Коронованите глави на Франция предпочитали една любовница за определен период

Първият сдобил се с фаворитка френски владетел бил през 1100 г. Луи VI Дебелия

Много малко се знае за Мари, но със сигурност тя е била въведена в двора точно като щерка на Рьоно

Филип си избира за фаворитка Беатрис и започва да се появява редовно с нея пред благоверната

Провинциалното момиченце е хубаво, но не е сред най-привлекателните в обкръжението на тогавашния суверен Шарл IV

По време на управлението си успява да укрепи кралската власт, въдворява мир в страната, подчинявайки непокорните феодали

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червената, истинската гореща кръв.

В ранното средновековие френските крал са били обвинявани от християнското духовенство в многоженство едва ли не като мюсюлманите, но с времето лека-полека те изведнъж стават и за официалната религия почти моногамни. Тоест излизат извън мохамеданския модел на полигамност, тъй като за определен период от време са гушкали не повече от една фаворитка, имали са, разбира се, и съпруга.

Луи VI

Любопитен е фактът, че за утвърждаването на този начин на дворцово битуване заслуга има Ренесансът, когато нравите се разпускат, сексът, особено платеният, става масов и лесно достъпен, но едновременно с него процъфтяват венерическите болести. А крепостните стени на замъците не са били в състояние да ги спрат и поради тази причина коронованите глави на Франция се ориентират към една единствена секс-партньорка за даден промеждутък от време, като това е била фаворитката. И дали заради слабостта към нея на монарха като секс-партньорка или като интелектуална дружка, но лека-полека в двора тя заема мястото на кралицата.

Интересното е, че самата фаворитка обикновено е предпочитала да бъде нещо като персонален асистент, нещо като пиар и получаването на подаръци, много жълтици, имения и други царствени благини за нея е оставало на заден план. Така от кралската фаворитка в държавата са зависели много начинания, особено в дипломацията, понякога успешни, понякога не, тя е влияела значително и върху управлението на кралството с назначаването на нейни хора на отговорни длъжности. Много от фаворитките на френските крале са били честни, умни и способни, но никак не са били изключение лъжливите, глупавите, алчните и интригантките. в голямата политика на времето.

Първият, за когото френските историци пишат, че е имал истинска фаворитка и може да се смята като основоположник на “институцията”, е властвалият от 1108 до 1137 г. крал Луи VI Дебелия. Той е петият владетел от прочутата династия на Капетингите, син е на крал Филип I и Берта Холандска, роден е на 1 декември 1081 г. и умира на 1 август 1137 г. Известен е с това, че по време на управлението си успява да укрепи кралската власт, въдворява мир в страната, подчинявайки непокорните феодали, подкрепя развитието на градовете и търговията, разширява границите в многобройни битки. Мари дьо Брьойе пък е дъщеря на дребния поземлен собственик Рьоно дьо Брьойе дьо Дурдан, майка Ан вероятно е негова братовчедка, а момиченцето им се ражда долу-горе по същото време като Луи VI. Много малко се знае за Мари, но със сигурност тя е била въведена в двора точно като щерка на Рьоно, който по онова време е отговарял за кралските коне.

С доста непривлекателната си физика вече възмажалият престолонаследник не е имал много завоевания на нежния фронт, единствените, които са се навивали да споделят леглото му, са били амбициозни жени, загрижени единствено за бъдещето си. И забелязвайки Мари, Луи се влюбил лудо в нея, а сладката и срамежлива девойка заобичала младия мъж и виждайки това, родителите умишлено я забутали към обятията му, най-вероятно с надеждата да забогатеят покрай нея. Не била особено красива, но въпреки това притежавала чар и най-важното - покорявала с неустоимата си наивна откровеност, с която успявала да охлади мило щенията за ласки на обожателя й.

Одет дьо Шамдивер

Най-накрая - някъде през 1100 г. обаче Мари се предала и заживяла в кралския двор с любимия си почти на семейни начела, а той не поглеждал друга жена и отклонявал намеците на майка си и баща си да му търсят съпруга със синя кръв. Момата обаче забременяла и през 1101 г. родила дъщеричка, останала в историята като Изабел дьо Лианкур-Сен-Пиер, но набожната майка пожелала да я държи в тайна, тъй като била незаконно родена, а това било голям грях.

