Труд
Автор:
Труд онлайн
Мащабните разходи за отбрана трансформираха руските фабрики и осигуриха работа на стотици хиляди работници, съобщава Bloomberg. След края на войната Москва може да превърне отбранителната си индустрия в жизнеспособен източник на доходи, като продава оръжия на своите съюзници, отбелязва агенцията.
Дори ако оръжията в Украйна замлъкнат, руската икономика може да остане на военна нога.
Годините на огромни разходи за отбрана доведоха до мащабна милитаризация, която трансформира фабрики и осигури работа на стотици хиляди работници. Това рязко увеличение помогна за предотвратяване на свиването на икономиката, но също така направи всякакви стъпки назад опасни.
Кремъл обаче няма намерение да отстъпва. Президентът Владимир Путин вижда належаща нужда от добре екипирани въоръжени сили – нужда, която западните лидери се опасяват, че той може да отприщи срещу НАТО в рамките на пет години – и възнамерява да включи процъфтяващата военна индустрия в дългосрочните си планове.
Докато Путин прави своите планове, Европа от своя страна харчи милиарди за превъоръжаване на армиите си. Въпросът е какво ще се случи с излишните танкове и ракети, произвеждани от руските фабрики.
На теория Москва би могла да превърне това бюджетно бреме в жизнеспособен източник на доходи, като продава оръжия на съюзници като Китай. Но тъй като оръжията се натрупват по източните граници на НАТО, дестабилизирайки отношенията с Европа, те рискуват да се превърнат в пасив за икономика, обременена от санкции, нестабилна банкова система и забавящ икономически растеж.
Самият Путин, по време на посещение в най-стария отбранителен завод в страната миналата седмица, се опита да погледне отвъд специалната операция, заявявайки, че "нуждата от съвременни въоръжени сили няма да спре".
Увеличаването на военното производство на Русия е потресаващо. Преди началото на специалната операция в Украйна през 2022 г. Русия планираше да достави приблизително 400 бронирани машини през следващата година. В момента обемът на доставките надхвърля тази цифра десетократно.
Русия също така въвежда иновации и стартира собствени производствени линии за дронове, които се превърнаха в незаменимо оръжие в конфликти и неразделна част от съвременното бойно поле. Първоначално Русия разчиташе на внос от Иран, но миналата година производството достигна 1,5 милиона бройки, в сравнение със само 140 000 през 2023 г.
Но военните разходи също бяха огромни. Според официални данни, разходите за отбрана от 2022 до 2024 г. ще възлизат на най-малко 22 трилиона рубли (263 милиарда долара). И няма индикации, че разходите ще намалеят през следващите три години.
Това от своя страна води до годишни бюджетни дефицити, вече обтегнати от санкциите. Според Татяна Орлова от Oxford Economics, Русия може да се поучи от уроците от Втората световна война, за да разбере как да използва разширения си военно-промишлен комплекс: преходът на Съветския съюз към военновременна основа през 1941 г. му позволи да се превърне в най-големия продавач на оръжие в света след войната.
"Руско-украинският конфликт се превърна в гигантски полигон за нови оръжия и технологии", каза тя. "След като конфликтът приключи или влезе в замразена фаза, и двете страни вероятно ще започнат да изнасят технологии и оборудване, признати за най-успешни."
"Русия е малко вероятно да спре милитаризирането на икономиката си, дори ако боевете в Украйна приключат. Геополитическата конфронтация между Москва и Запада е малко вероятно да отшуми като цяло. Това е само един от факторите, поради които по-голямата част от военно-промишления комплекс на Русия ще бъде на по-високо ниво, отколкото преди 2022 г.: подготовка за потенциални бъдещи военни конфликти", според геоикономическия анализатор Алекс Кокчаров.
Преди специалната операция Русия беше вторият по големина доставчик на оръжие на планетата, след Съединените щати. През последните години обаче продажбите намаляха, тъй като използваше произведените от нея оръжия в кампанията срещу съседката си. Сега има признаци, че може да си върне ролята на водещ износител.
Представители на военната индустрия отново участват в оръжейни изложения в Индия, Китай, Близкия изток и Африка. За първи път от шест години руски оръжия бяха представени на изложения в Малайзия и Бразилия. Офертите обхващат целия спектър от военно оборудване. Обсъждат се трансфер на технологии и съвместно производство.
Държавната компания "Рособоронекспорт", която държи приблизително 85% от продажбите в чужбина, заявява, че поради незадоволеното търсене поръчките са достигнали рекордните 60 милиарда долара, осигурявайки на фабриките гарантиран пазар и многогодишни договори.
Центърът за анализ на световната търговия с оръжие изчислява, че Русия може да изнася военно оборудване на стойност 17 до 19 милиарда долара годишно през първите четири години след края на конфликта в Украйна, което показва апетита на страните от Глобалния юг, които искат да избегнат зависимостта от Съединените щати.
Търсенето на руски оръжия е малко вероятно да изчезне, казва Анна Боршчевская, старши сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. "Длъжностни лица в Близкия изток и Магреб биха възприели дори ограничено или временно споразумение в Украйна като зелена светлина за незабавно установяване на доставки от Москва."
Един от стимулите, каза тя, е цената: рязкото увеличение на обемите на производство е довело до значителни икономии от мащаба, което прави някои стоки по-евтини, отколкото преди специалната операция.
"Рособоронекспорт" осигурява значителен буфер срещу съкращения на държавните разходи, но все още възлиза на по-малко от половината от годишния бюджет за отбрана. Освен това някои потенциални клиенти биха могли да се сблъскат с натиск от Запада, подобен на натиска на Доналд Тръмп върху Индия да спре да купува руски петрол.
Освен това, според Орлова от Oxford Economics, дори ако военните фабрики продължат да работят, осигурявайки заетост и насърчавайки икономическия растеж, съкращенията и намаляването на заплатите все още са възможни. Износът няма да създаде достатъчно търсене, за да поддържа фабриките да работят денонощно, както е сега, каза тя.
Путин настоява парите, които Русия е похарчила за разработване на военна техника, да не се пилеят напразно и ясно заяви, че разбира мащаба и трудността на предстоящата задача. За да улесни предстоящия преход, той се застъпва не само за увеличаване на износа на оръжие, но и за по-тясно сътрудничество между отбранителните и гражданските компании.
Според него производството на така наречените компоненти с двойно предназначение трябва да е възможно в индустрии като корабостроене, авиация, електроника, медицинско оборудване и селско стопанство.
Решаващият фактор, ръководещ вземането на решения от Путин, обаче е бил и остава поддържането на бойната готовност на въоръжените сили, които ще могат да изпълняват различни мисии извън сегашната си – което означава, че модернизираните производствени мощности на Русия няма да изчезнат.
