 
            Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвените проценти без промяна за трето поредно заседание, като инфлацията е под контрол и икономиката продължава да расте, съобщава Bloomberg.
Депозитната лихва беше запазена на 2% в четвъртък — както предвидиха всички анализатори в проучване на Bloomberg.
„От гледна точка на паричната политика сме в добра позиция“, заяви председателят Кристин Лагард във Флоренция, Италия – избраното място за тазгодишната годишна среща извън седалището на ЕЦБ във Франкфурт. „Дали тази позиция е трайна? Не, но ще направим всичко необходимо, за да се уверим, че ще останем в добра позиция.“
Решението не оказа голямо влияние върху пазарите.
Еврото запази по-ранните си загуби, като се търгуваше с 0,4% по-ниско на 1,1554 долара, докато доходността на двугодишните германски облигации остана с три базисни пункта по-висока, на около 2%. Своп пазарите продължават да сочат, че кампанията на ЕЦБ за понижения вероятно е приключила.
В последно време официалните лица сигнализират, че няма причина да се добавят още намаления към осемте, които са направени досега. Увереността им произтича от инфлацията, която от месеци се движи около целта от 2%, и от признаците, че икономическите щети от търговските мерки на Доналд Тръмп са относително ограничени.
„Стабилния пазар на труда, солидните баланси на частния сектор и миналите намаления на лихвените проценти от Управителния съвет остават важни източници на устойчивост“, заяви ЕЦБ в изявление. „Въпреки това, перспективите остават несигурни, особено поради продължаващите глобални търговски спорове и геополитически напрежения.“
Позицията на ЕЦБ контрастира с тази на Федералния резерв,
който понижи лихвените проценти в САЩ за втори път в сряда, позовавайки се на забавяне на растежа на заетостта.
Съобщението идва в натоварен ден за икономическите новини, като по-ранни данни показват, че брутният вътрешен продукт в еврозоната от 20 държави е нараснал повече от очакваното през третото тримесечие. Франция беше основният двигател, като отбеляза най-силните си три месеца от 2023 г. насам, докато Германия и Италия стагнираха, като едва избегнаха рецесията.
„Търговското споразумение между ЕС и САЩ, постигнато през лятото, наскоро обявеното примирие в Близкия изток и днешното съобщение за напредък в търговските преговори между САЩ и Китай смекчиха някои от рисковете за икономическия растеж“, заяви Лагард. „ЕЦБ намира утеха в устойчивостта на икономиката на еврозоната и се съпротивлява на понижаването на лихвените проценти. Смятаме, че поддържането на тази линия ще става все по-трудно за Управителния съвет, когато ефектите от повишаването на американските тарифи върху паричния съюз станат по-видими през следващата година.“
Данните за ръста на потребителските цени през октомври в паричния съюз се очакват в петък, като анализаторите прогнозират спад до 2,1%. Лагард заяви, че повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават близо до 2% — което подкрепя стабилизацията „около нашата цел“.
Тя омаловажи рисковете от потенциално забавяне на новите правила за търговия с емисии, които трябва да влязат в сила през 2027 г. и които според прогнозите на ЕЦБ ще допринесат за инфлацията през тази година, като изрази увереност, че ETS2 ще се реализира, но вероятно в по-дългосрочен план.
Следващият набор от прогнози на ЕЦБ „със сигурност ще вземе това предвид, като изглади нещата за малко по-дълъг период“, заяви Лагард.
Икономическите новини от четвъртък са в общи линии в съответствие с най-новата прогноза на ЕЦБ, която предвижда средносрочната инфлация да остане близо до целта след недостигане на целта през следващата година, а растежът да се ускори благодарение на частното потребление и разходите на правителствата за отбрана и инфраструктура.
Проучванията сред мениджърите по покупките от миналата седмица подкрепиха това мнение. Основният индекс на бизнес активността в еврозоната неочаквано достигна най-високото си ниво от 2024 г., а индексът на бизнес доверието в Германия също отбеляза ръст.
Политиците дават различни оценки за прогнозите за региона. Някои виждат повече рискове за инфлацията поради силното евро през тази година, продължаващата несигурност в търговията и необходимостта Франция да намали бюджетния си дефицит.
Други са на противоположно мнение.
Шефът на ирландската централна банка Габриел Махлуф смята, че опасностите от поскъпване на цените са по-големи – по-специално цените на хранителните продукти. Няма и съгласие относно възможните последици от търговските напрежения между САЩ и Китай, въпреки че те показват признаци на успокояване.
По-задълбочено обсъждане на тези въпроси се очаква през декември, когато ЕЦБ ще публикува нови тримесечни прогнози, които ще обхващат периода до 2028 г.