Земята се върти по-бързо, което кара учените да обмислят безпрецедентен ход

В дългосрочен план обаче тези разминавания могат да повлияят на компютрите, сателитите и телекомуникациите

Това лято Земята се върти по-бързо, което прави дните малко по-къси и привлича вниманието на учените, съобщава CNN.

Според данни на Международната служба за въртене на Земята и референтни системи и Военноморската обсерватория на САЩ, събрани от сайта timeanddate.com, 10 юли е бил най-краткият ден през годината досега, като е продължил с 1,36 милисекунди по-малко от 24 часа. Още изключително кратки дни предстоят на 22 юли и 5 август, като понастоящем се предвижда те да бъдат съответно с 1,34 и 1,25 милисекунди по-кратки от 24 часа.

Дължината на един ден е времето, което е необходимо на планетата да извърши едно пълно завъртане около оста си - средно 24 часа или 86 400 секунди. Но в действителност всяко завъртане е малко по-неправилно поради различни фактори, като гравитационното привличане на Луната, сезонните промени в атмосферата и влиянието на течното ядро на Земята. В резултат на това едно пълно завъртане обикновено отнема малко по-малко или малко повече от 86 400 секунди - разлика от само милисекунди, която няма очевиден ефект върху ежедневието.

В дългосрочен план обаче тези разминавания могат да повлияят на компютрите, сателитите и телекомуникациите, поради което и най-малките отклонения във времето се проследяват с помощта на атомни часовници, въведени през 1955 г. Някои експерти смятат, че това може да доведе до сценарий, подобен на проблема Y2K, който заплашваше да спре съвременната цивилизация.

Атомните часовници отчитат трептенията на атомите, които се намират във вакуумна камера в самия часовник, за да изчислят 24 часа с максимална точност. Полученото време наричаме UTC или координирано универсално време, което се основава на около 450 атомни часовника и е световният стандарт за измерване на времето, както и времето, на което са настроени всички наши телефони и компютри.

Астрономите също така следят въртенето на Земята - например с помощта на спътници, които проверяват положението на планетата спрямо неподвижните звезди - и могат да открият минимални разлики между времето на атомните часовници и времето, което действително е необходимо на Земята, за да извърши едно пълно завъртане. Миналата година, на 5 юли 2024 г., Земята преживя най-краткия ден, регистриран някога от появата на атомния часовник преди 65 години, с 1,66 милисекунди по-малко от 24 часа.

„От 1972 г. насам се наблюдава тенденция към малко по-бързи дни“, казва Дънкан Агню, почетен професор по геофизика в Института по океанография „Скрипс“ и изследовател геофизик в Калифорнийския университет в Сан Диего. "Но има и колебания. Това е като да наблюдаваш фондовата борса, наистина. Има дългосрочни тенденции, а след това има върхове и спадове."

През 1972 г., след десетилетия на относително бавно въртене, въртенето на Земята натрупа такова закъснение спрямо атомното време, че Международната служба за въртене на Земята и референтни системи задължи добавянето на „високосна секунда“ към UTC. Това е подобно на високосната година, при която на всеки четири години към февруари се добавя допълнителен ден, за да се отчете несъответствието между григорианския календар и времето, за което Земята завърта една обиколка около Слънцето.

От 1972 г. насам към UTC са добавени общо 27 високосни секунди, но темпото на добавяне все повече се забавя поради ускоряването на Земята; през 70-те години са добавени девет високосни секунди, докато от 2016 г. насам не са добавяни нови високосни секунди.