За известно време нещата били оставени да си вървят както са, тоест Мари и Луи да преспиват заедно неженени, но подобна тайна не можело да остане скрита дълго време и Мари си умирала от срам само като си помислела, че може да бъде разкрита. За това пожелала да се изнесе с детето от кралските покои и да заживее надалеко, но Луи се противопоставил на оттеглянето от двора и леглото му. През 1104 г., може би и принуден от баща си Филип I, престолонаследникът решил да се откаже от обичаната жена, тя приела това едва ли не като благоволение, оттеглила се в парижки манастир, като оставила в кралския двор дъщеричката им.

Филип VI

През 1107 г. Луи бил принуден да се ожени за Люсиен дьо Рошфор - дъщеря на влиятелен местен владетел от района на Париж, но бракът не бил “изконсумиран”, тъй като веднага след сватбата булката изневерила с бивш любовник и съответно папата позволил разтрогването на дадения обет. И когато през 1108 г. Луи се възкачил на престола, негов пръв съветник и душеприказчик станала старата му любов Мари, при това чак до 1115 г., когато Луи се оженил за Аделаида Савойска с цел да осигури наследник на короната, а тя му родила четирима сина. Озовала се по нейна воля далеч от любимия, Мари умира през 1119 г. някъде на 35 години.

Следващите трима крале, за които френските историци твърдят, че са утвърдили през годините институцията на фаворитките, също са имали извън брачното ложе само по една обичана жена. Първият от тях е роденият през 1293 и починал през 1350 г. Филип VI, който управлява Франция от 1328 г. до смъртта си и е известен като първият крал от династията Валоа. А Беатрис дьо ла Берюер е родена около 1294 г. някъде в областта Тюрингия и пристига във френския кралски двор много млада, вероятно на възраст между шест и осем години, с препоръка от нейна много богата братовчедка.

Провинциалното момиченце е хубаво, но не е сред най-привлекателните в обкръжението на тогавашния суверен Шарл IV - много било слабичко и имало дълга тъмна коса, а не харесваната в ония времена руса грива. По всяка вероятност Беатрис е била сираче, пред нея не се очертавали възможности да натрупа зестра, за да се ожени за състоятелен аристократ и когато става пълнолетна, пред нея лъсва безмилостно нежеланата перспектива да стане монахиня. И тя решава да остане в двора, може би и защото първият братовчед на действащия крал и поради благоприятно стечение на обстоятелствата по-късно негов наследник на престола - Филип дьо Валоа, я забеляал и започнал да я ухажва.

Интересното е, че през 1313 г. Шарл IV го жени от държавнически съображения за принцесата Жана Бургундска, но тя бързо му омръзва с опърничавия си характер. като за да натрие носа, Филип си избира за фаворитка Беатрис и започва да се появява редовно с нея пред благоверната. И не само това - Филип хлътва до уши по девойката, очарован от игривата и интелигентна младаа жена и тя остава плътно до него цели осем години, към края на които му ражда и син, кръстен Томас. Но докато е бременна в последния месец, кралят се забавлява с други любовници и капризната като дете Беатрис започва да негодува и да се оплаква. Ама избухва обзета от истинска ярост, когато през 1322 г. научава, че законната съпруга на Филип e бременна за пореден път, въпреки уверенията му, че не спи с половинката си.

Шарл V влиза в Париж

Завихря се скандал, бъдещият крал побеснява и изпраща любимата си да се успокои в манастир край град Реймс. Моли я да се върне в кралския двор четири години по-късно, през 1326 г., тя го прави, но бързо разбира, че и други жени се въргалят под завивките на любимия мъж, след което, отвратена, се връща в манастира. Когато през 1328 г. той се възкачва на престола с името Филип VI, владетелят се сеща за умната си фаворитка и тя става един от най-тачените и слушани от него “тайни съветници”, чак до смъртта през 1348 г. или две години преди неговата кончина. Дори се говори, че Беатрис му била втълпила да започне прословутата Стогодишна война с Англия, за да задуши мераците на нейните владетели да окупират голяма част от днешния Хексагон.

Шарл V Мъдрият е роден през януари 1338 г. и е крал на Франция от 1364 до 1380 г. Той е известен с това, че успява да възстанови териториите, загубени по време на първите етапи на Стогодишната война, и да укрепи властта на френската корона. Преди да стане крал, Шарл V служи като регент на Франция от 1356 до 1360 г. и отново в началото на 1364 г., когато баща му - синът на Филип VI - крал Жан II, бил пленник на англичаните. Лепват му прозвището “Мъдрият” заради неговия интерес към науката, изкуствата и литературата - той е покровител на много учени и писатели, а библиотеката му в Лувъра по онова време е една от най-богатите в Европа.

