Емил Начев, директор на СУ „Найден Геров“ в Столипиново, пред „Труд“: За съжаление, вече сме всичко останало, но не и учители

Сложихме на съветската образователна система една европейска дрешка, но така не става - трябва да се бръкне надълбоко

Десетки учители се търсят в Пловдив и областта преди началото на учебната година. В Пловдив най-много са незаетите позиции за начални учители - 22. Търсят се обаче и старши учители, както и преподаватели по музикални инструменти. 34 гимназиални преподаватели се търсят и в Община „Родопи“, където има и 10 свободни места за начални учители. В Община „Марица“ има общо 50 незаети места за преподаватели, 12 от тях са за начални учители. По тези проблеми разговаряме с Емил Начев.

- Заплатите на учителите бяха сериозно увеличени в последните години, имат и по 2 месеца ваканция и пак не достигат преподаватели. Защо, г-н Начев?

- Недостигът е основно в малките населени места, в Пловдив няма сериозен дефицит на учителски кадри. Дори и при нас - в СУ „Найден Геров“, винаги, когато сме обявявали свободни места, са се явявали по 10-12 кандидати. Изключение правят, разбира се, позициите за преподаватели по информатика. В селата е друго - там има малко деца, а на тази база се определят нормативите на учителите и когато учениците не достигат, нормативите са непълни. Има фиксиран брой часове - например за история и география са 680 часа годишно, и когато заради малкия брой на децата учителят има примерно 540 часа, той получава непълна заплата. Но държавата прави всичко възможно да реши този проблем и в момента има една програма за насърчаване на преподавателите в малките и отдалечените населени места, където има недостиг на учители. Тя ще бъде отворена в началото на септември и учителите ще бъдат стимулирани със значителни суми - 500 лв. на месец.

- Какво може да направи един директор на училище, за да привлече за учители качествени кадри?

- Качествени кадри се привличат с добро отношение. Много е важна атмосферата, която е създадена в едно училище. Аз например се опитвам да създавам настроение за работа. Има и естествена селекция, защото винаги съм казвал, че в училище не остават хора, които не са за тази професия. Иначе е истинска мъка - преподавателят опитва и се мъчи година-две-три, но накрая напуска системата. И в клас наистина остават само хората, на които им пука за децата. С чисто сърце твърдя, че 99% от преподавателите са такива, те наистина милеят за учениците. И няма никакво значение дали става дума за елитно училище, или за такова, което работи с уязвими групи, каквото е нашето. В училищата работят наистина мотивирани хора, и то не толкова от заплащането, защото то доскоро беше обидно ниско.

- Колко е сега средната заплата във вашето училище?

- Над 1300 лв.

- А какво отблъсква хората от учителската професия?

- Има твърде много задачи, които се вменяват на учителя извън неговите преки задължения. За това една колежка казва: „Ние сме вече всичко останало, но не и учители.“ Проблемите са много. Например, че учителите хем са на 8-часов работен ден, хем са на годишен норматив. В западните държави учителите са само на годишен норматив и се занимават единствено с преподавателска работа. А при нас реформата се сведе до това да сложим на съветската образователна система една европейска дрешка, опитваме се да променим фасона, но така не става - трябва да се бръкне надълбоко.

- Какво имате предвид, обяснете, моля Ви?

- Все още при нас съществува примерно т. нар. класно ръководство, което на Запад не съществува или има съвсем различен вид. Там има един администратор, който се занимава с 3-4 класа и следи за отсъствията, контактува с родителите и т. н., а учителят е единствено преподавател. А при нас цялата тази административна дейност е ангажимент на учителя. Към този модел, който е съветски, прибавихме европейски идеи, като например приобщаващото образование - всички деца да бъдат включени в образователния процес, независимо от техните заболявания. А има деца, които не могат да бъдат интегрирани, защото имат ментални увреждания, но ние ги записваме в масовите училища, макар че те все още не са готови да работят с такива ученици. Това прави работата на учителите много трудна. Друг проблем е големият брой на децата в една паралелка

- 26 за големите ученици и 24 за по-малките, но реално често се случва учениците в клас да са повече.

- Училището винаги се е отличавало с голяма бумащина. Още ли е така?

- В момента сме в разкрачено положение - имаме едновременно и електронни, и хартиени дневници. Можем да изберем само електронния вариант, но в края на годината трябва да разпечатаме всяка една страница на електронния дневник и директорът да го подпише, което обезсмисля самата идея. Основно предимство на електронния дневник е бързата комуникация с родителите, но специално за едно училище в „Столипиново“ това няма как да работи. Нашите родители няма да започнат да проверяват онлайн дали децата им посещават часовете и какви оценки получават.

- Тоест, учителите имат много работа, въпреки разпространеното схващане, че работят половин ден и имат месеци ваканция?

