Йозеф Менгеле – „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц

Много полемики са съсредоточени върху образа на Йозеф Менгеле, скандалният лекар на Аушвиц, често наричан "Ангел на смъртта". 

Менгеле е най-големият син на заможен баварски индустриалец, чието семейство все още управлява фабрика за машини в Германия. Той е описван от онези, които са го познавали на младини като сериозен ученик и млад човек с очевидна интелигентност и амбиция. 

В университета Менгеле избира да се концентрира върху физическата антропология и генетика, като работи под ръководството на Отмар фон Вершуер в Института по наследствена биология и расова хигиена във Франкфуртския университет.

През 1938-1939 г., Менгеле  започва военния си опит, като служи шест месеца в специално обучен планински лек пехотен полк. През 1940 г. е настанен в резервния медицински корпус, след което служи три години в отряда на СС. По това време е ранен и обявен за медицински негоден за война. Малко по-късно е повишен в чин капитан.

Менгеле избира Аушвиц поради възможностите там да продължи своите изследвания. Според някои източници Менгеле получава финансова подкрепа за работата си. За Менгеле, изследванията върху близнаци представляват особен интерес. В началото на 1944 г. са избрани десетки двойки близнаци, които са настанени в специални казарми. Някои от близнаците вече са в лагера, други са селектирани и докарвани насила в Аушвиц. Тук Менгеле намира перфектните експериментални образци. В лагера е добре известно, че когато близнак отиде в лазарета, той никога не се връща и че другият близнак също изчезва. Да бъдеш близнак, независимо от възрастта, означава оцеляване през 1944 г. За експериментите са избрани около 3000 деца (или около 1500 близнаци). Те не се страхуват от Менгеле, а по-скоро от това, което той прави. 

Близнаците, които стават жертва на експериментите на Менгеле споделят, че са подлагани на нечовешки лабораторни експерименти. Карани са да маршируват до голяма сграда, където са принуждавани да стоят по осем часа на ден, докато Менгеле и екипът му изследват телата на близнаците, водейки си записки. Той ги заразява умишлено със смъртоносни болести като туберколоза и петнист тиф. Извршва операции без упойка. Изпраща части от телата на жертвите в психиатричен институт в Мюнхен. Подлага ги на офталмологични изследвания, пренебрегвайки етичните принципи. Менгеле не е офталмолог, но работи в тясно сътрудничество с двама генетични изследователи от Кайзер-Вилхелмовия институт в Берлин, Карин Магнусен и Отмар фон Вершуер. Целта на изследването за цвета на очите е да демонстрира наследствените различия в структурата на ириса, определени от расата и уж да "излекува" хетерохромията. Менгеле изпраща хетерохромни очи към Магнусен, извлечени от телата на затворници, които са умрели или той е убил, изпращайки ги в газова камера. Менгеле инжектира адреналин в очите на някои от децата близнаци в опит да промени цвета на очите и да проучи влиянието на околната среда. Менгеле несъмнено е повлиян от провеждането на тези експерименти с хора от голямата си амбиция да публикува, за да получи академично повишение. Тези офталмологични експерименти не само доказват репутацията на Менгеле като ангел на смъртта, но също така показват симбиозата, която е съществувала между лекарите в концентрационния лагер. 

Експериментите не приключват със смъртта на близнаците. Дисекцията на труповете за окончателен медицински анализ също е документирана.

От участващите деца само около 200 остават живи, когато лагерът е освободен от Съветската армия на 27 януари 1945 г. Днес те живеят по целия свят и търсят информация за това, което им е направено. Досиетата им никога не са били локализирани и експериментите с тях, остават загадка днес.

След освобождаването на лагера Аушвиц, Менгеле успява да избяга първо в Аржентина, след това се мести в Парагвай и накрая намира смъртта си в Бразилия през 1979 г. Докато не е извършена ексхумация на гроба му и потвърждаване на самоличността му, никой не вярва, че е мъртъв. През 1985 година израелската тайна служба Мосад официално обявява смъртта му.