В хъб “Балкан” се чака, освен руско и азерско гориво, и американски и египетски втечнен газ

За да дойдат доставките, трябва да заработи LNG-терминалът в Александруполис

Българският бизнес и потребителите ще плащат по-евтин газ, след като започне да функционира хъб “Балкан”. Това заяви пред “Труд” енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му България ще спечели от битката между тръбния газ, който предлага Русия, и втечнения - който идва от САЩ. Винаги либерализацията на пазара води до по-ниски цени, но това ще се случи в дългосрочен план, уточни той.

При битовите потребители ситуацията е по-различна, защото те са на регулиран пазар. На една територия в България има един доставчик, но когато той купува по-евтин природен газ, ще бъде принуден да го продава на по-ниска цена, поясни експертът.

Според него цената, на която сега сме получили американски втечнен газ, е конюнктурна. Тя се дължи на два фактора - цената му по принцип е по-ниска през лятото и по-висока през зимата, освен това Гърция имаше свободни количества. Но това не означава, че дългосрочно ще получаваме евтин втечнен газ от САЩ, подчерта експертът.

Той беше категоричен, че за да има конкуренция, трябва да има различни доставки освен руския газ. Диверсификацията ще дойде по две направления - тръбен газ от Русия и Азербайджан и втечнен газ от САЩ, Русия, Катар, Египет и Алжир, коментира проф. Атанас Тасев.

По-сложна е ситуацията с втечнения газ. За да дойдат нужните количества у нас, трябва да заработи LNG-терминалът в Александруполис, в който България ще има акционерно участие от 20%. Кога обаче ще бъде готов той, попитахме проф. Тасев. “Това е въпрос за 1 милион долара. Строи се, но бавно”, отговори той. Прогнозите на енергийното министерство са това да стане през 2020 година.

Тогава се очаква да влязат в експлоатация и интерконекторът Гърция - България, както и Трансадриатическият газопровод, по който ще се транспортира предимно газ от азербайджанското находище “Шах Дениз II”.

За тръбния газ нещата са по-ясни. Имаме договор с азербайджанската държавна нефтена компания СОКАР и през 2020 г. се очаква да внасяме от там 1 млрд. куб. метра газ на година. При положение, че потреблението у нас е 3 млрд. куб. метра годишно, на практика това е една трета от нужните ни количества.

Да говорим за газов хъб без руски газ е просто смешно, смята проф. Тасев. Той ще дойде по разклонението на “Турски поток” у нас. За целта трябва да бъде изградена липсващата инфраструктура в страната ни. Израждането на липсващите газопроводи - 11 км от турската граница и 484 км от Провадия до сръбския град Зайчар, ще струват към 2,28 млрд. лв.

Обществената поръчка вече мина, но изненадващо “Булгартрансгаз” смени избраната фирма (подробности вижте в карето), което поставя под въпрос дали трасето би било готово до края на 2019 г., какъвто е амбициозният план на “Булгартрансгаз”.

Според класация на РИА Новости

Цената ни по-висока от тази в Люксембург

У нас цената на синьото гориво е 504 долара за 1000 куб. метра.

Жителите на Люксембург плащат по-ниска цена на газа от българите, показа последното проучване на РИА Новости. Цената там е 494,7 щатски долара за 1000 куб. метра, докато у нас тя е 504,4 долара за 1000 куб. метра.

И в Румъния е по евтино - 399,1 долара за 1000 куб. метра. Жителите на северната ни съседка могат да си позволят 1574,9 куб. метра на месец.

България е сред страните, чиито жители могат да си купят най-малко газ със средната си заплата. Страната ни заема 31-во място сред 33 държави по достъпност на населението до природен газ. Един жител у нас може да си купи 1152,9 куб. м на месец със средната заплата в нашата страна.

След нас са само Молдова и Украйна, но причината не е цената, а ниските заплати там. Иначе в двете държави стойността на синьото гориво е съответно - 322,7 и 313,4 долара за 1000 куб. метра.

Проблем е липсата на връзка между България и Сърбия

От къде ще мине трасето на „Турски поток” в България

Първите доставки в края на декември 2019 г.

“Турски поток” се състои от две тръби, с капацитет по 15 млрд. куб. м газ. Едната тръба е за Република Турция, а трасето на втората ще минава през България, Сърбия, Унгария и Словакия.

