Анри IV - кралят, за когото Париж си e струвал една литургия

Бащата на Луи XIII три пъти сменя религията си, коли го като католик... пак католик

Красавицата с незавидна съдба е родена в замък по поречието на река Лоара

Папата никога не би дал в ония години разрешение за анулиране на брака му с Маргьорит

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заема мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

(Продължава следващата събота.)

Но ако Диан Д’Андоан, с чиято история в прегръдките на Анри IV приключи миналата дописка за фаворитките на френските крале, е само любимка, унижена от втория брак на владетеля с Мария Де Медичи, Габриел Д’Eстре е отровена, за да не се изпречи на пътя на богатата и пищна флорентинка към парижките дворци на властта. Както и за да се отвори възможност любимият й да се сдобие със законен наследник на короната, тъй като според Светата католическа църква тя му била родила три копелета, които обаче той припознава за законни деца. Красавицата с незавидна съдба е родена в замък по поречието на река Лоара през 1571 г. или 17 години след краля на Франция. Бащата на Габриел е маркизът Антоан Д’Естре, брат й Франсоа-Анибал Д’Eстре ще стане велик маршал на Франция, а сестрата Диан успява да се класира за фаворитка след кончината й, но за малко.

Клюките от ония времена говорят, че майчината линия на Габриел била с ужасна репутация - нейната баба била успяла да се вмъкне в леглото на папа Климент VII и дори в чаршафите на крал Франсоа I. А родителката й Франсоаз Бабу дьо ла Бурдезиер, която в кралския двор на Франция била наричана заедно със сестрите й “Седемте смъртни гряха”, била изоставила рано, рано съпруга и децата си, за да преследва пореден любовник.

Естествено Габриел няма вина за похожденията на родата си по майчина линия, поверена на баща си тя водела спокоен и хрисим живот, докато не среща доста разюздания през ония времена в пръскането на чувства и ласки граф Белгард. Според описанията на съвременниците му, той е “снажен 28-годишен мъж, с красиво лице, с огнена коса, с широки рамене, тънка талия и плосък корем”. Габриел пък е на 17 години, с пепеляворуса коса, а според летописец “очите й били с цвета на небето и толкова ярки, че било трудно да се каже дали черпят ярката си светлина от слънцето или слънцето й дължи светлината си на нея. Тя имала тъмни, извити вежди и леко орлов нос; устата й била с цвета на рубин, гърдите й били по-бели от най-красивата и гладка слонова кост, а тенът на ръцете й наподобявал този на рози и лилии.”

Мария Медичи

Когато граф Роже дьо Сен Лари Белгард, както е пълното име на прелъстителя, среща Габриел, той е очарован от нея и бързо, бързо успява да я вкара в постелите си освен с изкусителния си чар, така също и с обещанието да се ожени зя нея. В оная 1588 г. той е “велик коняр” на Франция, тоест грижи се за конюшните на кралския двор - позиция, която го сближава много с бъдещия владетел Анри IV, който тогава все още е крал на Навара. Граф Дьо Белгард обаче прави грубата грешка му разкаже за красотата на любимата си и малко след това Анри, намирайки се близо до замъка “Естре”, решава да отиде и да се срещне насаме с хубавицата. Веднага щом вижда Габриел, Анри III Новарски - Анри IV Френски, заявява, че я иска за себе си и тъй като желанието на един суверен е почти закон и е трудно да му се откажe, граф Белгард веднага навежда глава в знак на подчинение.

Габриел обаче категорично се противопоставя на роман с Анри, който според изповедите й пред нейната сестра бил всичко друго, но не и красив, разликата в годините им наближавала числото 20, като дори мераклията с корона изглеждал по-възрастен заради участията му в тежки битки на бойното поле, в края на краищата не ухаел много на хубаво, а точно обратното. И най-важното - не бил този, когото Габриел била избрала със сърцето и главата си, но Анри не се обезкуражил и когато през 1589 г. надянал короната на Франция, той потърсил други средства, за да сломи съпротивата й.

