Атина, не за първи път, е изправена пред натиск от съюзниците от НАТО да предостави значителна помощ на Украйна, главно чрез препродажба на някои от своите 25 изтребителя Mirage 2000-5 на посредници.
Натискът е изпитание за силното нежелание на Гърция да предостави високотехнологични системи, които да бъдат използвани срещу Русия, и предпочитанието ѝ да допринесе чрез остарели оръжейни системи, като например 60-те самоходни 203-милиметрови гаубици М-110, които са част от арсенала на армията от 60-те години на миналия век.
Натискът за нещо повече от символичен принос идва най-вече от Съединените щати и Франция, но също и от източноевропейски страни, които са по-близо до бойното поле в Украйна и са по-чувствителни към украинската опасност. САЩ настояват Гърция да придобие повече от собствените си оръжейни системи чрез инициативата „Списък с приоритетни изисквания за Украйна“ (PURL), в която досега са участвали предимно балтийски и скандинавски страни.
В случай че Гърция реши да продължи, което е съмнителен резултат, тя ще продаде Mirage 2000-5 на посредници като САЩ, Франция и Германия, но също и на по-малки сили като Чехия и Естония. Последната, особено един от най-верните поддръжници на Украйна, е изразила интерес да закупи част от изтребителите. След това посредниците биха препродали на Украйна или биха ѝ предоставили други самолети.
Гърция вече е закупила 24 по-модерни изтребителя Rafale от Франция и, като се има предвид, че техническата поддръжка за 2000-5 ще бъде прекратена през 2027 г., се стреми да се освободи от по-старите изтребители. Но преговорите с Индия за продажбата им стигнаха до задънена улица и нямаше купувачи и от други балкански страни. Гърция води преговори с Франция за придобиването на още 6-12 Rafale и се пазари за по-ниска цена в замяна на продажбата на някои от 2000-5.
Гърция е подложена на натиск да позволи на Турция да участва в програмата SAFE на ЕС за военни поръчки на стойност 150 милиарда евро, главно по символични причини, тъй като Анкара има двустранни споразумения за сътрудничество с много членове на ЕС. Гърция категорично се противопоставя на това, докато Анкара продължава да оспорва суверенитета ѝ над части от Егейско море.
На продължаващата 7-ма среща на върха на 47-членната Европейската политическа общност, премиерът Кириакос Мицотакис заяви във вторник, че военна защита трябва да бъде осигурена отвъд източния фланг на НАТО.