Документални изненади

“Форман срешу Форман” разказва за живота на великия чешки режисьор

Мнозина свързват авторитета на фестивала в Карлови Вари с неговите програми от силни игрални филми. Това наблюдение е вярно, но непълно. Защото всяка година, редом с добрите игрални заглавия, се показват редица забележителни документални филми, които съвсем не са за пропускане.

Тази година първата голяма изненада, отбелязана още в първия фестивален ден бе появата в програмата на извънредна прожекция с интригуващото заглавие “Павароти” и с името на високо рейтинговия американски режисьор Рон Хауърд. Фестивалните фенове напразно търсеха в каталога филм с такова заглавие, появил се неочаквано в последния момент!

Рон Хауард има във филмографията си 46 филма, предимно игрални, сред които “Красив ум” (2001, с две статуетки “Оскар”), “Уилоу” (1988), “Аполо 13” (1995), “Шифърът на Леонардо” (2006) и много други. Но той съвсем рядко застава зад документалната камера. Така че, “Павароти” е своеобразно изключение и то с подчертано уважение към великия италиански тенор Лучано Павароти (1935-2007). На екрана е живият, неподправен, абсолютно достоверен и неудържим в житейската си и артистична енергия оперен виртуоз. Използвани са архивни кадри от ранното детство на певеца до смъртта му, след като е диагностициран с нелечим рак на панкреаса. За Павароти говорят с обич и вълнение всички от семейството му: двете съпруги Адуа Верони и Николета Мантовани, и дъщерите му. Но и много забележителни публични личности, които са били близки с него или са се срещали покрай безбройните му артистични прояви и хуманитарни мисии: принцеса Даяна, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Боно, Нелсън Мандела и редица други. А чрез неговото огромно присъствие на оперната сцена и на екрана (в буквалния и в метафоричния смисъл) зрителите разбират какво означава безмерен талант, даден от Бога на един всеотдаен в изкуството изключително витален човек! Във филма присъства живият Павароти не само като гениален певец и артист, но и като чувствителен и състрадателен човек, предан на редица хуманитарни каузи, за които отделя много време и лични средства чрез няколко фондации, които основава и развива непрестанно. Дано съвсем новият филм на Рон Хауард се появи по-скоро някъде в стрийминг платформите, а още по-добре в киносалоните у нас, за да се превърне в истинско културно събитие, каквото без съмнение е!

Подобен ефект предизвиква и “Форман срещу Форман” (Чехия, Франция, 2019, 78 мин.) на тандема режисьори - много опитната документалистка Хелена Трещикова и младия Якуб Хейна. Знаменитите филми на Трещикова от по-ранни години са все за маргинални персонажи в социална изолация (бездомници, клошари, наркомани). Сега обаче тя пресъздава на екрана диаметрално противоположен документален герой – световно известния чешко-американски режисьор Милош Форман с изключителна филмография от 21 филма. Сред тях блестят трите шедьовъра от “чешкото чудо” през 60-те години на миналия век: “Черен Петър” (1964), “Любовта на русокосата” (1965) и “Балът на пожарникарите” (1967). А от американските му филми достатъчни като пример са двата, отличени с “Оскар” за режисура: “Полет над кукувиче гнездо” (1975) и “Амадеус” (1984). Но редом с тях са още “Коса” (1979), “Рагтайм” (1981), “Народът срещу Лари Флинт” (1996), “Човек на луната” (1999) и други.

Филмът разказва и за любопитни моменти от личния живот на Милош Форман: как, например, става баща на две двойки близначки от двете съпруги, за които е женен – първо в Чехословакия, после в САЩ.

При окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор през август 1968 г. той е във Франция и решава да остане там. Тогава знаменитият режисьор Франсоа Трюфо и други френски колеги отиват в Прага и успяват да изведат жена му и децата. Важно е, че покрай тези любопитни подробности, филмът успява да изгради не само портрет на един талантлив режисьор, но и нещо много повече – да надникне в невидимата лаборатория на таланта като всекидневно трансформиране на личната творческа енергия в потребни за зрителите и обществото великолепни филми. А това вече е друго равнище на документалния портрет с безспорна обществена стойност.

Тази година, пет десетилетия след полета на космическия кораб “Аполо 11” и кацането на спускаемия модул върху лунната повърхност, НАСА за първи път разсекретява уникални кинокадри от това епохално събитие. Филмовият архив се оказва с изненадващо добро качество и режисьорът Тод Дъглас Милър го включва в изключително интересния документален филм “Аполо 11” (САЩ, 2019, 93 мин.). Впрочем, кадрите от космическия полигон “Кейп Канаверал” са на 70-милиметрова лента, която се използва рядко и то при извънредни поводи. И сега зрителите могат да чуят от устата на астронавта Нийл Армстронг - първият земен жител, стъпил на Луната, знаменитите думи: “Малка крачка за човека и огромен скок за човечеството”. Деветдневната лунна експедиция от юли 1969 година днес се възприема от по-младите зрители едва ли не като обикновен епизод от някоя поредна космическа филмова сага. Но прякото общуване с достоверния документален материал от преди 50 години вълнува с достоверността на това епохално събитие. Тъкмо в подобни случаи фразата, че “документалните кадри никога не остаряват, защото с годините придобиват безценна стойност както старото злато от археологическите находки” се потвърждава пред очите ни.

Ето затова доброто документално кино трябва да се гледа без насита, тъй като обогатява зрителя и му дава усещането за присъствие в безкрайните анали на вечното време!