Труд
Автор:
Труд онлайн
Дали динозаврите вече са били в сериозен упадък, може би дори на път към изчезване, преди гигантски астероид да дойде и да ги унищожи? Едно откритие показва, че това не може да бъде по-далеч от истината.
Динозаврите все още „се справяли чудесно и процъфтявали“ в големи количества с голямо разнообразие от видове, когато огромна скала се врязала от космоса, за да сложи внезапно край на 180-милионното им господство като доминиращи животни на сушата, са открили учените, пише The Times.
Находка от вкаменени динозаври, открита в Ню Мексико, САЩ, е датирана от края на креда, което показва, че те са живели през последните хилядолетия преди пристигането на астероида Чиксулуб, който е унищожил всички нептичи динозаври и 75% от всички живи същества на планетата преди 66 милиона години.
На мястото преобладава Аламозавър, голям динозавър с дълга шия, тежащ до 80 тона и достигащ до 15 метра височина.
Анализът, проведен от изследователи от университета Бейлър в Уако, Тексас, и от университета в Единбург, показва, че динозаврите, открити близо до Фармингтън в Ню Мексико, са на същата възраст като фосилите на тиранозавър и трицератопс, открити в Северна Дакота и Монтана, което показва, че редица „много различни видове“ все още са били живи и процъфтявали в последните хилядолетия на динозаврите.
Андрю Флин, водещият автор на проучването, публикувано в списанието Science, каза:
„Нашето ново проучване показва, че динозаврите не са на път да изчезнат в масово измиране. Те се справят чудесно, процъфтяват, а удара на астероида изглежда ги е унищожил. Това опровергава дълго поддържаната идея, че е имало дългосрочен упадък в разнообразието на динозаврите, довел до масово измиране, което ги е направило по-податливи на изчезване.“
Изследователите могат да използват факта, че северният и южният магнитен полюс са се обръщали многократно в историята на Земята, за да датират възрастта на скалите, като наблюдават как са подредени минералите в тях и сравняват това с химичната възраст на кристалите в същите скали.
Това им позволи да твърдят с голяма сигурност, че динозаврите, открити в Ню Мексико, са живели „през последните няколкостотин хиляди години от креда, преди астероидът да удари“.
Стив Брусате, професор по палеонтология и еволюция в Университета в Единбург, каза:
„Сега в Ню Мексико имаме фосили от динозаври, които са били там точно в края. Това са динозаврите, които са били посрещнати от астероида. И когато ги сравним с единствените други фосили, които са точно датирани от това време, от по-далеч на север, можем да видим, че са много различни. Ясно е, че е имало много видове динозаври, които са процъфтявали до момента, в който астероидът е сложил край на всичко.“
В проучването се отбелязва, че дебатът досега се е фокусирал „върху това дали динозаврите са изчезнали внезапно, докато са били разнообразни и процъфтяващи, или са били в дългосрочен упадък“, когато астероидът е пристигнал и се е разбил в това, което днес е полуостров Юкатан в Мексико, предизвиквайки глобална катастрофа, достатъчно голяма, за да затъмни слънцето за години.
В анализ на резултатите Линдзи Зано, палеонтолог от Университета на Северна Каролина, която не е участвала в изследването, каза, че проучването показва, че „предишните хипотези за упадъка на динозаврите преди удара на астероида са подценявали тяхното истинско таксономично и екологично богатство“.
Във всеки случай, основните победители от масовото изчезване са били нашите бозайнически предци, като проучването отбелязва, че след като прахът се е утаил, е настъпило „бързо установяване на бозайническа фауна в рамките на няколко десетки хиляди години”.