А точната рождена дата на Биет дьо Касинел не се знае, проплакала е за пръв път някъде към 1340 г., но е сигурно, че във френския кралски двор са я наричали “хубавата италианка”. Защото придворният иконом и неин баща всъщност се е казвал Франсоа Касинели и бил син на Бетин дьо Касинели, който заедно с брат си Сорнар забегнал в Париж от намиращия се до Флоренция град Лука. Двамата знаели цената на парите и как да ги правят, не след дълго станали известни край река Сена като “ломбардските банкери”. Съответно започнали да ги тачат дори в обкръжението на монарха, престижни постове в държавната управа получили и децата им, които били включени в списъка на придворните.

Като редовната участничка във всички балове в Лувъра Биет дьо Касинел попаднала в полезрението на все още некоронования Шарл през 1360 г., той се влюбил в нея до полуда и побързал да я вкара в леглото си, а “хубавата италианка” въобще не се назландисвала. Нищо, че вече била омъжена и даже била родила на законния си съпруг две, а може би дори три деца. Шарл също бил женен, при това от десет години, тъй като баща му Жан II го задомил заради стабилността на държавата през 1350 г. още тийнейджър с неговата връстница и принцеса Жана Бургундска. Не била грозна тя, но Биет била далеч по-хубава и Шарл не се отделял денонощно от нея, обявявайки я пред целия двор за негова “фаворитка” - първото официално признание на “институцията”. Нямало начин от разгорялата се страст да не се пръкне отроче и според някои историци не след дълго проплакал синът на двамата - Жан дьо Монтегю.

През 1364 г. Шарл грабва скиптъра на владетел и след година държавните дела го отдалечават от Биет, но само сексуално, тъй като той продължава да я търси за събеседник по всичко. Биет дьо Касинел овдовява и умира на 17 септември 1380 г., само ден след като този свят напуска голямата любов Шарл V. Погребана е по нареждане на неговия наследник с почести в парижката църква “Сент Кроа дьо ла Бретонери”, където гробницата може да се види и днес.

Последният от френските крале, който е имал през живота си само една фаворитка, е синът на Шарл V - Шарл VI. Той е роден през 1368 г., надява короната едва дванайсетгодишен през 1380 г. и властва чак до смъртта си през 1422 г. Първият прякор, който му лепва народът заради неговия добър нрав бил “Обичаният”, а когато се разболял психически и пристъпите на умопомрачение започнали да се появяват от време навреме, Шарл VI-ти станал за поданиците си и “Лудият”, но без да губи тяхното уважение.

Единствената му фаворитката, за която стана въпрос, се казвала Одет дьо Шамдивер, била родена през 1390 г. в семейството на дребен поземлен собственик и благородник в графството Бургундия. И когато някъде през 1400-та година пристъпите на лудост започнали да обземат все по-често Шарл VI-ти и обикновено тяхна жертва ставала кралицата Изабела Баварска, неговите съветници решили да му намерят наложница. Така през 1404 или 1405 г. Одет била представена в Париж на краля от херцога на Бургундия Филип Смелий, най-вероятно по политически причини и заради интересите на бургундските феодали.

Съвременници твърдят, че девойката била много красива, Шарл VI-ти се влюбил бързо, бързо в нея, забравил за законната си половинка и затова и придворните, и народът започнали да наричат Одет - “Малката Кралица”. В реда на нещата през 1407 г. се ражда дъщеря им Маргарита, която наследнлият престола от общия татко - крал Шарл VII-ми, признава за законна сестра. А приживе Чарлз VI обсипва Одет с богати дарове като награда за нейната преданост - получила била две красиви имения с всичките им стопански постройки. Съвсем заслужено според съвременниците , защото тя споделяла дългото боледуване на френския крал, който страдал и от деменция, чак до смъртта му през октомври 1422 г.

Дори се твърди, че Одет била изобретила карти за игра, за да го разсейва и според някои автори, младата жена обличала всяка вечер за кралското легло дрехите на кралицата, като Шарл VI-ти въобще не забелязвал промяната. А когато той се споминал през 1422 г. Одет се върнала в родната Бургундия, но там била набедена за френска шпионка, хвърлена в тъмница и изчезва безследно през септември 1424 г....

(*Продължава следващата събота)