Господин Румен Радев, моите уважения, се води президент на Република България. И като такъв дължи на народа на тази Република пълна ясна и коректна информация какви ги върши и говори, като ходи по света и у нас. Вместо да изпълнява това свое конституционно задължение, господин Радев е оставил на своите пресмишки да съчиняват празнословни съобщения за проявите му, които преди 30 години пишеше отдел „Пропаганда“ на ЦК на БКП за случките с другаря Живков.

Ако до вчера този стил нямаше кой знае какво значение, тъй като случките с господин Радев и у нас и в чужбина бяха твърде семпли по своето политическо съдържание, то срещата му във вторник с президента на САЩ Джо Байдън бе от далеч по-висок ранг. И вместо да информира лично народа, чиито президент се води, за случилото се на тази среща, за сериозните български теми, обсъдени на нея, господин Радев отново оставя на пресмишките да пуснат поредното бозаво съобщение в стил „за по-нататъшно укрепване и задълбочаване на дружбата и сътрудничеството“.

На всичкото отгоре съобщението за състоялата се среща с президент Байдън идва в България не от наш информационен източник, а от испански информационни сайтове, от Си Ен Би Си и още една-две чужди агенции. Те, разбира се, само маркират случката, защото не им е работа да се занимават с нашите работи. Но на господин Радев определено му е работа да осведоми българите какво по-специално е обсъдил с президент Байдън, колко императивен е бил натискът от него да сменим позицията си към северната Македония и какви обещания е дал по въпроса. И, разбира се, още две-три дребни неща относно бъдещето на територията все още водеща се за Република България.

За честта на занаята трябва да кажа, че господин Радев от влизането си в президентството наду бузи и започна да кани избирателно журналисти при своите прояви зад граница. Това е явна медийна дискриминация, практикувана също по времето Живков. Не вярвам българските журналисти толкова да копнеят да придружават президента по света, но тяхното присъствие на подобни изключителни събития имат една цел – да кажат на хората какви ги е вършил и приказвал техният президент.

Но, както се сещате, това зависи от желанието на господин Радев да съобщи ясно какви ги е вършил и приказвал. В случая със срещата с президент Байдън подобно желание очевидно липсва. От това се разнася силният аромат на обърната палачинка по въпроса със северната Македония. Господин Заев идва в България и много скоро ще разберем какво не ни казва след срещата си с президент Байдън господин Радев.