Труд
Автор:
Труд news
Едно от най-очакваните музикални събития у нас - концертът на балканската суперзвезда Горан Брегович в София се превърна в скандал за публиката, изпълнила най-голямата зала у нас в сряда вечерта. Брегович беше освиркван, тъй като се появи с повече 2 часа закъснение на сцената в столичната “Арена 8888”. Изпълнението му започна чак в 22:40 часа, а началото на събитието бе дадено в 20:05 с изпълнения на C’est La Vie Live Band & Show. През това време обаче някои от хората, дошли да се насладят на балканските ритми, напуснаха залата и не дочакаха концерта.
Когато музикантът в крайна сметка излезе на сцената, той бе посрещнат с освирквания. А социалните мрежи се изпълниха с негативни коментари. “Плейбека звучи по-добре от изпълненията на живо допреди малко! От Горан Брегович няма и следа! Пълна излагация...”, пише един потребител.
Когато накрая се качи на сцената Брегович се извини за закъснението и започна с репертоара си. Но това също не удовлетвори “измъчената” публика, като част от нея по-късно се възмути, че сърбинът е свирил само бавна музика и нито един хит. Други пък останаха доволни, че все пак са се насладили на шоуто на своя любим изпълнител, въпреки късното начало.
Горан Брегович е гостувал на България неведнъж. Концертите му в София и Пловдив досега са оставили силни спомени у феновете - спектакли, които рядко се забравят. Неговото завръщане тази есен бе означено с усещане за непрекъснат диалог с българската публика. В интервю преди концерта той споделя: “Българите разбирате от музика, затова трябва да свиря много добре. Вие сте като нас, имате големи традиции, голяма нация сте. Ще дам всичко от себе си, за да ви се харесам.”
Брегович споделя и вдъхновението за едно от новите си парчета: “Последната песен, която записах, се казва Champagne for Gypsies (“Шампанско за цигани”), тя е във втората част на албума ми Alkohol. По един или друг начин може да се нарече и моята реакция по повод отношението на хората към ромите... тази песен е нещо като припомняне, подсещане за това с какъв талант са надарени повечето роми.”
Когато го питат за живота му на артист и за публиката, той казва: “Сега прекарвам много време в самолета, по концертите, но когато съм на сцена и виждам хората - онзи момент, когато музиката се превръща в обща емоция, това ме спасява.”
Балканите според него са място на смесица, на радост и на болка, и в това е силата му: “Нито добри, нито лоши. Ние на Балканите сме просто прекалени във всичко, което правим.”
Роден на 22 март 1950 г. в Сараево в смесена сръбско-хърватска фамилия, Брегович започва кариерата си в групи като Бело Дугме, които стават символ за музикален бунт и етно-рок експеримент през 70-те и 80-те години. След разпадането на Югославия, Горан се утвърждава като един от най-важните музиканти в региона, който успява да носи духа на своето място, но и да го пренася по света. Музиката му се характеризира с богатство от жанрове - традиционни балкански и ромски мелодии, класически и симфонични елементи, рок енергия, перкусии, духови, струнни, хорова работа, силни вокали. Изпълненията му са шоу, в което музиката е само част от спектакъла - визуален, емоционален, социален.
Някои от най-известните му композиции като “Едерлези”, “Калашников”, “Месечина”, “Бубамара” и песни от филмите “Време на цигани”, “Ъндърграунд”, “Аризонска мечта” са се превърнали в култ, защото обединяват и разплакват, и веселят, и движат. Заедно с това, филмовата му музика е източник на световно признание, защото той умее да прави така, че визуалното и слуховото да се допълват - той не просто пише музика за сцена или филм, а създава атмосфера, мит, усещане.
Балканската публика, според Брегович, не е просто статистика или маса от лица: “Всеки път, когато някой посвети 2 часа от живота си за мой концерт, си казвам: “Бъди добър, Брегович.” За него концертите са празник - не само на музиката, но и на живота, на пресичането на истории, на срещата на хора, които иначе може би нямат много общо. Той казва: “Ако човек свири добре, хората от Чили до Аспен и от Нова Зеландия до Сибир ще го оценят... Виж, ние всички сме човешки същества.” Балканите за него са хватка, идентичност, място, което носи и тъмнина, и светлина. “Ако се замислите - 500 години това е било граница, единствената пряка граница в историята, между православни, католици, мюсюлмани”.
С концертите си, с многобройните си хитове, с филми, с участия по фестивали, създаденият от него свят се е превърнал в една от неделимите части от музикалната култура на региона.
Първоначално Горан Брегович учи цигулка в музикално училище, откъдето е изключен във втори клас заради “липса на талант”. Завършва обикновено начално школо, като единственото музикалното образование, което получава през годините, е от приятели. Майка му му разрешава да носи дълга коса, в замяна на това Горан да се запише да учи в автомобилен техникум, а не в художествена гимназия.
Търси артистичната истина
Помня времето с Горан, Емир и Иги Поп в “Аризонска мечта”. Беше изключително преживяване, доминирано от творческа свобода, креативен кураж, импровизации, търсене на артистична истина. Брегович създава прекрасна музика, той е майстор на китарата, пише текстове и мелодии. И обича да се забавлява. Той е от хората, за които животът наистина е купон. За Иги - също. Това ми допадна страшно много.
Джони Деп, актьор
Усеща пулса на музиката
Развихме чудесно приятелство през годините. Той носи в себе си усещане и познание за истинския рок, усеща пулса на музиката и на публиката. Затова и концертите му са толкова успешни, независимо дали свири на стадион, в изискана елегантна зала за класическа музика или в потна и пиянска кръчма. Смятам, че това, което направихме заедно по музиката на изключителния филм “Аризонска мечта”, е нещо специално. Винаги е удоволствие да работя с него.
Иги Поп, музикант
Почете и Сараево
Горан Брегович е постигнал всичко. От рок-звезда в бивша Югославия, започна да композира музика за филми и яхна вълната на популярността на циганската духова музика, продавайки над 6 млн. албума и сътрудничейки си с всеки от Иги Поп до “Джипси Кингс”. С един от последните си албуми той чества историята на родното си място, Сараево, пресечна точка за християни, мюсюлмани и католици преди войните на Балканите.
Робин Денсоул, музикален критик
