Постепенно хората ще заменят електроенергията със синьо гориво

Защо прокуратурата оспорва поскъпването на природен газ с близо 30% от април? Прозрачно ли се взимат решенията в сектор енергетика? Може ли България да се надява на по-добри условия от страна на „Газпром“? Каква е ролята на страната ни в проекта „Турски поток“? Кога в България реално ще има пълна либерализация на енергийния пазар? Защо битовата газификация в страната не може да мине 3%? Отговори на всички тези важни въпроси дава председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

- Г-н Иванов, преди дни бе даден ход на дело в съда срещу решението на КЕВР за поскъпването на природния газ с близо 30% от 1 април. Според прокуратурата то е взето без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за образуването на цената. Вашият коментар?

- Комисията приема решения, които имат за цел да се избегнат резки ценови натоварвания на обществото, но КЕВР има ограничени регулаторни инструменти за въздействие. Природният газ е практически изцяло вносна суровина, стойността на която не зависи от КЕВР, а се определя от международните цени на суровия петрол, на неговите деривати – мазут и газьол, от курса на долара спрямо българския лев и от калоричността на синьото гориво. Съвкупността на тези промени през последните девет месеца определя каква трябва да бъде цената за следващото тримесечие на годината. Когато „Булгаргаз“ прави ценово предложение пред комисията, нашите правомощия стигат до това да проверим дали предлаганото изменение е в съответствие с наредбата за регулиране на цените на природния газ и с клаузите в договора за доставка между „Булгаргаз“ и „Газпром“. Ако има такова съответствие, ние сме задължени да приемем ценовото изменение като обосновано. Относно делото в Административния съд в София, нямам притеснения, защото процедурата, на базата на която е прието решението от КЕВР, е прозрачна и законосъобразна и можем да докажем това на всички заинтересовани институции.

- Как ще коментирате критиките към вас, че е имало изкуствено задържане на цените на природния газ през последната година, за да се стигне до шоковото поскъпване през пролетта?

- Регулаторът не е задържал цените на природния газ. Комисията разполага с един единствен инструмент да въздейства за промяна на цената и той се използва в края на всяка година. Така през 2016 г. установихме, че „Булгаргаз“ има надвзет приход в размер на 40 млн. лв. и бяхме длъжни още в следващото си ценово решение - за първото тримесечие на 2017 г., да направим отрицателна корекция и да намалим цената на синьото гориво, защото в противен случай българските потребители щяха да бъдат ощетени. От поисканите 13,5% увеличение на синьото гориво намалихме поскъпването до 5%, а когато то е в тези граници, по смисъла на закона това не се счита за значително изменение на цената и не се налага увеличение на стойността на топлинната и електрическа енергия, произведена от топлофикациите. По този начин битовите и бизнес потребителите не почувстваха това увеличение. Спомняте си, че в началото на февруари т.г. времето бе изключително студено и ако потребителите трябваше да плащат и поисканото от „Булгаргаз“ 13,5% увеличение на природния газ, това щеше да оскъпи с 26 млн. лв. сметките на хората за първите три месеца на 2017 година. В новата цена от 1 април 2017 г., когато не бяха налице надзети приходи, бяхме принудени да се съобразим с искането на „Булгаргаз“.

- Преди дни регулаторът взе поредно решение за повишаване на цените в сектор енергетика, този път от 1 юли. Каква е причината?

- От 1 юли ежегодно започва новият ценови период, който КЕВР определя със свое решение. Вече трета година продължава реформата в българската електроенергетика и трябва да е ясно на всички, че комисията се ръководи от ясни принципи - законосъобразност, прозрачност, устойчивост и справедливост. Обикновено при сериозни реформи се говори за много резки катаклизми в цените. Когато в началото на 2015 г. започна реформата в енергетиката, редица експерти заявиха, че това ще доведе до увеличение на цените с 20 до 30%. Факт е обаче, че за тригодишния период (1.07.2015 г. – 30.06.2018 г.) повишението на цената на електроенергията е 2,5%, което средногодишно е само около 0,8%.

- Кога в България реално ще има пълна либерализация на пазара на природен газ?

