Елвис Пресли почти ослепява, преди да почине

Мениджърът на Краля бил странна птица

44 години от смъртта на рок идола 

Eлвис Пресли умира на 16 август 1977 г. в имението си Грейсланд в Мемфис, Тенеси. Първоначалната аутопсия на 42-годишния рок идол посочва като причина за смъртта му сърдечна аритмия, впоследствие обаче в кръвта му е открит богат коктейл от 14 различни лекарства. Смъртта му разтърсва Америка и изведнъж продажбата на албумите му рязко скача, като два от тях - “From Elvis Presley Boulevard” от 1976 и “Moody Blue” от 1977 г. - стигат до върха на класациите. Нито един от продадените билети за негови концерти през есента на 1977 г. не е върнат, макар че той вече не е жив.

Веднага започва издаването на нови и стари албуми на Елвис, които съдържат както въртени, така и останали в каталозите неиздавани песни, различни версии или пък недовършени записи. Факт е, че след смъртта на Елвис са издадени три пъти повече негови грамофонни плочи, отколкото приживе.

Елвис Пресли тръгва по пътя на музиката през 1954 година и бързо става известен в цяла Америка. С поредица от успешни сингли и телевизионни участия той се превръща във водеща фигура в зараждащия се стил рокендрол.

През 50-те и 60-те години на миналия век участва и в киното и издава филмова музика, но след 1968 година подновява концертната си дейност, до смъртта си през 1977 година.

Елвис Пресли има продадени между 500 и 600 млн. албума в световен мащаб. Номиниран е за 14 награди Грами, като печели 3 от тях, а освен това получава и Грами за цялостен принос.

Елвис Пресли е почти сляп, когато напуска този свят. Това разкритие прави личният му физиотерапевт - д-р Джордж Никопулос. Името на медика нашумя след смъртта на певеца през 1977 г. Тогава стана ясно, че той е доставял големи количества лекарства на Пресли, както и на други свои пациенти, включително и на легендата на рока Джери Лий Луис.

Семейство Пресли

Личния му доктор го тъпче с лекарства

Въпреки това съдебните власти оправдават Никополус, но феновете на Краля го нарекоха “мъжът, който уби Елвис”.

Години по-късно докторът отвърна на удара с книга, разкриваща неговата версия за смъртта на Елвис. В нея той твърди, че Пресли е бил развалина преди смъртта си, страдал е от множество заболявания, някои от които със сигурност са могли да го убият - имал е глаукома, артрит, чернодробна стеатоза, уголемено сърце и дебело черво, подуто до два пъти над нормалния си размер. През 1977 г. д-р Джордж Никополус, познат като д-р Ник, му изписва около 10 000 рецепти, макар често да му дава плацебо, тъй като осъзнава, че апетитът на певеца към лекарствата е чудовищен и редовно проверява здравето му. През 1980 г. доктора е обвинен официално в злоупотреба с лекарски права. Макар да е оправдан, случаят отново е отворен след 12 години и той загубва право да практикува медицина.

През юни 2009 г. д-р Ник организира търг в Лас Вегас, на който продава шишенцата с лекарства на Елвис Пресли, карайки мнозина да се замислят кой в действителност е болният измежду тях двамата - той или Краля на рока.

По пътя към славата 

Елвис се пристрастява към различни успокоителни средства, чрез които успява да се възстанови (или просто да заспи) след лудия ритъм, в който живее. Тази “експлозивна смес” обаче бързо разрушава здравето му. В същото време самият изпълнител не се е считал за наркоман, обосновавайки пристрастяването си с факта, че не е зависим от забранени вещества: вярва, че няма огромен проблем в това.

Един от тревожните сигнали за Елвис и неговия антураж, се случва няколко месеца преди смъртта му. Според спомените на неговия близък приятел, фризьора на “краля” Лари Гелер, това става през първата половина на 1977 г., когато Пресли е на турне в Кентъки.

“Елвис имаше висока температура, гадене, тоест всички признаци на грип, и той не спа през цялата нощ - болестта беше изключително тежка за него. Следобед дойде лекаря, който пътуваше с нас, отиде при Елвис, който беше почти в безсъзнание, стенеше, беше близо до кома. Лекарят обаче само потопи главата му в кофа със студена вода, за да го събуди. Мениджърът на Елвис - Том Паркър, обаче ми каза: “Слушай ме, единственото, което има значение, е този човек да излезе на сцената. И нищо друго”.

Втората пристрастеност към Елвис е лакомията, заради която великолепният красавецът се превръща в затлъстял мъж, което обаче не повлиява на неговата популярност сред жените - безкрайната харизма, статутът и богатството са му повече от достатъчни. Стигна се дотам, че малко преди смъртта му теглото на музиканта е повече от 110 кг с ръст 182 см.

Полковник Том Паркър

Елвис Пресли става Крал на рока благодарение на един авантюрист без паспорт. Мениджърът му Томас Паркър е гениален и безмилостен търгаш, изнамерил правилата на съвременния шоубизнес. Двамата печелят заедно милионите си и заедно летят към пропастта. Елвис Пресли приключва жизнения си път в банята на своето ранчо Грейсланд през август 1977 г., едва навършил 42 години. Сам.

Томас Андрю Паркър, наричан Полковника, не бил това, за което се представял. Военният чин, с който се кичел, не бил получен за служба в окопите или във военната академия - той му бил подарен навремето в Луизиана, когато всичко било възможно, стига да имаш приятелчета, които манипулират лостовете на властта.
Авторката на “Полковникът” - Алана Наш, специалист по попмузика, била на погребението на Елвис Пресли. За разлика от приятелите, които отдават последна почит към Краля, облечени в черно, Паркър пристига издокаран в хавайски стил: копринена риза с щамповани по нея ярки палми и бейзболно кепе. Той не се приближава до ковчега, за да се сбогува със своята звезда, от чиито приходи е прибрал около 100 млн. долара, дори отказва да носи ковчега редом с приятели и близки.

Мениджърът на Елвис никога не е бил гражданин на САЩ. Роден е през 1909 г. в Бреда, Холандия. Казвал се Андреас Корнелиус ван Куик - така е записан, от малък бил свързан е с цирка, пътувал с различни трупи. На 17 май 1929 г. той изчезва безследно. В същия ден е убита жената на един търговец на картофи, която се натъкнала на крадец в дома си. Изненаданият, уплашен младеж, за когото се твърди, че бил от странстващите циркаджии, набързо се отървал от свидетелката. Доказателства за тази теория липсват, но има редица странни обстоятелства и много намеци, които дават възможност за спекулации. Дали мениджърът на Елвис е бил този убиец? От какво се е страхувал, та никога не е напуснал своето убежище - Америка? Той, който иначе не се боял от нищо? Много изследователи, занимавали се с енигмата Том Паркър, си задават тези въпроси и до днес.