2023 г. се очертава да бъде изключително предизвикателна

Кризата и предприетите действия са се отразили най-добре на финансовия сектор

Размерът на БВП беше повишен с 6,3 млрд. лв.

Националният статистически институт обяви официално актуализирани данни за брутния вътрешен продукт през 2021 г. Обикновено това не представлява значимо събитие, което трябва да бъде изрично отбелязано. Последната ревизия на данните обаче беше твърде голяма и поради това ще бъде коментирана и от мен.

Какво представлява и защо се прави?

Новата информация се отнася до размера на брутния вътрешен продукт, който вече надвишава 139 млрд. лв. за 2021 г. Според предварителната годишна оценка той беше с почти 6,3 млрд. лв. по-нисък. Промените се отнасят и до трите метода за отчитане на БВП. Така при производствения метод брутната добавена стойност през 2021 г. вече достига 121,6 млрд. лв. В сектора на услугите се създават 62,3% от БДС, в индустрията - 20,8% от БДС и в селското стопанство - 4,4% от БДС.

Крайното потребление вече е в размер 107,4 млрд. лв. и представлява най-важния елемент от вътрешното търсене. Особен интерес предизвикват инвестициите, които в статистиката за БВП се отчитат като бруто капиталообразуване. Общият им размер достига 29,3 млрд. лв., от които образуването на основен капитал е 22,7 млрд. лв., а останалите 6,6 млрд. лв. са инвестиции в запаси. Последният елемент изглежда с необичайно висока стойност. Инвестициите в запаси по принцип са непредвидени и представляват превишение на произведените над продадените количества стоки. Другата възможност е производителите съвсем целенасочено да увеличат производството през годината, ако очакват много бързо нарастване на потреблението през следващия период. Всъщност не са налице достатъчно основания да се приеме нито една от двете хипотези. От това обаче следва, че размерът на запасите вероятно е (силно) надценен. Същевременно нетният износ е положителен в размер 2,3 млрд. лв. Това, разбира се, се отразява и върху размера на БВП като цяло. Традиционни са и съмненията относно разпределението на номиналния растеж между реален и дефлатор.

Промените се отнасят и до реалния растеж на БВП, който през 2021 г. достига рекордно висока стойност от 7,6%. Разбира се, важен фактор за високия темп е ниската база вследствие на здравната криза през 2020 г. и нормализирането на ситуацията през следващата година. Според тези данни България се представя по-добре от средното за ЕС и еврозоната, където през 2021 г. БВП в реално изражение все още не е достигнал предкризисното си равнище. В това отношение само 6 икономики от ЕС надминават българската.

Добавена стойност и заети лица

Интерес представлява структурата на добавената стойност по икономически дейности. През 2021 г. тя нараства с 8% в реално изражение спрямо предходната година. По този начин тя не само наваксва напълно, но и надгражда над предкризисното си равнище от 2019 г. в реално изражение. Това обаче би следвало да понижи средствата, които се разглеждат като анти-COVID-19 мерки и ще повлияе върху средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

През 2021 г. най-висок растеж регистрират селското и горското стопанство (28,8%), следвано от финансовите и застрахователните дейности (23%), търговията, транспортът, ресторантьорство и хотелиерство (14,5%) и професионалните и научните дейности (10,1%), чиито растежи са с двуцифрени стойности. От друга страна сериозен спад се реализира в строителството (-17,1%), а при изкуствата и забавленията е налице минимално понижение на добавената стойност (-0,4%).

Друг интересен момент е как отделните икономически дейности се представят спрямо състоянието им преди кризата, причинена от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му. Резултатите показват, че кризата и предприетите действия от страна на правителството и централната банка са се отразили най-добре на финансовия сектор. Дори през годината, когато кризата се усети най-силно - 2020 г. - в тези дейности е налице позитивно развитие, но в края на 2021 г. брутната добавена стойност е с почти 1/3 по-висока отколкото е била през 2019 г. Принос за това имат както банковата система и застраховането, така инвестиционните фондове и пенсионното осигуряване.

Информационните и комуникационните дейности също преминаха успешно през кризата, като реализираха растежи и през двете разглеждани години и в крайна сметка добавената стойност от тях нарасна с над 10% през 2021 г. спрямо 2019 г. Позитивно е представянето и в селското стопанство. Принос за това има добрата реколта през 2021 г. БДС нараства и в търговията на едро и дребно и ресторантьорството, докато при транспорта и хотелиерството възстановяването е по-забавено.

Силен негативен ефект здравната криза има върху изкуствата и забавленията и върху строителството като спадовете на добавената стойност са налице и през двете години в тези дейности, като и при двете групи дейности общият спад е двуцифрен.