- Да, макар Министерството на образованието неведнъж да е заявявало воля да намали обема от работа на учителите, но в това ведомство има и хора, които просто не желаят да се разделят със стила на работа от предишните години. За последно се опитаха да ни вменят задължението учителите да издирват по домовете им децата, които не ходят на училище. А това са основно деца от малцинствените групи. Затова и реакцията на колегите беше показателна, дори и в социалните мрежи бяха създадени много групи на учители, които протестират срещу тази идея. В нормалните държави има изграден модел как се прави това и то е задължение на социалните служби. Когато един ученик не отиде на училище, социалните работници със съдействието на полицията отиват на място и проверяват каква е причината. А при нас се прави опит всичко това да се прехвърли на класните ръководители.

- В квартал като „Столипиново“ не е ли доста рисковано една учителка сама да обикаля по домовете на децата?

- Рисковано е, разбира се, и на мен като директор не ми е лесно да пращам колегите да изпълняват такива задачи. Затова и съм сформирал екипи, в които освен класният ръководител, влиза и образователният медиатор, който обичайно е от малцинствен произход. Отиват поне двама души, а когато мястото е по-рисково, съм издал заповед да се търси и съдействието на полицията. И мога да кажа, че полицаите от Шесто районно (което се намира в „Столипиново“ - б. р.) никога досега не са ни отказвали.

- Как върви връщането на децата в училище?

- С променлив успех, макар че колегите непрекъснато търсят децата. Сега сме съсредоточени върху учениците, които са завършили 7-и клас и после не са кандидатствали никъде. Обхождаме ги и мога да кажа, че имаме подкрепата на Министерството и Регионалното управление на образованието. Има един проект - „Подкрепа за успех“, по който се финансират допълнителни обучения на проблемни деца. Налага се, когато децата от „Столипиново“ дойдат при пас в първи клас, да ги учим не само на български език, а и на елементарни здравни и хигиенни навици, наша е задачата да им създадем култура на поведение в обществото.

- Как един учител се съгласява да работи в „Столипиново“ и да изпълнява всички тези задачи?

- Повечето преподаватели при нас са с дълъг стаж, никой не е напускал в последните години. Имаме колеги с по 25-30 години трудов стаж в нашето училище. Учителите свикват, научават се да печелят доверието и уважението на родителите и после работят сравнително лесно. Търсим начини да общуваме неформално с родителите и да ги убеждаваме в смисъла децата им да ходят на училище.

- Каква е тенденцията - увеличава ли се или намалява броят на децата от „Столипиново“, които ходят на училище?

- Броят на нашите деца намалява с около 200 на година за трите години, в които съм в това училище. Но основната причина е заминаването на родителите в чужбина - намират си работа там, така че причините са чисто икономически. А и в чужбина родителите имат достъп по богати социални системи, което ги кара да живеят там. Затова и децата им не ходят на училище.

- А тези, които са тук?

- Има полза от мерките, предприети в последните години. С изключително задоволство приех факта, че държавата иска да се завърне в махалите, защото в годините назад училището и полицията бяха единствените държавни институции, които работеха в „Столипиново“. Всички останали институции реално не присъстват тук.

- Как стимулирате децата от малцинствата да учат?

- Опитваме се да има даваме добри примери. Лично аз като учител в Професионалната гимназия по транспорт съм възпитал ученици от други етноси да работят и след това съм u помогнал да си намерят работа. Единият от тях в момента е полицай в Шесто районно, другият работи в „Общинска охрана“. Полицаят дори учи във Висшата полицейска школа на МВР и ще стане офицер. Давам такива примери на по-малките ученици от „Столипиново“, за да им докажа, че това е възможно, защото те не вярват, че имат шанс за добра кариера и живот.

- Всички искат и се надяват само на училището да свърши всичко. Не трябва ли и други да участват в търсенето на успеха, защото усилията за това трябва да общи?

- Опитваме се да променим и нагласата на децата към ученето, да ги убедим колко важно е това, но за постигането на успех наистина само училището не стига. Трябва всички институции да обединят усилията си. Приветствам инициативата на правителството да бъде създадена онлайн платформа с информация кои деца ходят на училище и кои не, вместо да си пишем писма, както беше преди. В момента ние подаваме данни за отсъствията, които директно отиват при кмета, и се знае кои родители трябва да бъдат глобени за това, че децата им не са в час. Виждам в това заявка държавата да се върне в махалите. Може да не е измислено идеално, но е заявка.

- Някога се казваше, че в учителската професия единствената възможна кариера е „от млад учител - стар даскал“. Промени ли се това?

- Нашата система е доста консервативна и не дава много възможности за израстване. Но от началото на месец август влезе в сила една нова наредба, която дава възможност за бързо кариерно развитие на учителите. Тоест вече няма да е нужно да имаш 10 години преподавателски стаж, за да станеш старши учител. Въвеждат т. нар. бърза писта, която дава възможност на база квалификацията си бързо да напреднеш в кариерата. Може би това ще е стимул за учителите.

Нашият гост

Емил Начев е директор на СУ “Найден Геров”, което е единственото средно училище в пловдивския квартал “Столипиново”, от 1 август 2016 г. Преди това е бил зам.-кмет на район “Източен” и 15 години преподавател в Професионалната гимназия по транспорт. По образование е историк с образователна степен “магистър”.