Ерик Рубин - Големият брат

Поредният американски посланик си заминава с поредния орден “Стара планина”, връчен му от президента Румен Радев за “безспорния принос и всеотдайна работа” на Ерик Рубин “за развитие на двустранните отношения между България и САЩ”. Така де, самолети купуваме, не ли?!

В несъмнено протоколно съгласуваното с американците изявление държавният глава подчерта ролята, която е изиграл дипломатът на САЩ “в сложната межународна обстановка” последните години (вероятно глобално и/или само в региона на Балканите), която е допринесла за отношенията между София и Вашингтон да се развиват “възходящо” и “да актуализират двустранния дневен ред”. Който в духа на управляващите е еквивалентът на търкалящо се по гръб куче, пред човек с парче салам в ръка. В този случай може би по-скоро соев кренвирш. Или ако предпочитате студена пица “на два дни”.

Но какво повече да каже президентът? След “вкисната селда”, с която го дари Путин преди дни на икономическия форум в Санкт Петербург. На международната сцена Румен Радев се е превърнал в изкупителната жертва на резултатите от поредно десетилетие бездарна, безгръбначна и откровено слугинска българска външна политика, която в крайна сметка не служи никому повече от частни търговски и икономически интереси на чуждестранни “играчи” през евтини родни позьори и продажници. Който се почувства засегнат, нека се обиди, моля?! Белким чете!

В контекста на въведението, по време на церемонията българският президент Румен Радев подчерта също така, че посланик Ерик Рубин е “внесъл нов импулс в нашите особени отношения” със САЩ, “с особен акцент модернизацията на българските въоръжени сили”. Разбирайте самолетите, нали?! Президентът, ако не се е примирил с тези неща, кой? Пък макар и само загатнато.

В отговора си американският посланик Ерик Рубин настоя, че оставя след себе си страната ни като един “стремящ се към енергийна независимост и диверсификация на енергийните източници народ”. Защото всяка стъпка в тази посока “осигурява на България по-голяма безопасност, сигурност и независимост”. И във въображението на народа са занизаха “хъбове”, “интерконектори” и какви ли не още тръби, тръбачи и тръбопроводи. И всичките “наши”. С могъщата ни икономика и енергетика, които развиваме отдавна с помощта на “западните си партньори”, със стратегически интереси за позициониране на страната като основен разпределителен център на Балканите за диверсифицирани енергийни ресурси. Да не говорим пък за пътната инфраструктура. Но, така де. Да не се разсейваме. Ще дойде.

Пък и за какво да ни е виновен изходящият посланик на САЩ, че съвременната родна политическа класа - от самия си генезис и израждане от БКП след 1989 г. до ден днешен без изключения - винаги е залагала на думата на чужд покровител, за да убеди българите, че работи в техен интерес. Друго ако не, поне сме оставили добро впечатление, по думите на Ерик Рубин - “сърцето”, “душата”, “ще се върна” и т.н.

И за да продължим да обикаляме по допирателната на международния скандал, нека на изпроводяк припомним с няколко думи и за човека, заемал досега позицията на посланик на САЩ в България - последният от тримата номинирани по време на мандата на предишния президент Барак Обама.

Ерик Сет Рубин е роден на 31 март 1961 г. в Ню Йорк. В родния си град завършва гимназия преди да се сдобие с бакалавърска диплома по иистория от университета “Иейл” през 1983 г. Две години Рубин работи като стажант репортер във вестник “Ню Йорк Таймс”, преди да се присъедини с конкурс към външната служба на Държавния департамент на САЩ. По-малко от година на работа като дипломат заминава на мисия в Хондурас, където остава между 1986 и 1988 г. След завръщането си в САЩ в началото на 1990-те работи в Бюрото за Централна и Източна Европа във Вашингтон, преди да бъде изпратен за две години като заместник-политически съветник в Киев, където остава до 1995 г. След завръщането си на родна земя до края на десетилетието работи близо с администрацията на Белия дом при Бил Клинтън. През 2001 г. е назначен отново в Държавния департамент и между 2008 и 2011 г. заема длъжността заместник-посланик на посолството на САЩ в Москва. За посланик в София е номиниран от президента Барак Обама и одобрен от Конгреса през декември 2015 г.

Полиглот и приятел на страната

Ерик Рубин има забележителната способност да говори пет чужди езика, като след руския, украинския, френския и испанския несъмнено овладяването на тайландски е било начинание само по себе си. По време на мисията си у нас посланикът е член на управителния съвет на фондация “Америка за България”. Успоредно на задълженията си, като отдаден юдеин, подкрепя и участва в редица инициативи на Организацията на евреите в България “Шалом”, както и множество общи проекти на граждански организации и посолството на САЩ в София.

За него

Той бе достъпният посланик

На посланик Рубин се падна честта да ръководи американското посолство в различни по своя характер глобални предизвикателства. Но той направи така, че в тази сложна международна обстановка нашите отношения да се развиват възходящо и актуализира двустранния дневен ред. Посланик Рубин бе достъпният посланик, който усещаше пулса на българското общество. Със своите многобройни и разнообразни инициативи, посещения в цялата страна, срещи с ученици, студенти, представители на културата, образованието и на бизнеса той намери достъп до обикновения български гражданин и отправи своите послания.

Румен Радев, президент

Смята ни за подтеритория

Той смята, че България е територия, даже подтеритория. Той въобще не смята за нужно да отговори въпросите на някаква си телевизия, въпреки че телевизия “Алфа”, партия “Атака” и аз лично съм записан като някакъв лош човек. Защо съм лош? Не казват. Ако някой ден Рубин или някой друг събере смелост да дойде и да отговаря на важни въпроси, без заяждане, а на важни и смислени въпроси, на които всеки един посланик би следвало да отговори.

Волен Сидеров, лидер на ПП „Атака”

Обича истински България

Н.Пр. Посланик Ерик Рубин винаги ме е впечатлявал не просто със своята ерудиция, а с личния си подход към публичната дипломация. Ерик е човек, който истински обича България и българите. Той не просто защитава интересите на своята страна, а се опитва да гради мостове - културни, междучовешки, политически и икономически. По време на неговия мандат чрез различни изяви и кампании усетихме посланията на посланика САЩ към българите - да вярват повече в себе си, да не губят надежда и да разгърнат потенциала и невероятния си талант. Сигурен съм, че България ще му липсва, както и той на нея.

Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК