Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите, пред „Труд news”: Драстично увеличение на цените на тока ни очаква, ако преминем на свободния пазар

И това лято ще има нестабилни цени на природния газ

ЕС е в жалка и опасна ситуация, за която сами сме си виновни

Европа живее в състояние на енергиен глад и растяща зависимост вече около десетилетие, казва енергийният експерт Боян Рашев. По думите му икономическите несгоди на ЕС се дължат на факта, че енергоемките индустрии просто не могат да се развиват в такива условия и малко по малко затварят и напускат.  Соларните производители у нас са обречени на фалит, ако разчитат на свободния пазар. Важно е да се разбира, че в електроенергетиката наличието на излишно производство е точно толкова голям проблем, колкото и недостигът, посочва още Боян Рашев.  И допълва, че Европа е забравила значението на понятия като енергийна сигурност и независимост. 

- Господин Рашев, най-потребителската тема от енергетиката е либерализацията на пазара на електроенергия за битовите абонати. Какво предстои, ще можем ли да преминем на свободния пазар без драстично увеличение на цените?
- Защо мислите въпросната либерализация се отлага вече повече от десетилетие? Защото ще направи цената на тока за домакинствата изключително волатилна и ще бъде политически болезнена. Днес евтината базова енергия на АЕЦ „Козлодуй“ формира огромен дял от микса на регулирания пазар. Ако свободният пазар получи достъп до нея, цената й ще се вдигне на нивото на борсата. И докато повечето индустриални потребители все пак имат някакви механизми да коригират консумацията си в зависимост от цената, то средното домакинство не разполага с мащабни такива. Хората имат нужда от светлина в мрака, отопление в студа и охлаждане в жегата – биологията не търпи напасване спрямо цената. Не, няма да преминем на свободния пазар без драстично увеличение на цените. Това преминаване обаче трябва да се случи, за да се сблъскат хората с истината в енергетиката и да станат малко по-избирателни, когато подкрепят или отхвърлят определени политики с гласа си.

- Как да разбираме „драстичното увеличение“? 15-20-30 на сто увеличение на сметките за електричество или повече?
- Средните крайни цени на тока за домакинствата в ЕС са около 30 цента/квтч, а в Източна Европа – около 20 цента/квтч. В България са 12 цента/квтч, а цените на борсата в Югоизточна Европа са доста по-високи от средните за ЕС. Мисля, че става ясно какво ни чака и колко трудно е това да се случи политически.

- През зимата имаше риск от режим на тока и видяхме как решението на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов за извънредното включване на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" се оказа много навреме. Защо базовите мощности като ТЕЦ и АЕЦ опровергават "зелените" тезиси, че енергетиката днес трябва да е само с вятърни перки и соларни панели?
- Включването на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" беше наистина критично важно, но ако няма някакви промени в статута на централата, тя няма да може отново да работи пред идващата зима. Колкото и вятърни перки и соларни панели да имаме, те няма как да гарантират доставки на електроенергия в нито един момент. Модерните батерии са безкрайно далеч от нужния капацитет да затворят големите дупки в генерацията на ВЕИ. Затова системата има нужда от т. нар. диспечеруеми мощности – централи, които не зависят от външни условия и могат да покрият товара по всяко време. В България това са преди всичко въглищните ТЕЦ и големите ВЕЦ на НЕК. Последните обаче са зависими от количеството вода в язовирите, тоест има години, когато не могат да осигурят значими количества електроенергия.

- С промени в Закона за енергията от ВЕИ от управляващото мнозинство предлагат бърза писта за перки в Черно море, поставяне на солари с разрешение на общините, но има ли работещ механизъм, с който производителите на ток да не са на борсата с отрицателни цени - буквално преди дни в Полша имаше отново такава ситуация?
- Има смисъл в България да бъдат изградени още вятърни паркове. Те обикновено работят най-интензивно през зимата и нощем, така че донякъде допълват соларните мощности. Системният оператор обаче не може да разчита със сигурност на тях – вятърът духа на напълно случаен принцип. Близките до нула и отрицателните цени се появяват, защото ВЕИ вече са с огромен капацитет и често произвеждат енергия, когато системата няма нужда от нея. Важно е да се разбира, че в електроенергетиката наличието на излишно производство е точно толкова голям проблем, колкото и недостигът. Това значи, че тази излишна енергия вреди на системата и създава отрицателна икономическа стойност. Соларните производители у нас са обречени на фалит, ако разчитат на свободния пазар. Затова в много страни в Западна Европа съществуват т. нар. „договори за разлика“, при които държавата гарантира определена цена на производителите като доплаща разликата между нея и постигнатата на пазара. Това работи и в обратната посока – производителят връща пари, ако е изкарал над тази цена на пазара. Все повече обаче се случва почти само първото, тоест схемата е форма на субсидия за ВЕИ производителите. Накрая пак плаща данъкоплатецът, макар често и да не вижда това плащане в цената на тока.

- В ЕК работят по мерки за запасите на държавите от ЕС на газ и макар, че пред нас е лятото и въпросът с отоплението е чак за идната зима, основателни ли са притесненията на бизнеса за нестабилни цени на газа и през летните месеци?
- Притесненията на бизнеса за цената на газа са основателни. Тази зима отново видяхме скокове над 50 евро/MWh в Европа – около 6-7 пъти по-скъп газ отколкото в САЩ – а хранилищата се изпразниха и трябва да бъдат запълнени с много по-големи количества. Напълно сме изложени на глобалния пазар на втечнен природен газ, а там наддаваме срещу Китай, Япония, Южна Корея, Индия и все повече бързоразвиващи се икономики по света. Бавният икономически ръст на ЕС ни прави относително все по-неплатежоспособни. И това лято ще има нестабилни цени, а това вече става непоносимо особено за индустрията. 

