Давид срещу Голиат. Сърбинът с български паспорт Златомир Загорчич срещу пристигналия в България с голяма кошница италианец Делио Роси. Добрата стара „Славия“ срещу рекордьора по национални купи на страната ни „Левски“. 33 000 „сини“ сърца срещу 2000 „бели“ шалчета.
В митовете и легендите печели Давид. В реалността – почти винаги Голиат. Е, „почти“! Загорчич, железният защитник от последния голям отбор на България, показа колко мъдро „Славия“ си избра треньора. Без фанфари, с реализъм и български играчи. Абсолютен противовес на политиката на грандовете, където всяка година идват две дузини легионери.
Вечерта в сряда завърши на два полюса. Роси промълви тъжно, че ръководството има думата за бъдещето му. Не забрави обаче да припомни на телевизионната аудитория, че има договор за още две години. Тоест – неустойка. С други думи да се сеща шефът. Уволнение означава или плащане на обезщетение веднага, или жалба до ФИФА с предизвестен край в негова полза.
Какво свърши Роси? Доведе чужденци на килограм и отстрани ЦСКА, когато вечният враг бе в буквалния смисъл обезкървен без шестима титуляри в първия полуфинал (2:0 за „сините“). „Левски“ направи антирекорд със серия от мачове без победа в Първа лига. И вече трепери за мястото си в баража за Лига Европа, което е единственият шанс за международно участие. Миналата година бе същото - „Левски“ оцеля при инфарктни дузпи срещу „Верея“ на „Герена“. Тогава треньор бе Николай Митов.
Надграждане ли? Спас Русев бе собственик и тогава. Решенията и парите са си негови. Феновете на „Левски“ излязоха с пламенна декларация, колкото пламенна бе и подкрепата им. „Бихте се като лъвове, левскар да си братко е, чест!“, написаха „сините“. Похвална подкрепа, но болката си личи. По-лошото е, че в последните седмици и клуб, и запалянковци повече се занимаваха с вечния враг. Писаха декларации за военния парад на ЦСКА, името на съперника все бе с малки букви, призоваваха линч за Каранга, който „режел“ глави. И като че ли забравиха своите дела.
„Левски“ завърши цяла декада години без купа, без титла. Бъдещето? Да започнем с най-близкото. В събота мач в Разград, където „Лудогорец“ ще получава златни медали и чак после ще разпуска звезди. Във вторник – ново вечно дерби срещу ранения от яд ЦСКА. „Червените“ с кеф биха пратили „Левски“ на четвърто място. По-далечното? Вероятно мнозина футболисти ще си тръгнат, ще се организира нова мащабна селекция. Дали ще я прави Роси? Въпрос с повишена трудност.
Златомир Загорчич пък се уреди с доживотен договор със „Славия“ по думите на президента Венци Стефанов. На европейското първенство по борба в Нови Сад преди година той дойде в залата и тогава българските журналисти бяха изненадани, че въпреки чутовната победа с 4:0 на родния му „Войводина“ като гост над „Сампдория“ в Лига Европа и продажбата на играчи за 14 млн. евро, той е бил сменен. И явно от неговите интервюта тази информация е достигнала до „Славия“, която го привлече да спаси тима от изпадане. И впоследствие Белия вожд Венцеслав Стефанов го убеди да остане, без да се прави селекция за титли и купи. „Белите“ имат друга политика - градят юноши, често ги продават прескъпо. Без гръмки обещания, без фанфари. Вярно – минаха 22 години от последната титла и купа. Но затова пък сегашната е повече от сладка. Заги събра чета с главатар – навършилия 42 години Георги Петков, която написа своята история. И прати „Левски“ в бездната на неизвестността.