проектно финансиране. Само за периода февруари - март 2018 година сме подали общо 15 проектни предложения по Хоризонт 2020 и Еразъм +. Привлечените средства за периода 2012-2017г. са близо 11 млн. лв. Същевременно няма как да подминем и факта, че по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, по процедура „Подкрепа за висшите училища в Р България“, от 13 одобрени проектни предложения само 2 са на университети извън столицата. Така формираната структура на проектно финансиране не осигурява балансирано регионално разпределение на средствата между ВУ в страната.

В заключение, Тракийски университет-Стара Загора е модел на обединение на висши училища и този модел може да се следва от други университети. Имаме опит и капацитет, и можем да сме полезни в преодоляване на противоречията в политиките по пътя на реформата.