Български автори на жанрова проза се обединяват във „Възкресения“

Български автори на жанрова проза се обединяват във „Възкресения“

Тематичният сборник излезе преди Великден

Тези разказвачи се надяват да възкресят интереса, любопитството и вълнението към добрия разказ

Среща с многото лица на модерната родна литература 

Съставител на антологията е Благой Д. Иванов

Една омагьосваща, мистериозна и провокативна книга

Новото издание с разкази „Възкресения“ е ярък и въздействащ калейдоскоп, чрез който публиката ще има възможност да съзре и опознае многото лица на съвременната българска жанрова проза. В антологията са включени нови и неиздавани досега разкази, дело на писатели, които със своите досегашни книги вече са натрупали солидна читателска аудитория, а именно: Мария Пеева („Инцидент в Мадрид“), Александър Ненов („Летящата планета“), Васил Попов („Мамник“), Елена Павлова („Светлият боец“), Емил Минчев („Светлосянка“), Цветина Цолова („Нулева година“), Милен Хальов („Кало Змея“), Андрей Велков („Ерата на паниката“), Марин Трошанов („Еми и Крадецът на сенки“), Богдан Русев („Вечен град“), Димитър Цолов („Мъртвешко парти“) и Благой Д. Иванов („Крехар“), който е и съставител. В социалните мрежи Иванов, който освен писател е и кинокритик, сподели: „Очаквайте неочакваното! Литературата ни има нужда от подобни начинания, защото успехът е колективен труд с благородна крайна цел – четенето.“

Дизайнер на корицата е Живко Петров.

Желанието за втори живот е не само опълчване срещу безпощадните закони на природата, но и стремеж към втори шанс – дали обаче този втори шанс ще доведе до по-добри дела... и до по-добър живот? Възкресението е символ на спасение. То олицетворява духовното пречистване и бленуваната нетленност. Ала някои възкресения ни запращат към непознати и мрачни места, тласкат ни към забранено познание и водят до ужасяващи и непоправими последици. Това е залегнало в идеята на проекта „Възкресения“ – една омагьосваща, мистериозна и провокативна книга, в която ще откриете историите на дванайсет талантливи родни автори, които споделят обичта си към фантазията, но предлагат съвсем различни интерпретации за една от най-големите загадки на живота... а и на смъртта. Между злободневното и фантастичното, красивото и гротескното, забавното, драматичното и страшното, между цялата палитра от емоции тези разказвачи се надяват да възкресят интереса, любопитството и вълнението на българския читател към добрия разказ.

„Възкресения“ излeзe от печат малко преди тазгодишния Великден.

Съставителят Благой Д. Иванов е роден е в София през 1980 г. В гимназиалните си години интензивно изучава биология, но в крайна сметка не се посвещава на науката, а на изкуството – следва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира като магистър по кинокритика. Работил е като сценарист, репортер и копирайтър, а също като пиар и редактор в различни издателства. Пише проза, ревюта и статии в периодика и антологии, участва редовно в онлайн платформи, сътрудник е на специализирания сайт Operation Kino, води рубриката „Киноафиш“ в предаването „Култура БГ“ по Българската национална телевизия, а също и публицистичното предаване „Сториборд“ по радио „Фокус“; журира филмови фестивали, сред които „Златен кукер“ и In the Palace. Първата му книга, „Добрите, лошите и грозните“, е с акцент върху жанровото кино. Автор е също на сборници с разкази и комиксови новели („Трансформации“ и „Седем градски гряха“), на остросюжетни романи („Мазето“ и „Крехар“) и на детски книги („Плюшеното приключение“ и „Тринайсет чудовища за Хелоуин“).

Ето какво пише той в предговора на изданието, озаглавен „Троянският кон на популярната култура“: „Имате ли предразсъдъци? Дори онези, които категорично биха отговорили отрицателно, навярно се залъгват – защото предубежденията са част от нас, пропити в средата и възпитанието, може би дори заложени в биологията ни като прастар и към днешна дата по-скоро рудиментарен рефлекс. Дали този рефлекс е все пак основателен и полезен? Може би, поне в отделни случаи. Ако го преборим обаче, бихме спечелили повече, отколкото бихме изгубили. Ще се обогатим и потенциално ще узнаем много един за друг, а и за себе си.

Темата е прекалено обхватна, най-вече що се отнася до социалната динамика, и не е тук нито времето, нито мястото да я разискваме в детайли. Само че именно тук е времето и мястото да обърнем внимание на предразсъдъците в изкуството – включително и в света на книгите. Знайно е, че публиката и критиката могат с лека ръка да подминат нещо по линия на географския му произход или на жанровата му принадлежност (понякога – с право; друг път – съвсем неоснователно и по инерция). Накратко, на заглавия като това, което държите в ръцете си, често се гледа със скептичен поглед, със снизхождение или с упорито равнодушие. Щастлив съм обаче веднага да отбележа, че напоследък в България ситуацията се променя и че родните автори все по-усърдно и заслужено си извоюват място сред етажерките – и в книжарниците, и в домовете. Писателите у нас – и най-вече тези, които си падат по остросюжетната проза – са част от благоприятна тенденция. Плахата ми надежда е, че тя няма да се окаже временно явление, а началото на някаква по-значима революция, при това не само на местна почва...“

Най-четени