Бетовен – гениален в своята глухота

Лудвиг ван Бетовен е един от най-известните композитори на всички времена. От глухотата си и прословутия гневен поглед до известната Петата симфония, Бетовен е легенда. Музиката и животът му са невероятно сложни и в тази статия ще се докоснете до интересния живот на известния композитор. 

Няма точни данни кога е роден Бетовен. Знае се обаче, че е кръстен на 17-ти декември 1770 година в Германия, а според католическите обичаи новороденото се кръщава деня след раждането, затова се приема, че е роден на 16-ти декември. Бащата на Бетовен е учител по музика и е убеден, че синът му е дарен с необикновен талант. Още като малко дете, баща му го принуждава да стои на табуретка, за да може да достига клавишите на пианото и да се учи да свири. За жалост бащата е краен в действията си и всяка грешка на малкия Лудвиг се наказва с физическо насилие. Бетовен прави първото си представяне пред публика, когато е само на 7 години, въпреки, че баща му го представя за 6 годишен с идеята да лансира детето-чудо и да предизвика фурор. 

През юношеските си години Бетовен се усъвършенства и амбициите му са да отиде във Виена, за да учи при великия Моцарт. През март 1787 година това се случва, но пътуването е краткотрайно. Две седмици след пристигането си той научава, че майка му е болна и се връща в дома си в Бон. Малко след това майка му умира, а баща му се поддава на алкохолизъм и Бетовен поема грижите за двамата му по -малки братя. След като остава в Бон в продължение на пет години, Бетовен най -накрая осъществява мечтата си да се премести във Виена през 1792 г. Когато е на 26 г. Бетовен започва да чува шум и бръмчене в ушите. Има много теории за това какво е причинило загуба на слуха му, включително сифилис, отравяне с олово и лупус. Някои дори смята за причина навика му да потапя главата си в студена вода, когато е уморен! Най-големият страх на Бетовен е, че липсата на слух ще се отрази на кариерата му, до 44 -годишна възраст, той отчаяно се опитва да скрие от всички че е глух, дори от най -близките си приятели. Това оказва голямо влияние върху социалния му живот, избягва всички социални събития, защото за него е немислимо да признае на хората, че е глух. Въпреки че слухът му постоянно се влошава, той все пак успява да композира опера, шест симфонии, четири солови концерта, пет струнни квартета, шест струнни сонати, седем сонати за пиано, четири увертюри, четири трио, два секстета и 72 песни! Деветата симфония на Бетовен, една от най-сложните му творби,  е написана, когато той е почти изцяло глух - но въпреки това настоява да дирижира първото изпълнение на този шедьовър. За жалост той не чува нестихващите аплодисменти в края на изпълнението си и остава с гръб към публиката, въпреки че тълпата е решена да му покаже колко много обича симфонията му с овации. Легендата разказва, че млада певица се приближава  до маестрото и го обръща с лице към публиката, за да се зарадва на любовта на публиката. 

Бетовен има голямо уважение към Наполеон Бонапарт. Той гледа на него като на човек, който въплъщава идеалите на антимонархическо и демократично правителство по време на Френската революция. Бетовен се възхищава толкова много на Бонапарт, че пише Третата симфония за него. Назначаването на Бонапарт за император обаче вбесява Бетовен и го кара да отмени проекта. В крайна сметка той премахва Наполеон от творбата и създава нещо съвсем различно.

През цялата си кариера Бетовен никога не се е женил, защото често се увлича по жени, които никога не биха могли да бъдат негови. Смята се, че се влюбва в Жозефин Брансуик  - една от неговите ученички през 1799 г. Според спекулациите, писмото на Бетовен „Безсмъртен любим“ е адресирано вероятно до Жозефин, която обаче се омъжва за граф. Бетовен пише известната  Лунна соната също за своя студентка  Джули Гуикарди. Бетовен ѝ пише 15 несподелени и страстни любовни писма. 

Поглеждайки назад към живота си, Бетовен е измъчван от лошо здраве, включително хроничен хепатит, жълтеница, колит, различни кожни заболявания, ревматична треска и цироза на черния дроб - но действителната причина за смъртта му през 1822 година все още е неизвестна.

Подобно на причината за смъртта му, последните думи на Бетовен също са загадка. Някои съобщават, че след като е получил подарък кутия с вино, той е казва „Жалко, жалко, твърде късно“. Други предполагат, че тези думи са „Plaudite, amici, comedia finita est“, което означава „аплодирайте, приятели мои, комедията свърши“, а някои казват, че последното му изявление е „Ще чуя на небето“.