Трите балтийски държави прекъснаха връзките на електроенергийните си системи с руската електропреносна мрежа, съобщиха операторите от региона, което е част от план за по-тясно интегриране на страните с Европейския съюз и повишаване на сигурността, съобщава Reuters.
Естония, Латвия и Литва се отделиха от съвместната мрежа IPS/UPS и след тестове в последния момент ще се синхронизират с мрежата на ЕС в неделя в 12:00 ч. по Гринуич, след като дотогава ще работят самостоятелно.
Карта, показваща междусистемните електропроводи на балтийските държави с Финландия, Полша и Швеция, както и пресечните точки на електропроводите към Русия и Беларус, които ще бъдат изключени на 8 февруари 2025 г.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще произнесе реч на церемония в неделя, за да отбележи преминаването към системата на ЕС, съобщиха от нейния офис в петък.
„Постигнахме целта, към която се стремяхме, толкова дълго време. Сега контролираме ситуацията“, заяви на пресконференция министърът на енергетиката на Литва Зигимантас Вайчунас.
В събота операторите успешно предприеха изпитания за управление на честотата, като тестваха стабилността на балтийската мрежа при прекъсвания, като например внезапни спирания на електроцентрали, съобщи в събота вечерта литовският мрежови оператор Litgrid.
Допълнителни изпитания в неделя ще проверят способността на балтийската мрежа да управлява тока.
Веднага след изключването латвийските работници използваха кран, за да достигнат до високоволтовите проводници във Вилака, на 100 метра от руската граница, и да ги прекъснат. Те раздадоха нарязаните проводници за спомен на развеселените наблюдатели.
„Никога повече няма да я използваме. Продължаваме напред“, заяви министърът на енергетиката на Латвия Каспарс Мелнис пред Ройтерс във Вилака.
Плановете на Прибалтика да се отдели от мрежата на бившия си съветски имперски господар, обсъждани от десетилетия, набраха скорост след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.
Мрежата е последната останала връзка с Русия за трите държави, които се възродиха като независими нации в началото на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз и се присъединиха към Европейския съюз и НАТО през 2004 г.
Тримата твърди поддръжници на Киев спряха покупките на електроенергия от Русия след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г., но разчитат на руската мрежа за контрол на честотите и стабилизиране на мрежите, за да избегнат прекъсвания.
„Като прекратяваме енергийната зависимост на балтийските държави от Русия, ние оставяме агресора без възможност да използва енергията като оръжие срещу нас“, заяви естонският външен министър Маргус Цакна.
При електрическата подстанция в Резекене, близо до латвийско-руската граница, беше забелязан военен камион, а в околността и в близкия град патрулираха офицери с оръжие, което е показателно за притесненията на балтийските страни от опити за саботаж с цел нарушаване на превключването.
Регионът на Балтийско море е в състояние на повишена готовност след прекъсвания на електрозахранващи кабели, телекомуникационни връзки и газопроводи между Прибалтика и Швеция или Финландия. Смята се, че всички те са причинени от кораби, които влачат котви по морското дъно след нахлуването на Русия в Украйна. Русия отрича да е замесена.
„Системата е стабилна, процесът протича безпроблемно, никой не забелязва, че нещо се е променило“, каза Мелнис.
Поддържането на постоянно електроснабдяване изисква стабилна честота на мрежата, която по-лесно може да бъде постигната с течение на времето в голяма синхронизирана зона като Русия или континентална Европа, в сравнение с това, което Прибалтика може да направи сама, казват анализатори.
Министерството на енергетиката на Литва заяви пред Ройтерс, че е изготвило планове за действие при извънредни ситуации, според които някои големи потребители на енергия, като например фабрики, могат да бъдат временно изключени от мрежата в случай на недостиг на електроенергия, за да се поддържат основните доставки по време на смяната.
За Русия отделянето означава, че нейният Калининградски ексклав, разположен между Литва, Полша и Балтийско море, е откъснат от основната руска мрежа, което я оставя сама да поддържа енергийната си система.
От 2018 г. насам балтийските държави са похарчили близо 1,6 млрд. евро (1,66 млрд. долара) за модернизиране на мрежите, за да се подготвят, докато Москва е похарчила 100 млрд. рубли (1 млрд. долара), включително за изграждането на няколко газови електроцентрали в Калининград.