- За да има пълна либерализация на пазара трябва да има диверсифициране на доставките, т.е. да има различни доставчици, които да предлагат количества на борса за синьо гориво. Сега, когато имаме един доставчик, борсата не може да функционира пълноценно. Принципно няма законови пречки да се организира сегмент за борса на природен газ. След като Българската независима енергийна борса заработи и натрупа опит в рамките на година и половина в сегментите търговия „ден напред“ и по „двустранни договори“ за електроенергия, вече има напредък и в последния сегмент – търговия „в рамките на деня“. България има натрупан потенциал за енергийна борса, който може да се развие в посока пазар на природен газ.

Независимо от бъдещата борсова търговия на природен газ, ще продължаваме да утвърждаваме цени за този сегмент на “Булгаргаз“ като обществен доставчик, така както на НЕК определяме цени за регулиран пазар на електроенергия. Целият този процес на регулиране на цените ще завърши в рамките на 3 до 5 години и България ще има напълно либерализиран енергиен пазар, както за електроенергия, така надявам се, и за природния газ. Тогава ще бъдат изградени интерконекторите и ще има терминал за регазификация на природен газ в гръцкото пристанище Александруполис, откъдето ще може да постъпва втечнено синьо гориво от находищата в Източното Средиземноморие, от Северна Африка, дори и от САЩ. Ще има различни доставчици, които могат да участват на борсата и бизнесът основно ще купува от нея.

- Каква е позицията на България по антимонополното дело на Европейската комисия (ЕК) и „Газпром“?

- Заехме критична позиция – както правителството, така и КЕВР. В нея се посочва, че предложението на „Газпром“ е недостатъчно като обхват и неясно като съдържание. България настоява най-вече да се промени ценообразуващата формула в договора за доставка на природния газ. „Газпром“ отказва промяна на формулата и се съгласява единствено да въведе процедура за преразглеждане на цените на всеки две години, а веднъж на пет години да има извънредно преразглеждане. Нашата позиция е, че е необходимо преразглеждане на цената на суровината на всеки шест месеца в рамките на първите две години.

- Какъв е шансът България да получи по-добри условия от „Газпром“?

- Надявам се, че ще знаем това до 1 октомври, когато започва новата газова година. ЕК трябва да търси баланс в преговорите, за да отрази целия спектър от позиции на осемте държави, страни по антимонополното дело. Това е причината за забавянето на новия договор с „Газпром“. Има и тенденция за движение на цените на суровия петрол и природния газ на международните пазари. Независимо от усилията за намаляване на производството на петрола, налице е увеличение на броя на въведените в експлоатация сондажи в САЩ. В Америка нараства както количеството на добивания природен газ, така и броя на терминали за втечняване на суровината, която се изнася за Азия и Европа. Всички тези фактори подтискат цената на суровия петрол и оттам - на природния газ. Дори и към момента сортът „Брент“ е 48 долара за барел, с близо 8 долара по-ниско от очакваната цена на ОПЕК. Затова имаме основания да считаме, че в заявлението си на 8 септември т.г. „Булгаргаз“ ще предложи намаляване на цената на природния газ за четвъртото тримесечие на 2017 г. Ако намалението е повече от 5%, ще намалим цената на електрическата и на топлинната енергия.

- Защо „Газпром“ има претенции към България за промяна на входната точка за внос на природен газ?

- Руската страна се опитва да заобиколи Украйна, от север – чрез „Северен поток“ - 1 и 2, а като не успя да изгради „Южен поток“, целта е да го направи от юг с „Турски поток“. Това пряко влияе върху ролята на България като транзитна страна. Сега получаваме до 110 млн. долара годишно транзитни такси от преноса на газ през България за Турция, Гърция и Македония, а директната доставка на синьо гориво за Турция ще направи транзитната ни газопреносна система неизползваема. Шансът България да запази ролята си като транзитна страна е да развие газопреносната си мрежа от южно направление в посока запад и север – към Сърбия и Румъния. Тоест, от втората тръба на „Турски поток“, която ще доставя на турска територия 15,75 млрд. кубични метра природен газ на година, количествата да бъдат насочени към България. През газокомпресорната станция в Турция природният газ да бъде транспортиран до Провадия, откъдето в Северна България трябва да има трасе до Сърбия при Зайчар по стария маршрут на „Южен поток“, за който вече има издадени разрешения. Може също да се използва маршрут от станция „Лозенец“ през Южна България и през бъдещия интерконектор „София-Ниш“ да се създаде възможност да се транспортира природен газ към Сърбия и Унгария. Всички тези идеи могат да се превърнат в много важна стъпка за страната ни и се надявам да убедим двете страни по „Турски поток“ - Русия и Турция, природният газ да минава през България. Идеята е да развием газопреносната система така, че да имаме капацитет, съответстващ на количествата природен газ, които можем да доставим от Турция или Гърция.