- От Българската газова асоциация предупредиха, че Европа я очаква енергиен глад, ако чиновниците в Брюксел не прочетат отново внимателно доклада на Марио Драги. Наистина ли в ЕС изпадаме в тази жалка, но и опасна ситуация?
- Европа живее в състояние на енергиен глад и растяща зависимост вече около десетилетие. Те са в основата на икономическите несгоди на ЕС – енергоемките индустрии просто не могат да се развиват в такива условия и малко по малко затварят и напускат. В основата на енергийния ни глад обаче не е някакъв външен фактор, а нашите собствени политики. Ако бъде оставен намира свободният пазар винаги осигурява достатъчно предлагане и спад на цените с времето. Ако обаче му бъдат поставени други цели и технологични ограничения – като декарбонизация, политики за затваряне на ядрени и въглищни централи и насърчаване на ненадеждни ВЕИ – пазарът не работи ефективно и се изкривява. Резултатът е напълно предвидим – недостиг, волатилност на цени, бягство на големите потребители. Да, ЕС е в жалка и опасна ситуация. Сами си се поставяме в такава.

- Най-евтин е собственият газ, каза енергийният министър Жечо Станков, когато анонсира новите проучвания в Черно море. Има ли шанс България да добива газ подобно на Румъния и Турция от нашите блокове в Черно море?
- Министърът е напълно прав. И тук не говорим просто за цена, а за енергийна сигурност и независимост. Това са понятия, чието значение Европа беше забравила. Войната в Украйна уж трябваше да ни събуди. Да, но аз не виждам да сме станали от леглото. Уж разбрахме колко е важно да имаме собствени източници на енергия, но не виждам да сме се хвърлили с всички сили да търсим, проучваме и добиваме нефт, газ, въглища и уран в Европа. А за добро или лошо, това са енергийните източници, които могат да осигурят една индустриална икономика. Разбира се, че има шанс и в България да се добиват значими количества природен газ. Само той може да замени в значима степен тока в отоплението и въглищата в електроенергийния микс и индустрията. Надявам се геолозите и сондьорите да имат късмет. Лично аз ще следя с интерес новините в тази връзка.   

- Втора АЕЦ у нас с опита на България и с експертизата на американци и руснаци реалистичен проект ли е?
- Разбира се, че е реалистичен проект. Там, където е изградена и работи една АЕЦ, би трябвало да може да се построи и втора. Обаче България няма потребление, което да погълне производството от втора голяма базова мощност. Затова има смисъл в инициативи като идеята да се привлече глобален играч с гигантски изчислителни центрове, които имат нужда точно от такъв тип енергия. Наличната ни тежка индустрия – рудодобив, металургия, химия, целулозно-хартиена, машиностроене – също би могла да се възползва. Първо обаче европейските политики трябва да се променят и да станат по-гостоприемни за такива производства. 

- В каква посока според Вас е необходимо да се променят европейските политики, за да не бъде ЕС икономическото джудже на 21 век?
- Европа може да свали цената на енергията по няколко начина. Първо, трябва максимално бързо да увеличи добива на енергийни суровини. Европа има находища на нефт, газ, въглища и уран, но просто отказва да ги добива. Второ, трябва да си осигури доставки с дългосрочни договори от всякакви външни източници, които са относително по-близо до нас. Това обаче няма как да се случи, докато европейската политика е насочена приоритетно към декарбонизация, а не към намаляване на цената на енергията и ограничаването на енергийната бедност. Връзката между цените на газа и тока стана много директна след като през 2017 г. цените на въглеродните квоти устойчиво надхвърли 5 евро/тон СО2 и малко по малко направиха въглищните ТЕЦ, базирани основно на местни ресурси, неконкурентни срещу газовите. Това окончателно се случи след промотирането на Зелената сделка в средата на 2020 г. Така Европа сама се направи напълно зависима от Русия. Тази политика де-факто спонсорира войната на Русия срещу Украйна и доведе до индустриалното самоубийство на Стария континент. Ако утре плащанията за въглеродни квоти бъдат преустановени, борсовата цена на тока в България например може спокойно да се върне на нивата под 100 лв/MWh, нашите ТЕЦ ще печелят добре, а домакинствата няма да усетят особена болка от преминаването към либерализиран пазар. При това положение газовите ТЕЦ в цяла Европа ще се ползват много по-малко – само за баланс и пиково потребление. Европа ще си върне голяма част от загубената енергийна независимост. Цените на газа ще паднат към по-нормални стойности, защото той няма просто да се гори за ток в огромни количества, а ще се ползва за дейности с повече добавена стойност – производство на торове, влакна, пластмаси, индустриални процеси, когенерация, отопление, транспорт. Точно за това се ползва природния газ навсякъде по света, където няма голям собствен добив и се разчита на внос. Затова там има индустрия, а тук скоро няма да има.

Нашият гост
Боян Рашев е роден през 1978 година в Ямбол. Следвал е в 4 университета в 4 различни страни, има магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ в Германия. От 2007 г. е управляващ съдружник в denkstatt България – консултантска фирма, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния, социалния и човешкия капитал. След сделка отпреди година, днес е съдружник в EY denkstatt.