Клаудия Кардинале - Музата от Магреба

Клаудия Кардинале - Музата от Магреба

В постмодерната епоха на джендърфлуидни шоубизнес недоразумения, Клаудия Кардинале остава стилен символ на времената, в които жените бяха жени. И то какви. Италианската легенда е на 84 години и тази седмица беше на пищна церемония в родния си град Тунис, столица на държавата Тунис, където местните власти кръстиха улица на нейно име.

“Напуснах Тунис много млада, но корените ми са тук. За мен чест да се завърна на мястото, на което прекарах детството си”, каза Кардинале по време на събитието. Клаудия е родена в северноафриканската страна в края на 30-те години на миналия век, в семейство със сицилианска кръв и имигрантска съдба. През 1957 г. печели конкурс за красота, озаглавен “Най-красивата италианка в Тунис”, а наградата е пътешествие до Италия. Това предопределя съдбата є - в Европа тя бързо е открита от филмови продуценти и съвсем скоро става международна звезда. Клаудия е една от първите и най-успешни моделки, които преминават във филмовата индустрия.

Шейсетте години на миналия век са нейното златно десетилетие. Тя се снима в “Роко и неговите братя”, “Момичето с куфара”, “Гепардът” и разбира се, “Осем и половина”. В средата на десетилетието заминава за САЩ и успява да очарова и публиката в англоезичния свят с ролята си в “Розовата пантера”. В Холивуд парт­нира на Рок Хъдсън в Blinfold, участва в “Последният командо”, “Професионалистите”, The Hell with Heroes и др. През 1968 г. Клаудия е на върха на славата и красотата си и прави легендарна роля в епичния уестърн шедьовър на Серджо Леоне “Имало едно време на Запад”. Леоне събира един от най-изумителните актьорски състави в историята - освен ослепителната Кардинале в суровия, но и поетичен опус играят великаните Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс.

Клаудия обаче решава да се върне в Европа и да обърне изящния си гръб на Холивуд. Нейното сърце се чувства най-добре на Стария континент. Като актриса тя пасва прекрасно на естетиката на италианските и френските филми от онази епоха. Заедно с Алберто Сорди играе в “Едно момиче в Австралия”, където се превъплъщава в образа на проститутка и печели много престижни награди.

През 80-те тя доказва своя креативен кураж и желание за артистични експерименти с участието си в екстравагантния епос на Вернер Херцог “Фицкаралдо”, където си партнира с легендарния арт дивак Клаус Кински.

По това време Клаудия се премества в Париж, където отглежда двете си деца. Тя е активист за правата на жените и активно участва в разно­образни благотворителни събития и кампании.

А преди пет години сочният и съблазнителен образ на младата Кардинале изгря върху стилния плакат на 70-ото юбилейно издание на фестивала в Кан. Изборът бе закономерен - Клаудия е перфектна персонификация на концепцията за муза. През своята дълга и изключително внушителна кинокариера тя вдъхновява режисьори, актьори, продуценти и зрители.

Най-пълнокръвно и съблазнително изигра митологичния образ на Музата в шедьовъра на Федерико Фелини от 1963 г. “Осем и половина”. Сюр­реалистичният и частично автобиографичен диамант на маестрото по невероятен начин улавя и представя силата и изключителното излъчване на Клаудия като красиво артистично вдъхновение. В “Осем и половина” тя играе себе си - просто Клаудия.

 

Олицетворява красотата на киното

Клаудия Кардинале е една от най-легендарните и значими актриси от втората половина на XX век. Избрахме нея за юбилейния плакат на фестивала в Кан, защото тя олицетворява красотата на киното. Мисля, че се получи много качествено изображение - младата Кардинале в движение, червен фон, стилни надписи в златно. Доволен съм от работата на дизайнерите. А Клаудия винаги е била една от цариците на Кан. Фестивалът не би бил същият без нея, както и европейското кино като цяло.

Тиери Фремо, директор на фестивала в Кан

 

Актриса с главно А

Всеки италианец има специално отношение на любов към Клаудия Кардинале. Но това може да се каже и за всеки ценител на киното. Тя е красива жена, но и актриса с главно А. Толкова невероятни роли, които са вдъхновили поколенията след нея - “Роко и неговите братя”, “Момичето с куфара”, “Гепардът”, “Осем и половина”. И, разбира си, “Имало едно време на Запад”.

Моника Белучи, актриса

 

Обожавам Клаудия, тя е вдъхновение за всеки артист

Винаги ще свързвам Клау­дия с величието на европейското кино, с филмите, които тя направи с гении на седмото изкуство като Федерико Фелини, Серджо Леоне, Лукино Висконти. Клаудия е епоха, тя е толкова талантлива и харизматична, изпълва екрана и те кара да съпреживяваш емоциите на всеки персонаж, който пресъздава. Знаете колко много обичам Фелини и неговия шедьовър “Осем и половина”. Там Клаудия е като божество. Смятам, че не греша, когато казвам, че Кардинале е вдъхновение за всеки артист. Обожавам я.

Паоло Сорентино, режисьор

Гостува у нас, снима се при българин

Клаудия Кардинале на няколко пъти е гостувала в България, поддържа топли приятелски и професионални отношения с българи, а през 2015 г. се снима в “Имало едно време един уестърн” (Twice upon a time in the West) на режисьора Борис Десподов, в който актрисата играе себе си или по-точно художествена версия на себе си. Тя пристигна в България преди няколко години за премиерата, а преди това бе у нас и като специален гост на София филм фест. По време на посещението си в столицата получава титлата “доктор хонорис кауза” на Националната академия по театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. Тя бе 18-ата знаменитост, на която Академичният съвет на НАТФИЗ присъди това звание.

Най-четени