Карло Анчелоти обяви в подкаста на популярния италиански актьор Джакомо Порети, че Реал Мадрид е най-доброто място, в което може да работи. Наставникът спечели 15 трофея с “белите”.
“Реал успя да се адаптира към модерния футбол. В другите клубове никъде няма такъв президент. Тук шефовете са като партньори. Традициите на Реал се предават от поколение на поколение. Това е било много добре осъзнато още от Сантиаго Бернабеу и после - от Перес. Никой не е над самия клуб”, заяви Анчелоти.
Той има договор с клуба до лятото на 2026 година и не иска да си тръгва. “Няма да съм аз този, който ще реши кога ще приключи престоят ми в Реал. Рано или късно президентът ще вземе решението. Синът ми Давиде? От него ще излезе добър треньор.”
“Понякога ми се иска да можех да бъда муха, за да чуя какво говори футболист вкъщи, когато не съм го пуснал в игра. Мнозина футболисти са имали проблеми с мен, карали сме се, но в края винаги сме се разбирали. Имаше един футболист – няма да му казвам името – който, когато говорех в съблекалнята, нарочно си слагаше хавлията на лицето, за да не ме слуша. Това беше в началото на кариерата ми. Един ден просто казах, че това не може да продължава така. Има момчета, които като ги оставиш на пейката, после на сутринта дори не искат да ти кажат “Добро утро”. Те бъркат човека с треньора. Критикуват ме, че дъвча дъвки по време на мачовете. Но аз го правя, за да свалям от напрежението. Когато срещата започва, пулсът ми е 120. А в момента е 63. Предполагам, че дъвките ми помагат. “
„Сега е много по-сложно, отколкото преди. Едно време просто имах един лист хартия, на който записвах: кои ще са на стената, кой бие корнери, кой изпълнява дузпи, кой играе с глава, кой покрива при статични положения в защита… и това беше всичко. Сега има видеоклипове, които показват позицията на играчите при статични положения както в защита, така и в атака. Ако извадиш един играч и влезе друг, трябва да му кажеш: "Виж, трябва да заемеш тази позиция”.
Треньорът говори и за Винисиус Жуниор и Килиан Мбапе: “Вини е обект на редица расистки атаки, но не е единственият. Същото се случи и с Нико Уилямс. Това, че те са много добри футболисти, вероятно е извинение за хората да ги нападат, но в действителност това не трябва да се случва. Мбапе не е стигнал това високо ниво само от тренировки, а защото природата го е дарила с невероятен талант. След това той развива таланта си със себераздаване и отговорност. Младите трябва да се учат от спорта, това е житейски урок.”