Ами обещавайки облаги за цялото семейство, кралят се обърнал с молба да му съдействат в свалката към бащата - маркиз Д’Естре и лелята на хубавицата, като според средновековното пишещо братство именно под натиска на последната Габриел капитулирала. И през февруари 1591 г., когато едва била навършила двадесет години, Габриел станала фаворитка на Анри IV в разгара на религиозната война във Франция между католици и протестанти. И въпреки че кралят все още бил женен за яловата Маргьорит дьо Валоа, той не се поцеремонил да се покаже пред всички с новата обичана жена. Като все пак за да запази някакво благоприличие в двора и пред чуждите посланици в Париж, кралят задомил Габриел за богатия благородник Никола д'Амервал дьо Лианкур, който обаче така и си останал завинаги без първа брачна нощ.

Красавицата с тачената по онова време бяла като слонова кост плът първоначално била доста студена към Анри, но запленена от постоянното му внимание към нея, от приятните за ухото куплети, с които величаел красотата й, както вероятно и от пословичната му вирилност, накрая и в нея пламнала любов към суверена. И ставайки искрено вярна и предана на краля, тя започнала да го придружава във всичките му военни начинания и дори когато била бременна, настоявала да е неотлъчно до него. Свикнала била да лагерува в палатка близо до бойното поле, грижела се лично дрехите на краля да бъдат винаги чисти и той да се храни редовно след битка, разправяла се сама и с кореспонденцията му, докато се размахвал меч. И тъй като била блестяща и интелигентна жена, Анри й поверявал тайните си, следвал нейните съветите, а когато били принудени да са разделени - те си пишели всеки ден. Освен това всепризната е нейната заслуга, че като католичка Габриел изиграва ключова роля в прекратяването на Религиозните войни във Франция чрез убеждаването на Анри да изостави протестанството и да се върне към католицизма, в който е бил кръстен при раждането му, но после загърбил. Осъзнавайки мъдростта на нейното предложение, владетелят официално приема католицизма на 25 юли 1593 г., отричайки се от протестантската вяра и във връзка точно с тази стъпка му се приписва крилатата фраза: “Париж си заслужава една литургия!” Просто защото покръстването му позволило да бъде коронясан по всички писани и неписани правила за крал на Франция на 27 февруари 1594 г., а на 7 юни Габриел му родила син. Като награда за този дългоочакван подарък на съдбата, а също така и за да избегне обвинения срещу любимата му в прелюбодеяние, кралят анулира брака на Габриел с маркиз Дьо Лианкур и й дава титлите “Маркиза дьо Монсо” и “Титулярна фаворитка на краля на Франция.”

Габриел Д’Eстре е отровена, за да не се изпречи на пътя на властта.

Връзката на Габриел с Анри IV обаче била много непопулярна в кралския двор и критикувана както от различни членове на парижкия елит, така и от обикновените хора, а злонамерени памфлети я обвинявали, че била основната причина за проблемите на Франция. Като един от най-злите прякори, които получила от злоезични благородници, бил “La duchesse d'Ordure” - Херцогинята на мръсотията.

Независимо от това, през следващите години Габриел стаkd.d най-важният дипломат на Анри и използвайки женските си връзки сред различните фракции във Франция на Католическата църква, тя подпомогнала неимоверно налаганата от владетеля мирна вътрешна и външна политика. И през март 1596 г. Анри подарява на Габриел и на сестра си Катрин дьо Бурбон комплект златни ключове, които им дават две места в неговия кралски съвет, тоест издига ги в ранг направо на министърки. Габриел била толкова развълнувана от подаръка, че си носела малките ключове на огърлица, дори когато била на кон, тъй като била запалена ездачка и обичала да галопира и да ловува с Анри в околностите на Париж.

