Професионалните направления с най-много студенти са „Медицина”, „Военно дело”, „Стоматология”, „Здравни грижи” и „Ветеринарна медицина”

Красимир Вълчев посъветва да се учи математика и природни науки

Студентите с дипломи от професионалните направления „Металургия” и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” са сред най-добре платените висшисти у нас. Те получават заплати от 1500 лева нагоре и се нареждат сред специалистите с най-високи средни доходи, завършили „Информатика и компютърни науки”, „Математика”, „Комуникационна и компютърна техника”, „Електротехника, електроника и автоматика” и „Военно дело”.

Това показват данните от Рейтинговата система на висшите училища в България за настоящата 2018 г., които бяха представени от просветния министър Красимир Вълчев в Министерството на образованието и науката (МОН). Тя сравнява представянето на 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления, въз основа на различни показатели. Резултатите могат да дадат изчерпателна информация на кандидат-студентите за това как биха се реализирали, след като завършат даден университет.

В тази посока препоръката на министър Вълчев е да се инвестира в обучение по математика и природни науки, тъй като се очаква продължителен недостиг на студенти в специалностите с по-високо възнаграждение.

„Топ 10 на направленията, които в последните 5 години са с най-голямо и най-бързо увеличение на доходите в абсолютни стойности, са „Металургия”, „Фармация”, „Информатика и компютърни науки”, „Математика”, „Материали и материалознание”, „Машинно инженерство”, „Електротехника, електроника и автоматика, проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, „Изобразително изкуство”, а на 11 място е „Енергетика”, посочи Георги Стойчев - ръководител на консорциума, подготвил последното, осмо издание на рейтинговата система. По думите му тук влизат предимно инженерни професионални направления, свързани със сектора на високите технологии.

„Едно от тези направления, което не е толкова популярно сред кандидат-студентите, но което има изключително висока добавена стойност - „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, е в топ 3 на най-висок осигурителен доход на завършилите. В същото време това направление е в топ 3, но по най-нисък успех от диплома за средно образование на студентите, приети в първи курс. Тоест по направлението постъпват студенти с ниски постижения, но след като завършат, те се нареждат сред елита от гледна точка на доходите”, разясни той.

Според рейтинговата система през 2018 г. броят на студентите у нас намалява с близо 15% в сравнение с 2013 г. Има 13 професионални направления, в които намалението е 30%. С близо 20 000 по-малко са студентите в икономически специалности за последните две години, като понижението в тази посока продължава, поясни министър Вълчев. Тук се включват и направленията „Психология”, „Администрация и управление”, „Обществени комуникации”, „Право”, „Политически науки”, „Туризъм”. При тях все още имаме неидентифициран разрив между бъдещото търсене на пазара на труда и сегашното търсене на образование.

В пет професионални направления обаче има сериозен ръст - около и над 30%. Най-голямо увеличение има в „Медицина” (81%), „Военно дело” (52%), „Стоматология” (45%), „Здравни грижи” (37%) и „Ветеринарна медицина” (30%).

Оказва се, че студентите по медицина са повече от тези, които са влезли да следват „Право”. „Медицина” е на 4 място сред най-масовите направления в българското висше образование и е с 10 885 студенти, отстъпвайки само на „Икономика” с 41 937 студенти, на „Администрация и управление” с 18 186 и на „Педагогика” с 13 430.

В момента МОН прави изследване дали при избора на студентите за университет е взета предвид рейтинговата система. Данните ще са готови през февруари 2019 година.

4 на сто повече

Всеки втори бъдещ медик е чужденец

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 процента през 2013 г. до над 6 процента през 2018 г. Най-много чужденци се обучават в направленията „Медицина” - близо 53 процента от студентите в него не са българи. В „Стоматология” процентът им е 39.

В частните университети у нас се обучават близо 13 на сто от студентите у нас. Делът на студентите в частните висши училища е най-голям в направлението „Театрално и филмово изкуство” и в „Теория на изкуствата” (общо 64%), както и в направленията „Администрация и управление” и „Национална сигурност” (над 40%).

Просветният министър Красимир Вълчев:

Алма Матер по традиция е начело на класацията

Министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че по традиция Софийският университет „Св. Климент Охридски” е начело в рейтинговата система на МОН. Според данните от нея до момента се наблюдава, че броят на студентите у нас намалява, а реализацията се подобрява. В същото време обаче страната ни не може да предостави необходимата материална база за развитие на дейността на учените.

За да не се получи свръхнаситеност в определени специалности, тенденциите трябва да бъдат канализирани, посочи още ресорният министър. Според анализа на МОН се откроява подобрен интерес към педагогически специалности, който обаче не може да компенсира липсата на кадри от последните години, уточни Вълчев.

Съпоставката между университетите показва, че в специалността икономика на първо място се нарежда Американският университет, на второ е Алма Матер, а третото е за УНСС. „Когато преподаването по икономика не е част от традиционните специалности, се наблюдава по-ниска реализируемост и е важно не какво учим, а къде учим”, каза Георги Стойчев.

Съществува и обратна тенденция - има специалности, за които няма особено значение в кой университет у нас са завършени. Пример за това е медицината. Оказва се, че студентите от всички медицински университети у нас са със среден успех от дипломата над 5.50. Затова Стойчев определи висшите училища като “близнаци”.

Министър Красимир Вълчев съобщи, че рейтинговата система отчита видимо увеличение на научната продукция на висшите училища, както като обем и качество, така и на въздействие.

Индексът на цитируемост на българските университети се е увеличил двойно за последните четири години.

Висшистите с 300 лева повече

Безработицата е спаднала до 2,44%

Средният осигурителен доход на завършилите се увеличава с почти 300 лева за последните 4 години. Той е достигал до 1151 лева през 2018 г., при 1075 лева през 2017 г. и 867 лева през 2014 г.

Данните от системата сочат още, че най-ниска безработица - под 1%, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование - над 90%, за поредна година има при завършилите професионалните направления - „Медицина”, „Фармация”, „Стоматология” и „Военно дело”. Най-ниско пък остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм” (19,67%).

Резултатите показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,44 процента от над 4% през 2013 г.

Въпреки че делът на наетите висшисти, които през последните 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличава до 49,26% от под 46% през 2014 г., всеки втори работи на място, където университетска диплома не е нужна. В рейтинговата система може да се открие кои са професиите, които упражняват най-често младите хора в първите години след завършването на университета. Например, 11% от завършилите история работят като продавачи.