Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, пред „Труд news“: Мобилните телефони в час да бъдат забранени окончателно

Няколко дни преди старта на новата учебна година е времето, когато наболелите проблеми на родното образование стават по-видими, а обществото обръща поглед към възможните решения. Кои от тях са утопични и кои могат да бъдат факт оперативно и сега, обсъждаме с директора на 119. СУ Диян Стаматов. Миналата седмица имаше редица срещи между директори, учители, началници на регионални управления на образованието, министри и депутати относно нужните качествени промени - какви са изводите и докъде има воля да стигне просветното министерство, а и Народното събрание, питаме със Стаматов.

- Каква учебна година е пред нас, господин Стаматов - по коя наредба ще пишете оценки и ще давате домашни, имаше сериозна полемика около промените, които МОН предложи, а след това се отказа?
- Очаква ни спокойна, надявам се нормална учебна година, без почти никакви промени в организацията в сравнение с предходните години. В големия дебат за различните промени, влизаше и наредбата за домашните, но тя няма да бъде променяна. Учениците е добре да продължат да учат, да се стараят - това е единственият път за добър резултат.

- Какво се случва с идеята за възлагането на проекти на децата?
- Основният проблем на предложените промени беше чисто комуникативен. Добре беше да се актуализира поставянето на оценки в различни формати, в това число и въз основна на различни домашни - да се коригира в по-облекчен, либерален режим. Тук обаче самата комуникация, която беше необходима от МОН към всички учители, родители, общественост, според мен доведе до неразбиране. Време е отдавна да се поставят комплексни оценки върху екипни и проектни занимания, а не както е било в далечното време - стани и разкажи една точка, или напиши една задачи вкъщи от някаква тежест по математика. Задълбоченото, комбинативно мислене, практичният формат изискват коренно различен поглед към системата на оценяване, която истински не е коригирана. А оттук и онова, което се учи и очаква от самия ученик също не е коригирано. Какво оценяваме накрая, до голяма степен е това, което подготвяме през учебната година. Тъкмо обратното е нужно - когато се промени системата за оценяване, съвсем естествено се променя и начинът на подготовка.

- Но реално заради неразбирането с МОН, което споменахте, системата няма да се сменя.
- Тази година не. Именно по тази причина споменах, че почти незначатилени, технически са промените, които ще имаме от 15 септември.

- Още нещо предизвика скандал, заради липса на комуникация, а именно информацията, че МОН можело да предложи при определени условия българският език да се учи като втори. Оказа се, че работна група е обсъждала теми с подобни въпроси. Има ли вече официален доклад от нея - докъде е стигнала в работата си?
- Работна група към образователното министерство разглежда как да се направи така, че учениците, които са от различни уязвими групи, по-успешно да изучават български език. Като казвам това, имам предвид те изобщо да могат да говорят на български, да мога да пишат, да разбират какво им се говори. И тази работна група продължава своята работа, за да предложи промени както в законодателството, така и в поднормативните разпоредби. Все още няма никакви предложения от нея, тя не е стигнала до никакъв финален резултат. За всички е ясно, че много голяма група деца живеят в среда, в която се говори на различен от българия и това е основният проблем - те да бъдат грамотни на български. Тук много голямо предизвикателство през цялата система и през цялата ни страна е какво да се направи с тази група деца, за да знаят езика, различно от това, което се прави сега. Никой не бива дори да си мисли, че българският може да се изучава като втори чужд език в нашата образователна система. В нашата страна това няма как да се случи.