Въобще в течение на седем години тя действала като съпруга на монарха и освен споменатия син, му ражда още две деца - момиченца, които той с радост признава, а в знак на благодарност през 1597 г. кралят й подарява херцогството Бофор. Малко след това, през 1598 г., Анри издава т. нар. Нантски едикт, който предоставя доста права на протестантите и обединявайки усилията си, сестрата - хугенотка Катерина и фаворитката-католичка Габриел успели да преодолеят възраженията на най-могъщите католици и хугеноти, принуждавайки ги да приемат закона. Анри бил толкова впечатлен от умелите действия на Габриел, че разпратил до най-близките си съветници и министри следните хвалебствени слова за нея: “Моята господарка се превърна в оратор с несравним блясък, толкова гордо защитавайки каузата на новия едикт.” 

Положението на Габриел в кралския двор обаче оставало несигурно, тъй като тя зависела единствено от благоволението на владетеля. А Анри IV трябвало да консолидира настъпилия мир, подема на икономиката, френските завоевания в Новия свят, като си намери нова плодовита съпруга и създаде законни наследници. Както вече стана дума, той все още бил женен за Маргьорит дьо Валоа - сестрата на предишните трима френски крале, но двамата били разделени от много време и тя била склонна да не се противопоставя на анулирането на брака. В същото време обаче сватба с Габриел била на практика невъзможна, тъй като главата на римокатолическата църква - папата, никога не би дал в ония години разрешение за анулиране на брака му с Маргьорит и то с цел да позволи на краля да се ожени на практика за своята наложница. Освен това момченцето, което Анри IV вече имал от Габриел, дори и да било легитимирано от таткото, не можело да наследи трона, тъй като според каноните на католицизма било плод... на прелюбодеяние! Ето защо макар и да бил влюбен в Габриел, Анри IV решил да започне преговори за брак с флорентинския род на Мария Медичи, като в същото време продължавал да демонстрира публично голямата си благосклонност към фаворитката.

А след като папа Климент VIII анулирал най-после на брака му с Маргарита дьо Валоа някъде в края на 1598 г., отваряйки му възможност за повторно минаване под венчило, през март следващата година Анри IV подарил годежен пръстен на Габриел. Уверена, че бракът скоро ще се случи, Габриел заявила самодоволна според летописци: “Само Бог или смъртта на краля биха могли да сложат край на моя късмет!” Няколко дни по-късно, на 6 април Габриел, пак бременна и то в деветия месец, оставя възлюбения си в замъка “Фонтенбло” и поема по р. Сена с баржа към Париж, където вещи акушерки вече я очаквали, за да изродят детенцето й. В столицата обаче тя била поканена на обяд в дома на известния банкер Себастиано Замети, където често гостували заедно с краля и за това не отказала. След похапването обаче Габриел се почувствала много зле и потърсила помощ при леля си - мадам дьо Сурди, където бременната млада жена претърпяла пристъп на еклампсия, водещ според медици до незабавно и преждевременно раждане на вече най-често мъртъв плод.

След няколко дни - на 10 април 1599 г., Габриел умира от следродилни усложнения и когато бил уведомен за кончината й, кралят все още бил в замъка “Фонтенбло”. Според хора от свитата му той бил съкрушен, тъй като до него достигнал слухът, че смъртта на Габриел се дължала на отравяне със захаросан лимон, сервиран й в края на обяда при банкера Себастияно Замети. По-късно мнозина щели да го обвинят, че бил дал на Габриел отровния десерт по заповед на великия херцог на Флоренция - Фердинандо де Медичи, който бил чичо на готвената за френска снаха и кралица Мария Де Медичи.

След смъртта на Габриел Анри IV започнал да носи траурни одежди - нещо, което преди него никой крал не бил правил за любимата си фаворитка. А погребението й било достойно за кралица - ковчегът с нейните тленни останки бил пренесен от принцове, принцеси и благородници в тържествена процесия до абатството Сен Дени, където била отслужена заупокойна литургия, после погребението било извършено в пищна катедрала. А пътят към короната на Франция на Мария де Медичи вече бил открит и тя побързала да го измине.