Първата тръба ще достигне директно до Турция и ще бъде свързана с газопроводите, които съществуват в страната и ще започне полагането на втората линия. “Единственият проблем е липсата на връзка между България и Сърбия, но такава ще бъде построена. След като бъде направено това, газът ще бъде транспортиран от Сърбия в Унгария и после в Австрия”, заяви генералният директор на руския национален институт по енергетика Сергей Правосудов.

Маршрутът на тръбата през нашата страна повтаря сухопътното трасе на неосъществения проект за газопровод “Южен поток”.

За целта трябва да се изградят 11,5 км от турската граница до компресорна станция “Странджа”, след това има 155 км газопроводи от съществуващата транзитна газова система на България и се стига до компресорната станция в Провадия.

Оттам до сръбската граница ще се строи газопровод по трасето на “Южен поток”, който да стигне до сръбския град Зайчар. Ще се изграждат и нови две компресорни станции - “Нова Провадия” и при село Расово, което е на около 400 км от Провадия.

Общо трасето, по което ще се транспортира газа от “Турски поток” у нас, е с дължина 485 километра.

В края на май от руския газов гигант “Газпром” заявиха, че очакват първата доставка на газ по “Турски поток” да се осъществи през последните десет дни на декември. “Морският участък на тръбопровода е напълно завършен, сухопътният участък от руска страна е готов на 100 процента, а от турска страна са завършени 73,5 процента. Очакваме през ноември да имаме пълна степен на готовност”, заяви заместник-председателят на УС на компанията Олег Аксютин.

Препоръки

ЕК настоя да разнообразим доставките

Европейската комисия препоръчва на България да създаде надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ. В тази връзка страната ни трябва да предвиди и необходимите инфраструктурни проекти.

Това се съдържа в огласените вчера препоръки на Еврокомисията към страните членки.

Брюксел препоръчва също така София да представи подробни сведения за стратегията за дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, най-вече с оглед на предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната.

Страната ни трябва да набележи и мерки за развитие на конкурентни пазари на едро и дребно, като това да стане чрез насърчаване на конкуренцията в страната, включително чрез преминаване към изцяло пазарни цени, а и чрез премахване на препятствията пред трансграничната търговия.

Процедура

Жалби бавят търговете за инфраструктурата

Жалби бавят изграждането на инфраструктурата на продължението на “Турски поток” през България. След като беше избран изпълнител на трасето от Провадия до сръбската граница, изненадващо “Булгартрансгаз” го смени. Аргументът - класираният на първо място арабско-италианският консорциум “Аркад” е отстранен, тъй като не е предоставил необходимите документи в срок.

За изпълнител на поръчката беше посочен вторият в класирането “Консорциум-Газово развитие и разширение в България”, чиято оферта е за 1,6 млрд. евро.

От “Аркад” обаче обжалваха решението на възложителя. Изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов призна, че спирането на проекта заради жалба ще забави процеса.

Заради жалба е спряна и обществената поръчка за доставка на двете компресорни станции “Расово” и “Нова Провадия” за трасето на “Турски поток” у нас. Процедурата е временно прекратена до произнасянето на Комисията за защита на конкуренцията. От “Дж. Кристоф Е&П Сървисиз” СРЛ възразяват срещу разяснение на възложителя по поставени му въпроси.

За последните 10 години

Надплатили сме 1 млрд. лева за синьо гориво, защото няма конкуренция

Българите са надплатили 1 млрд. лв. повече за газ през последните 10 години заради липсата на конкурентен пазар. 50% от населението в България няма достъп до газовата инфраструктура. Това показват данни на Българската асоциация “Природен газ”, цитирани от председателя є Светослав Иванов. По думите му тези хора живеят в 200 български общини.

По думите му прекомерната регулация е тази, която пречи на развитието на пазара. Ако законът не задължи пазарните участници да търгуват през борсата, както е при електроенергията, то от газовата борса няма да има особен смисъл и сделките ще продължат да се сключват в офиса на “Булгаргаз”, твърди Иванов.

Притеснение за бавната либерализация на пазара изрази и Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. По думите му в сегашната среда предприятията трудно могат да се възползват от алтернативните доставки, тъй като имат годишни договори с “Булгаргаз”.

Всъщност участието в борсовата търговия може да бъде възпрепятствано още преди реално да е започнало, тъй като от газов хъб “Балкан” искат да има лицензионен режим за търговците. Според Камелия Славейкова от “Шел” това е грешен ход за старт на борсовата търговия и ще ограничи до минимум търговията. “Препоръчваме да се започне с регистрационен режим, както е в повечето европейски страни”, заяви тя, като бе подкрепена и от Светослав Иванов.