- Колко големи обаче са контрастите в родната образователна система за пореден път ще стане видно и през следващия въпрос, а именно какво се прави след анонсирането от министъра, че започва да се работи по рамка за въвеждането на изкуствения интелект в училище?
- Отдавна децата използват изкуствения интелект за свои цели, което означава, че той е влязъл практически в образователната ни система. Колкото повече се бавят експертите в МОН за създаването на съвременна рамка за използване на възможностите му, толкова по-големи биха били пропуските от прилагането от различните ученици. Защото както знаем, ученикът изобщо не се вълнува има или няма наредба за нещо, което той може да използва каквото е дигитализацията и изкуственият интелект. На този етап работната група е само анансорина, не е практически създадена, работят други групи - за езикова подкрепа, за промени на учебните програми, за качеството на образованието, за квалификацията на учителите, за приобщаващо образование. Тези пет групи в момента активно работят за предложения за промени в законодателството, а създаването на рамка за изкуствения интелект на този етап би могло да бъде взаимствано от други европейски образователни системи, там този дебат е стигнал до определени заключения какво и доколко може да се използва. Дори и пример не бих си позволил да дам обаче, по простата причина, че такова понятие като изкуствен интелект в нашата законодателна и подзаконова уредба не съществува. В момента си говорим, като е записано в нашия закон, забранено е използването на мобилни телефони в училище. Това е нещото, което ни е един от големите проблеми. Те трябва да бъдат забранени наистина, за да не си играят учениците в час и да ги използват за всичко друго, но не и за учене. Те трябва да бъдат използвани само за образователни цели и то тогава, когато учителят каже. За всички останало - да си говорят с родители, да си пишат, да си играят на тик-ток или каквото и да е друго, тези технологични средства пречат за нормалното учене на ученик. А колкото до изкуствения интелект - това е много по-следваща крачка.

- Тогава как забраната може да се приложи в клас наистина и защо продължава да не се прави?
- Изключително простичко е - при влизането през първата седмица в час учителят или класният създава простичкото правило в началото на часа телефоните се оставят в кутия и не се ползват до края на учебния час. И тук не бива да има никакво друго договаряне с родителите, защото болшинството от тях изобщо не могат да си представят как ученикът се занимава само с телефона си. Нищо друго не прави, което означава загубено учебно време и оттам нататък каквото и да направи учителят, няма как да бъде интересно, тъй като то не е чуто. Прилагането на разпоредбата за забрана е в пряка зависимост с добрата комуникация на учителя с учениците, а за начален етап - между учители и родителите.

- Говорим за технологии, дигатализация - с какво разполага платформата на МОН, която познаваме като „дигиталната раница“ дни преди старта на учебната година? 
- „Дигиталната раница“ е нещо, което е много добре замиселно, но и учители, и родители не биха могли да разчитат на нея - тя е празна. В нея има унгарски образователен продукт, който е преведен, за който България е платила лиценз. Има няколко учебници, които са на различни издателства, но целият комплект по всички учебни предмети за отделните класове все още е незапълнен. Дори да бъдат запълнени - те ще са в pdf формат без никаква дигиталност, само за преглеждане. Трябва информационна кампания срещу учителите, от които се очаква да подготвят дигитални образователни продукти, които да бъдат използвани безплатно от учениците. Засега това е много голям дефицит и от само себе си няма как да се случи.

- Какъв ресурс е предвиден за учителите, които искат да създават и да качват съдържание в „дигиталната раница“?
- Предвидени са 160 лева за всеки дигитален продукт, след като той е лицензиран от екип специалисти и качен. Сумата не бих казал, че е голяма, не е и малка, но ако трябва да бъде изключително модерен даденият продукт, сумата е изключително ниска. Ако трябва нещо да се внедри, това е българската образователна платформа Уча. се. Когато един ученик знае, че в дигиталната раница има само pdf формати, той втори път няма да влезе.