В резултат от тези развития се случва и промяна в структурата на добавената стойност. Относителният дял на финансовите услуги се увеличава с 2 процентни пункта, докато при селското стопанство, търговията и информационните и комуникационните технологии повишението е по-слабо. Относителните дялове при всички останали дейности се понижават, като най-сериозни спадове са налице при индустрията.

Интересно е развитието и по отношение на заетостта. Тук за разлика от брутната добавена стойност броят заети лица през 2021 г. е с над 75 хил. души по-нисък отколкото през 2019 г. като принос за това има и демографската ситуация в страната поради непрекъснато намаляващото население (процесът се изостри особено през 2020 г. поради проблемите в здравната система).

През 2021 г. средно за икономиката се наблюдава частично възстановяване, но то се ограничава до под 7 хил. допълнително създадени работни места спрямо тези през 2020 г. Най-много нови работни места са създадени в публичния сектор (14,2 хил.), при информационните и комуникационните технологии (10 хил.), в търговия, транспорт, ресторантьорство и хотелиерство (8,3 хил.) и в промишлеността (5,1 хил.). Загубата на работни места е концентрирана най-вече в селското и горското стопанство (-36,4 хил.) и в операциите с недвижими имоти (-1,2 хил.), докато в останалите дейности броят заети лица се увеличава.

Резултатите от COVID-19 кризата по отношение на заетостта през 2021 г. спрямо 2019 г. също са интересни. Търговията, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството са най-пострадалите дейности с почти 51 хил. загубени работни места, следвани от селското и горското стопанство (-37,4 хил.) и промишлеността (-24,6 хил.). Ползите във вид на нови работни места са концентрирани в публичния сектор - заради мерките за противодействие и наетите здравни работници (допълнителни 21,1 хил.) и информационни и комуникационни технологии (16,4 хил.).

Така в резултат от кризата се променя и разпределението на заетостта по икономически дейности. Относителният дял на заетите в публичния сектор се повишава с 1 процентен пункт, а на заетите в информационните и комуникационните технологии - с 0,5 п. п. Най-силен е спадът на заетите в търговията, транспорта, ресторантьорство и хотелиерство и в селското стопанство.

Съотношението между брутната добавена стойност в реално изражение и броя на заетите (което често не съвсем коректно се означава като производителност на труда) се подобрява общо за икономиката през 2021 г. на годишна база със 7,8%. Динамиката при отделните икономически дейности е твърде разнопосочна. Съществени повишения са налице при финансовите дейности, селското стопанство, търговията и операциите с недвижими имоти (поради засиленото търсене на имоти през годината). Спад на показателя се отчита при строителството, при културните и развлекателните дейности и донякъде изненадващо при информационните и комуникационните технологии.

Общо за периода на COVID-19 кризата добавената стойност на един зает се увеличава най-много в селското стопанство и финансовия сектор, най-силен спад се отбелязва при културните и развлекателните дейности и в строителството.

Според актуализираните данни брутният вътрешен продукт според стандарта за покупателна способност на човек от населението достига 57,7% от средния за Европейския съюз. Въпреки същественото подобрение спрямо данните за предходната година (54,9%) България все още остава последна в ЕС по този показател, чийто смисъл е каква е покупателната способност на БВП на човек от населението спрямо местното равнище на цените. Предпоследната в тази класация - Гърция - е с показател от 63,9% от средното за ЕС, което означава с над 10% по-висок реален доход от България.

Какво да очакваме?

Новите данни за БВП няма да направят българите по-богати, но все пак представят българската икономика в по-добра светлина. Според друго тълкуване на тези резултати обаче състоянието на икономиката е признак за по-силно прегряване от считаното преди това. Ако тази хипотеза е вярна, това би означавало, че по време на следващата фаза на икономическия цикъл спадът ще бъде още по-сериозен заради по-големите натрупани дисбаланси. Основания за това дават рекордно ниските лихвени проценти по кредитите (най-вече по ипотечните), които силно насърчиха търсенето им и това даде силен тласък на сделките с недвижими имоти. Затрудненията, които ще възникнат за обслужването на тези кредити, могат да бъдат сериозни. Голям брой фирми и домакинства е възможно да се окажат неспособни за това.

Лихвените равнища в еврозоната ще продължават да се покачват, което наред със затруднените доставки и повишените цени на природния газ и други суровини ще повлияят значително и върху съвкупното производство. Силно засегната от тези фактори е германската икономика, което означава, че застрашена ще бъде цялата еврозона, а поради това - и България, която е силно интегрирана по линия на износа и входящите чуждестранни инвестиции. Така 2023 г. се очертава да бъде изключително предизвикателна и от икономическа, и от социална гледна точка.