Елисавета Шапкарева представи светлината на тъгата

Премиерата на новата стихосбирка на Елисавета Шапкарева „Никога вече“ се състоя в голямата залата на Македонския дом в София и събра близо 100 почитатели на нейното творчество. Изящното томче е дело на издателство „Изида“ и излиза с подкрепата на програма „Помощ за книгата“ на МК. То се отличава с необичайно съдържание, което рядко може да се открие сред излизащите стотици поетични книги у нас. Елисавета Шапкарева развива таланта си в източните поетични жанрове – хайку, танга, хайбун. След няколко издадени книги с лирика и хайку тя ни потапя в диханията на „Никога вече“, където е събрала 9 цикъла с хайбуни (жанр, който е хармонична компилация от проза и хайку).

Заглавията на циклите веднага провокират читателя: „Дъждовно“, „Боклукчийска кофа“, „Коричка на рана“, „Виновни до доказване на противното“ и още варианти на проявленията на Homo ludens... 

Представянето на книгата се водеше от издателя Пламен Тотев, а артистичен прочит на част от творбите представи проф. Цонка Великова. Публиката на няколко пъти аплодира интересните обрати на мисълта, метафоричните скокове и пространствените внушения, които създава хайбунът. Подробен анализ на тематичните ядра, стилистиката и посланията в този поетичен формат направи поетът Петър Чухов, който е и редактор на книгата.

Общата атмосфера на светла тъга се допълни от барда Румен Спасов, който изпълни няколко популярни песни в акомпанимент на китара.

В предговора на „Никога вече“ ще прочетем оценката на Александра Ивойлова, която отбелязва: „Елисавета Шапкарева притежава способността непринудено и естествено, с няколко думи, да изразява стаената лирика на делника, интимната природа на даден мотив и сюжет“. На четвърта корица Диляна Георгиева акцентира на високата степен на самопознание, към която авторката се стреми и „с пестеливост на думите постига колоритност на сцените и психологизъм“. 

Елисавета Шапкарева умее да се вглежда в детайлите на заобикалящия ни свят и да открива красиви витражи дори в непривични за тази естетическа норма места –  напр., рентгеновото ѝ зрение фиксира труп на елха до кофа за боклук; или вижда собственото си отражение – толкова непознато: „затворен прозорец / отвън птица/ отвътре жена“. Тя влиза в роли, тя разсъждава на глас и в същото време се скрива зад „измислените спомени“. Елисавета Шапкарева изгражда модел на нов тип философска поетична тъкан – импресивна, фрагментарна, колажна – защото 21. век е точно такъв в културната си неопределеност.

За да се насладят на необикновения рецитал, в залата присъстваха десетки творци, както и представители на клуб „Слово“, водени от Екатерина Йорданова – председател на Жени ГЕРБ и общински съветник в София.