За съжаление констатациите идват твърде късно - след години и десетилетия "либерални" комплекси за малоценност пред настъпващата ислямистка заплаха в Европа. Днес вече е малко трудно нещата да се поставят в съответствие със здравия разум.
Неограничената миграция създаде силни политически позиции на ислямизма поради чисто социологическото тегло на неговите носители. Европейското левичарство с удоволствие прегърна синтеза с радикалния ислямизъм защото намери в негово лице готова социална сила да се бори с омразния капитализъм. Омразата към капитализма лесно се сля с омразата към заварената цивилизация на Европа - на Запада. Този синтез все повече доминира публичния обществен дебат и превръща в "ислямофобия" всеки разумен призив дошлите в Европа да се съобразяват с нейната култура, ценности и традиция. "Ислямофобия" е и всеки призив арогантното обществено поведение на пришълците да бъде вкарано в рамките на закона и в принципа на гражданско равенство на права и отговорности.
Трагедията на Газа само катализира тази съвкупност от неблагоприятни за Европа процеси, прибавяйки "правозащитна" легитимация на произвола на ислямизма на европейска земя. Това не е дебат за случващото се в Газа. Това е дебат за наливане на допълнително чувство за вина в съзнанието на редовия европеец. И засилване на чувството за безнаказаност на левичарско-ислямистката политическа гарнитура.