Един от най-талантливите, обичани и противоречиви актьори с ДНК на общественик, политик и неспокойник - Йосиф Сърчаджиев навърши 75 на 2-и май. Той е толкова талантлив, че може да ви накара да чакате Годо (“В очакване на Годо”), да намразите турското робство (“Време разделно”), да страдате във “Вишнева градина” или да накара човекът с хладен ум и неясно какви ръце - Кеворк Кеворкян, да изригне “Сърчаджиев, вземете се в ръце!” (или нещо такова). А самият той казва, че един актьор трябва да пипа ролята с кадифени ръкавици, което като човек по-рядко е правил.
За своята съдба казва, че това е зов на кръвта. Смята, че праотците му са посели кълновете на изкуството в неговата съдба и са му дали насоката към сцената.
“От много години преди да се родя, от оня свят още знам, че имам един-единствен път, пише Йоско. - Дядо ми, прадядо ми, баба ми - всички са свързани с изкуството. Може би не само като актьори на сцената, но и като актьори в живота. Дядо ми - Йосиф Фаденхехт, професор по право, е бил такъв актьор в работата, в живота и в политиката, че аз с основание нося името му. Ето: той е част от моя път или аз от продължението на неговия. Другият ми дядо Кольо пък е бил актьор в спорта. Пра-пра дядо ми е бил клоун. Няма нищо случайно в живота и в пътя ми!”
Няма, да! Освен актьорството, политиката също е кодирана в левкоцитите на Сърчаджиев. Той често се изявяваше като партиен застъпник в началото на демокрацията. Разплака се на живо в ефира на БНТ, а майсторът на ефира Кеворк Кеворкян го изкомандва да се овладее.
Родът му тръгва от Ерзурум, в Османската империя. Тогава анадолският град е бил важен търговски център, а това може да се съди по наличието на евреите ашкенази на такова място. Дядо му - Йосиф Фаденхехт е от семейство на ашкенази.
Освободена България става притегателно място за евреите от разпадащата се Османска империя и фамилията Йосиф Фаденхехт се преселва в София.
Предтечата Йосиф завършва гимназия в София в края на XIX век, а сетне право в Лайпцигския университет, специализира в Италия. Въпреки перспективите си за кариера в Западна Европа, Йоско се връща в България, за да стане един от първите преподаватели по право в Гражданското училище, сетне наречен Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Освен преподавател, адвокат, Йофиф Фаденферт е министър в третото правителство на Александър Малинов. Сетне става поддръжник на политиката на Андрей Ляпчев, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, става защитник на много подсъдими в така наречения “Народен съд”. Семейството му се сраства със София и там се ражда бъдещия актьор - внукът Йоско.
“Сигурно първите артистични проблясъци хората са видели в мен рано, защото аз от малък много исках да се покажа, да не съм анонимен. От съвсем малък вкъщи имах сцена. Това беше в големия апартамент на Перловската река. В обширния хол с братята ми поставихме подиум и завеса и с кукли и без кукли импровизирахме театър. Сами измисляхме пиесите или играехме върху познати пиеси, като дори събирахме публика”, разказва Йоско.
Мечтата му не спира, но като в шекспирова драма, препятствията следват. Това, което за днешните евреи е национален спорт, по онези времена е било нещо неприемливо - войната... или по-скоро военната служба. Йоско отбива военната си служба, но бяга заради любов.
“Хванаха ме, че съм избягал от поделението за да правя любов с настоящата ми съпруга, тогава моя приятелка. Бяха онези диви години, в които изобщо не се поколебаха и ме пратиха да лежа шест месеца в дисципа в Грудово. Така аз не можех да се уволня навреме, за да започна да уча археология, но затова пък отидох като “дисципаджия” да кандидатствам във ВИТИЗ”, спомня си актьорът. Вероятно нещо повече от “бягство” е било, защото по онова време за “бягство” за секс се е давало максимум 10 дни арест.
На четвъртия кръг на изпитите, самият той признава, го съжаляват и го приемат - починал е баща му.
“Избра ме професор Моис Бениеш, асистент му беше Елка Михайлова. Това, че ме приеха във ВИТИЗ не отмени присъдата ми в дисципа и заради това аз се появих в академията четири месеца по-късно от другите. Беше към нова година, просто трябваше да си излежа ареста”, спомня си Йоско.
Той е роден е на 2 май 1945 г. в София в семейството на именития български режисьор Стефан Сърчаджиев. За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър. Представлението е “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, постановка на бащата - Стефан Сърчаджиев. Дебютира в Сливенския театър в пиесата “Слуга на двама господари”, в ролята на Труфалдино. По-късно играе и на сцените на Кюстендил, Народния театър “Иван Вазов”, театър “Българска армия”, на бургаска сцена, Малък градски театър “Зад канала”.
Играл е в десетки роли в киното и все си е Йосиф Сърчаджиев.
Александра - неговата ахилесова пета
Александра Сърчаджиева - актриса. Вдовица на обещаващия актьор Иван Ласкин. Това е ахилесовата пета на актьора. Йосиф Сърчаджиев, според разкази на на Алекс е живял до първата й година с майката Пепа Николова - също актриса. След това нещо му става и дори води дело за фамилията на Александра. Години наред той не желае контакти с момичето. Много, много, много години по-късно той осъзнава големия си грях. Може би.
“Не бях добър родител за децата си”, казва той.
За него
Той е изключителен, изключителен, изключителен...
Има артисти, които са истинско вдъхновение. Има хора, които са извън времето си, извън човешките си възможности, в една от най-трудните професии - актьорстването. Това е Йосиф Сърчаджиев - в професията си да бъдеш носител на култура. Той е изключителен, изключителен, изключителен... здрав и силен пред всичко, което му се случи в живота.
Владимир Пенев, актьор, пред БНР
Обогатява ролите
Това е един белязан от Бога човек. Даден му е толкова талант, ум и такова добро сърце... Благодарна съм, че съдбата пресече пътя ми с този на Йосиф. В живота на човека има знакови срещи и тази с него е една от тези. Щастлива съм, че съм била на една сцена с него. Познавам го още от ВИТИЗ, а след това целият български народ знае какво постигна той в киното и театъра. Само да споделя щастието си, че успях да играя няколко знакови роли на сцената на бургаския театър, заедно с него и успях да се докосна до таланта му, който обогатява ролите, но и обогатява колегите си.
Димитрина Тенева, актриса
Обича живота
Аз имах щастието да попадна твърде млад, на 25 години, в трупата на Военния театър, която се славеше със страхотния си мъжки състав. Режисьор беше Леон Даниел, а актьори бяха страховичните военни артисти, като Йосиф Сърчаджиев.
Когато се видим с него, той продължава да бъде любопитен с добрите си очи, да се интересува от хората и винаги да се радва на успехите на младия човек. Той беше притиснат от проблемите в неговия живот, но това не го отклони от онова, към което се стреми - да обича живота.
Веселин Ранков, актьор