- „Турски поток“ през България не противоречи ли на идеята за газов хъб „Балкан“?

- Идеята за газов хъб в България не е пряко свързана с конкретна входна точка, макар че през последните години се считаше, че това може да е Варна. Все още нямаме такова споразумение с Русия. За предпроектно проучване на газовият хъб „Балкан“ са отпуснати средства от ЕК. Ако България построи газова връзка с Гърция, ние ще имаме две входни точки и може да разпределяме природния газ към Румъния или Сърбия. Говорейки за транспортиране на природен газ трябва да отбележим, че отмина времето, когато големите производители на синьото гориво се считаха като държави, които командват света. Енергийната революция, която настъпва по света, променя картината – вече потребителите диктуват условията, а не производителите. Ако Русия иска да запази своята пазарна ниша в България, Сърбия и Унгария, логично е тя да приеме този вариант. България е с най-развитата газопреносна система на Балканския полуостров и затова е естествено руският газ да мине през страната ни.

- В Западна Европа битовата газификация е над 40%, защо в България вече 10 години не може да минем 3%?

- България се нарежда на първо място в ЕС по процент на използване на електрическата енергия за бита – около 39%, което е много различно от ситуацията в ЕС. Тази енергия се използва основно за отопление. От първичната енергия на въглищата от „Мини Марица Изток“ до крайния потребител се губят 75% - при производство, пренос, разпределение, снабдяване. Това означава, че използваме едва ? от първичната енергия, докато при природния газ загубите са едва 10%. В България има бели петна – все още има редица градове, които не са газифицирани. Причината за слабия интерес от страна на потребителите е необходимата първоначална инвестиция между 3 и 5 хиляди лева. Повечето хора с нисък жизнен стандарт, като пенсионерите например, не могат да инвестират тези пари в жилищата си, въпреки че има програми, които поемат до 20% от разходите за газификация на дома. Въпреки това считам, че постепенно хората ще заменят електроенергията с природния газ. Има и още един фактор - до преди 2 години България беше една от трите страни в ЕС с най-високи доставни цени на природен газ, два пъти по-високи от сегашните. Това също възпрепятстваше битовата газификация.

- Запознат ли сте с проекта за актуална пътна карта за развитие на газовата инфраструктура, която енергийният министър Теменужка Петкова подписа преди време в Москва?

- Няма механизъм такива документи да се изпращат на КЕВР. Известно ми е, че тази пътна карта предвижда развитие на газопреносната мрежа на България по такъв начин, че в случай ако втората тръба на „Турски поток“ се насочи към България, да има възможност природният газ от Турция да стигне до Сърбия и Унгария.

- Ще спрат ли част от ТЕЦ-овете ни заради Брюксел?

- България трябва да заеме твърда позиция за дерогация пред Европа – т.е. да поиска отстъпки и отсрочки по директивата за равнището на екологично замърсяване от въглищни топлоелектрически централи. Преговорите в тази насока още не са стартирали, но междувременно тези централи трябва постепенно да започнат да въвеждат мерки за опазване чистотата на въздуха и здравето на хората – това е задължителна норма на ЕС. Необходимо е да се търси и алтернативно решение, защото ако се стигне до излизане на топлоелектрическите централи от експлоатация, след продължителния период на дерогация, те биха могли да преминат на природен газ, който е един много по-екологичен енергиен източник.

Нашият гост

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 г. в Пловдив. Бил е депутат в четири парламента. От 2007 до 2013 г. е заместник-председател на ДСБ. Завършил е Техническия университет в София, магистър е по електроизмервателна техника. През 1976 г. става доктор в областта на техническите науки. От 2013 г. е изследовател в Лабораторията за управление на риска към НБУ. От април 2015 г. е председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).