- А каква е съдбата на електронната система НЕИСПУО - заработи ли по-добре?
- Така нареченото НЕИСПУО продължава да се пълни с информация, създава сериозни главоболия на хората, които работят с нея. Без никакво чувство за свян, тя функционира мудно и хората, които я поддържат, за голяма съжаление продължават да имат единствено усещане за сърдитост, без да си дават сметка, че всъщност сърдити трябва да бъдат всички учители и директори, които работят с тази система. Тя е изключително скъп финансов ресурс за държавата ни - безплатна е за нас, но е платена от държавата. И когато държавата си е поставила много висока цел, че ще има електронна платформа за всички училища, е редно да осигури много съвременни екип, който извършва поддръжката. В момента продължава НЕИСПУО да е система от анонимни служители, които не отговарят на проблемите въпроси. Опитах се за година и половина да се свържа многократно, включително и като председател на съюза на ръководителите, не се получава конкретна среща. С министри съм контактувал за такива срещи и не се получава. Външните ползватели на различни електронни дневници от друга страна показват как се работи динамично, когато възникне проблем, огромен екип се втурва да го разреши на мига. Там няма сърдене.

- Разяснете какво значи да има облекчаване на механизмите за налагане на санкции на ученици с агресивно поведение и нарушения в правилата - извод, до който стигнахте в разговори с различни представители и експерти в образователната система във Варна миналата седмица?
- Последните три месеца обществото ни имаше немалко примери, в които усещането за безнаказаност е изключително явно и то тръгва още от ученическата скамейка. Върви и през следващите, следученически години. Липсата на ефективни санкции, които да се прилагат тогава, когато учениците са нарушили крайно правилата, проявили са изключително сериозно, агресивно поведение, приложили са различни дигитални „умения“, за да нарушат отново правилата, всички това трябва да бъде санкционирано. Простичките правила само с разговори не работят и показват безсилието на учителите. В момента имаме административен казус при поставяне на санкция от всякакво естество и тъкмо тук МОН трябва коригира разпоредбите. Това означава, че и родители, и общество, и експерти трябва да се съгласим с условно казано игровия подход в налагането на детски ученически санкции, а не да ги правим абсолютно еднакви. Така както се налага санкция в българското съдебно законодателство. Огромна е разликата между съд и поставянето на забележка за ученик, или предупреждение за преместване, които са двете единствени санкции сега. Тук има какво да се направи - комуникацията с родителите би могла да бъде прийом. Дори и финансово санкциониране в определени момента, защото за голямо съжаление с всяка изминала година безхаберието на отделните участници става все по-голямо в образователната система. И учителят е единственият войн да се справя с това, което му се стоварва, но когато се случи нещо, няма инструменти ученикът да бъде наказан.

- Има ли воля в МОН за промени в тази посока?
- Една от работните група разглежда приобщаващото образование, където част е промяната на системата за налагане на санкции. Има воля, важно е тя да стигне до финал.

- Трябва ли да се върне възможността да се повтарят класове в начален етап?
- Има ученици, които не знаят български, въпреки че са първи, втори, трети, четвърти клас. Продължавайки нагоре в годините, ученикът по всеки друг предмет не разбира какво се очаква от него. Има много стъпки в тази посока, които да се правят - комуникация с родителите, комуникация през ваканциите и като краен вариант да се приложи възможност за еднократно повтаряне на първи или втори клас.

- А ще има ли повтаряемост при увеличението на учителските заплати - какви промени ще поискате в тази посока?
- Едно от нещата, за които ще настояваме, е заплатите на учителите да бъдат законово регламентирани в нашия закон за средното образование и стартовата заплата да бъде 125% от тази за страната. Хубаво е, че има политическа воля за увеличаването на заплатите ни с този тренд, но това трябва да се случи законово, да е регламентирано, така както е разписано за други длъжности в страната - когато има промяна в средната работна заплата, автоматично да се променя и заплатата на хората в дадената сфера. В раздела финансиране в нашия закон, да се запише с един ред, че стартовата заплата е 125 процента от средната за страната. В нашите разговори с различни политически сили се забелязва наличието на подобно желание и самите тенденции в последните години го показват, че натам вървят желанията. Сега е добре това да бъде заложено, за да се гарантира занапред.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.