Джуди Денч - В битка с времето

Джуди Денч посрещна своя 91-ви рожден ден с онази величествена смесица от благородство и неподражаема енергия, която я превърна в една от най-обичаните и уважавани актриси в света. Навръх празника си обаче британската емблема говори откровено за здравословните си проблеми. В интервю пред дългогодишния си приятел Иън Маккелън тя сподели, че вече не вижда и не може дори да разпознава хората. “Вече не ме виждате [на екрана], защото аз не виждам”, обясни Денч. “Имам, нали знаете, онова нещо”, каза актрисата, която през 2012 г. бе диагностицирана с макулна дегенерация.

Джуди Денч от години признава за постепенното влошаване на зрението и за начина, по който се бори да остане активна в индустрията, която толкова дълго я е боготворила. Актрисата от “Златното око”, която е диагностицирана със заболяването през 2012 г., каза, че не може да чете или да гледа телевизия. 86-годишният Маккелън, който й партнира в “Макбет” през 1979 г., се пошегува, че хората все още могат да я виждат.”Да, а аз виждам силуета ти и те познавам толкова добре”, отговори Денч. “Но вече не мога да разпозная никого.” Маккелън я попита дали понякога заговаря “напълно непознати с думите: “Радвам се да те видя отново”, което я разсмя. Тя отвърна закачливо: “Понякога!”

През януари Денч беше откровена за тежкото си очно заболяване, като обясни, че вече не може да излиза сама. “Винаги някой ме придружава. Налага се, защото не виждам и мога да се блъсна в нещо или да падна”, сподели тя тогава в подкаста “Fearless” на британската предприемачка Трини Удол. Денч призна, че “винаги се притеснява, преди да отиде някъде”.

“Изобщо не ми харесва да съм сама, а и сега не бих могла. За щастие, вече не ми се налага, защото се преструвам, че изобщо не виждам”, добави тя през смях.

Тази непреклонност, това почти рицарско упорство не е новост за Джуди Денч. През последните години тя многократно е говорила за проблемите със зрението, но никога не допусна публиката да я види сломена. Тя продължи доскоро да приема роли, да се появява на театрална сцена, да дава интервюта и да присъства на премиери, дори когато трябваше буквално да бъде водена за ръка. Наскоро отново се появи публично на събитие в Лондон, напук на слуховете, че вече се е оттеглила. А в последните й творчески участия - от малките роли във филмите през последните години до появите й в документални продукции - личи желанието й да остане близо до това, което обича.

Кариерата на Джуди Денч е легенда, разказвана отново и отново - почти митология в съвременното кино. Родена през 1934 г. в Йорк, Англия, тя израства в семейство, пропито от театрална атмосфера: баща й е лекар на трупата на Йоркския театър, майка й - неуморен доброволец там. Така малката Джуди прекарва детството си зад кулисите, омагьосана от гримове, прах от завеси и тихите инструкции на режисьори. В началото мечтае да стане художник, но съдбата решава друго - тя кандидатства в Централното училище по реч и драма, където се превръща в едно от най-ярките таланти на своето поколение.

След дебюта си в “Амлет” през 1957 г., критиците я коронясват като най-обещаващото младо лице на британската сцена. И това е само началото на една кариера, която ще продължи повече от шест десетилетия. Тя изгрява като звезда на Шекспировия театър, като нейното име става синоним на класа, сила и дълбочина. Ролите й като Офелия, Лейди Макбет и Титания са толкова магнетични, че критиците говорят за нея като за “природна стихия, която се материализира на сцената”.

Но световната слава идва с киното - и особено с превъплъщението й в безпощадната, хладна и брилянтна М в поредицата за Джеймс Бонд. Когато през 1995 г. се появява в “Златното око”, тя променя представата за авторитетни женски роли в блокбъстъри. Публиката я приема като непоклатима сила, истински архитект на шпионските планове. Този образ остава един от най-емблематичните в кариерата й, продължавайки до “007: Скайфол”, където смъртта на героинята й разплаква милиони фенове по света.

Ала Денч е много повече от М. Тя впечатлява и в драматични роли - като кралица Виктория в “Госпожа Браун”, като писателката Айрис Мърдок в “Айрис”, като героинята в “Бележникът на скандалите”, и най-вече като непринудената, трогателна кралица Елизабет I в “Влюбеният Шекспир” - роля, която й носи Оскар за най-добра поддържаща актриса с едва осем минути екранно време. Нейният талант е като брилянт, който отразява светлина във всяка посока. През годините тя печели над 50 престижни награди, включително БАФТА, Златен глобус, Оскар, награди на театралните гилдии, както и рицарско звание от британската корона.

Една голяма любов в живота й

Джуди Денч има 30-годишен щастлив брак с актьора Майкъл Уилямс, който умира през 2001 г. - загуба, която тя описва като “рана, която не зараства, а която се научаваш да носиш”. Двамата имат една дъщеря, Финки, която също работи в киното и театъра, а вече и внучката на Джуди следва артистичните стъпки на семейството. Днес, на 91 години, тя продължава да бъде символ на сила, женственост и неподвластност на времето. Да, зрението й може да отслабва, тялото й може да се изморява по-бързо, но духът й остава непоклатим. В последното си интервю тя се пошегува, че “половината свят вече ми помага да видя какво има пред мен, но това е добре - заслужила съм го”.

Болестта й отне любими неща

Тя е от хората, които винаги се грижат и тревожат за всички. От малка съм свикнала с тази страна на характера й. Ако някой страда или има проблем, на кого да се обади - естествено, обажда се на нея. Тя изслушва, помага. Но според мен тези неща доста я натъжават, понякога за известно време я сриват. В момента, заради влошеното зрение, й е тежко че вече не може да прави някои от любимите си неща - не може да бродира, не може вече да пише писма на ръка.

Актрисата Финти Уилямс, дъщеря на Денч

Тя е един от моите примери

Чар никога не й е липсвал с това нейно излъчване, смесица от топлота, сърдечност и пакостлива закачливост. Всичките й актьорски рефлекси са напълно инстинктивни. Не й се налага да обмисля, да пробва едно или друго. Всичко й идва отвътре. Толкова е естествена и обаятелна, че на човек му се иска тя да се обърне към него, да се усмихне, да го приобщи към своя свят. Джуди Денч е един от моите примери, ментори в актьорската професия.

Актрисата Оливия Колман

Покрива всички актьорски дисциплини

Джуди е покрила всички дисциплини в актьорството - играла е в мюзикли, класически пиеси, съвременни пиеси. Покори телевизията - участваше в ситком със съпруга си Майкъл Уилямс, и киното, разбира се. Какво повече би могла да иска? А, все още не се е пробвала в пантомимата.

Актьорът Йън Маккелън