Костенурките

Заедно с охлювите са символ на бавно движение

Винаги посещават едни и същи места при снасянето

Всяка година на световния пазар се изнасят средно 325 тона костенуркова кост

Костенурките са земни и водни беззъби влечуги с остри рогови челюсти. Те са снабдени със специална черупка. Снасят яйца и дишат с бели дробове. Характерна е една биологична особеност - костенурките винаги посещават едни и същи места при снасянето. Обикновено те заедно с охлювите са символ на бавно движение. Но някои видове костенурки се преместват значително по-бързо, отколкото са предполагали досега учените. И могат лесно да преодоляват големи разстояния. До такъв извод са дошли японските естественици.

Голям интерес за учените представляват гигантските костенурки, обитаващи района на галапагоските острови /на испански “галапагос” означава “костенурки”/. Името им просто е дошло от огромното удивление на първооткривателите, изумени от размерите и количеството на тези животни. Но какво става сега на тези чудновати острови? Разните животни /подивяващи котки, свине, кучета/, докарани от заселниците, се оказали страхотни неприятели на местната фауна.

Излюпващите се костенурки ставали лесна плячка за кучетата и свинете, които освен това нападали и обитаващите сушата игуани, разваляли птичите гнезда. Козите твърде успешно съперничели с костенурките в борбата за растителността, с която се хранели. Плъховете поглъщали яйцата им. Един очевидец разказва: “На остров Худ видях само една костенурка в продължение на два дена. Растителността е страшно унищожена от козите. Открихме костенурката заобиколена от 15 кози, които є правеха конкуренция...” И затова неслучайно днес от 14 подвида гигантски костенурки там са се запазили само 11. Такава е равносметката от човешкото нашествие на Галапагоските острови.

Сега френски биолози се опитват да разгадаят тайната на големите морски костенурки, които от юни до октомври посещават масово атлантическия бряг на Франция. През останалата част от годината те безследно изчезват от полезрението на учените. Известно е, че през пролетта край бреговете на Австралия, Югоизточна Африка и Френска Гвиана се срещат яйца на костенурки, от които се излюпват малки влечуги, мигновено устремяващи се към водата. Но това ли са самите гиганти, които в последствие се появяват по френското крайбрежие? Ето, че и светът на костенурките е пъстър и пълен с неизвестност.

Костенурките са обект и на търговска дейност. Според някои сведения всяка година на световния пазар се изнасят средно 325 тона костенуркова кост. Може би Тайланд държи рекорда-от една страна се експортират около 40 тона. Естествено това са средни цифри. Рекордите са в двойни и тройни размери. И не случайно сега вече в крайбрежните води на Тайланд живеят по-малко от 1000 костенурки само от 5 вида.

Любопитно

Пилета - спътници на родители си

Лениво тече из джунглите на Южно Мексико неширока мътна река. Край брега, прикрито от всички страни с коренища и лиани, стои гнездо на малка тръстикова кокошка. Но за крокодила, стопанина на реката, не представлява трудност да намери гнездото. Тихо се приближава към брега. От гнездото изскачат женската и мъжката птица. Значи, пилетата са вътре -и крокодилът се устремява напред. Но гнездото е пусто. Къде са изчезнали малките? 

Мексикански зоолог, който наблюдавал този случай, намерил убедително обяснение. Разглеждайки кинолентата, заснета по време на експедицията, той забелязал, че изпод крилата на летящия мъжкар се показват главичките на две пилета. Някои изследователи нарекли тези създания “кенгуру в света на крилатите”. Но за разлика от торбестите животни тази птица има не една, а две торби - от двете страни на тялото под крилете. За да не паднат малките пътници по време на полета, отворите са прикрити с по няколко пера. Забележително е, че такива торби има само мъжкарят.

Но удивителното свойство на птицата не се ограничава само с това. Веднъж, когато към гнездото се устремила някаква хищна птица, малките тръстикови кокошки се хвърлили във водата и прекарали под нея достатъчно дълго време. При това пилетата се намирали под водата в същите торби, в които летели заедно с родителите си, спасявайки се от крокодила. Преплувайки 80 метра, птиците са натъкнали на стадо хищни риби. Изскочили като торпеда от водата, те се устремили към висините - и отново с пилетата “на борда”... “Подводна лодка, която може и да лети”-казва мексиканският зоолог.

Двете мечки

Животински нрави

Вървели си спокойно по пътя една стара и една млада мечка.
- Ех, да имаше сега нещо по-хубаво да си похапнем. Омръзнаха ми тези пусти малини!-заоблизвала се младата мечка.
- Стига с твоите капризи! Едно време баба ти все специалитети ядеше. Хапваше си малини, пък умря на преклонна възраст.
- Да, ама сега времената са други. Моето младо поколение иска да си поживее като хората, а не като баба ми, дъртата мечка.

Вървели, вървели двете мечки. По едно време съгледали на едно дърво закачено нещо твърде вкусно.
- Ето, излезе ти късметът да си похапнеш свястна храница-рекла старата. -Ха сега застани от тая страна, аз ще отида от другата и да почнем да се гощаваме.

Повдигала се младата мечка, източвала врат, ама не можела да достигне вкусотията. Така си и останала гладна. А другата се наяла до насита.
- Как я правиш тая работа?-запитала младата.
- Не е важно само да повдигаш и да източваш врат. Нужно е да можеш да боравиш и с езика...