Красимир Вълчев: Още от 2020 г. сме заложили интегралния изпит, но вероятно заради честата смяна на правителства не беше реализиран

Още от 2020 г. сме заложили интегралния изпит, но може би поради честата смяна на правителства и нежеланието на министрите да поемат отговорност, той не беше реализиран. Ние сме силно убедени, че трябва да насърчим изучаването на природни науки. В момента една голяма част от учениците спират да учат природни науки в седми клас, защото се фиксират върху българския език и математиката, една голяма част от учениците пък въобще нямат часове по природни науки в девети клас, защото са избрали рамкови учебни планове с интензивно изучаване на език, каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, попитан ще има ли такъв изпит с много предмети в себе - интегрален.

Той коментира темата след днешния форум за обсъждането на мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки в училищата. Дискусията се организира от Министерството на образованието и науката (МОН) и продължи повече от три часа в 145-о Основно училище "Симеон Радев".   

"Ние сме пренебрегнали природните науки, но интегрален изпит не означава, че това ще бъдат задачи, които ще включват от четири предмета материал, а по-скоро ще бъдат интегрални практически задачи. Това е нашата цел - в по-голяма степен да направим оценяването да мери интелигентност, разбиране на наученото, а не заучаване и, надявам се, че това не само няма да повиши рентабилността на частните уроци, а ще я намали. Основната причина учениците и родителите им да търсят частни уроци е, когато се натрупат дефицити и има неразбиране, когато изпитът мери в по-голяма степен заучаване. Това възпроизвежда склонността за частните уроци, те никога няма да изчезнат, тъй като една част от родителите винаги ще искат да дадат предимство на децата си, но ние можем да ги направим по-рентабилни. Ние сме убедени, че колкото по-широк е изпитът, с колкото повече практически задачи е, толкова по-нерентабилни ще бъдат частните уроци", каза министър Вълчев.

Той обобщи всичко, което е свързано с математиката и беше дискутирано на днешния форум, и какво трябва да се направи с изучаването на предмета. "Много неща трябва да се направят, защото имаме различни ученици. Имаме различни училища, ученици с математически способности, за които трябва да разширим математическите гимназии, трябва да възпроизведем школите, които подготвят най-добрите ученици. Но основният ни проблем е с другите ученици, които се демотивират, основно след четвърти клас, натрупват дефицити, самоизключват се и ги "губим" за математиката. Там трябва да променим учебните програми, трябва да бъдат по-равномерни, трябва да има повече време за упражнения и за затвърждаване на знания. Най-малко научават учениците, когато ги демотивираме да учат, а то точно това се случва. "Губим" една част от учениците още от трети-четвърти клас с математически способности, когато не бъдат приети в математически гимназии в най-големите градове, и затова ги правим специализирани училища. Затова ще положим усилия да разширим материалната база на математическите гимназии, а за тези, в останалите училища, ще дадем възможност за прегрупиране в паралелки, за да има повече паралелки с разширено изучаване на математика извън математическите гимназии. Тези гимназии винаги ще бъдат недостатъчни", обясни образователният министър. Трябва да направим преподаването, изучаването на математика и природни науки по-желано и по-практично, добави той.

На въпрос какво означава "диференцирано заплащане за учители по математика на пазарен принцип и всички тези идеи кога ще станат факт", министър Вълчев отговори, че всяко от тези предложения предполага реализация с различен инструмент, с различен нормативен акт, някои могат да станат по-бързо, а други - по-бавно. "Интегралният изпит в минимална степен, с интегрални задачи, може да стане още следващата година. Това ще го обсъдим през лятото, в минимална степен означава, че малък процент задачи ще има по тези изпити. Например, може да има една задача, която да съчетава знания по астрономия, друга - здравното образование, а трета - по опазване на околната среда. Но ние и в момента имаме такива задачи. Математиката, практическите задачи, освен скорост, време, път, имаме и много други задачи, които на практика мерят умения от другите дисциплини. Когато говорим за диференцираното заплащане и пазарен принцип, знаете пазарът е търсене и предлагане. Ние в момента имаме много по-малко предлагане на учители по математика, физика, отколкото на учители по физическо възпитание. Средно 30 души кандидатстват за едно работно място по физическо възпитание, а нула по физика. Очевидно имаме проблем и когато търсенето на учители по физика е много по-голямо от предлагането, очевидно равновесната цена е някъде по-високата. Въпросът е дали вътре в рамките на едно училище всички учители, които изпълняват една и съща норма от преподавателска работа, трябва да имат еднаква основна заплата независимо по какво преподават, или учителите, които се намират по-трудно, директорът трябва да прави такава политика да ги насърчава повече, с по-високи възнаграждения. Моето мнение е, че предвид недостига трябва да имат директорите тази възможност. Нормативната уредба в момента не забранява диференцираното определяне на основни заплати, но факт е, че голяма част от тях се въздържат, тъй като това са масовите нагласи в учителските колективи, че не трябва да има такива различия", обясни министър Вълчев. 

Той заяви, че ние няма как да привлечем повече бъдещи учители по физика, химия или математика, ако нямаме по-високи възнаграждения. Имаме в момента драматичен недостиг, но няма точна информация колко учители недостигат. Минимум два пъти е недостигът на учители по математика, физика и химия. Имаме и програмата "Мотивирани учители", където, включително и инженери, се преквалифицират да преподават математика и физика, но имаме и недостиг на инженери. Затова ще обвързваме инженерното образование с държавни зрелостни изпити по физика и математика постепенно, защото рискуваме да останем без инженери, каза министър Красимир Вълчев. 

На въпрос кога ще бъде обявен интегралният изпит, образователният министър отговори, че трябва да се направи до 1 септември. "Този изпит ще е в седми и в десети клас, но още не сме решили, това е предложение за обсъждане. Истинският интегрален изпит означава да имаме повече знания по природни науки, които да залегнат вътре. Сега по-скоро говорим за интегрални задачи, които да включим като първа, скромна крачка към интегрален изпит. От една страна вярваме, че това е посоката, от друга страна осъзнаваме, че не можем да го правим рязко, изведнъж", обясни образователният министър.

"Имаме прекалено амбициозни програми и това се вижда по математика, физика и химия. Десет пъти повече зрелостници избират да се явяват на матура по чужд език, отколкото по математика", каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в началото на форума за обсъждане на мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки в училищата. Дискусията се организира от Министерството на образованието и науката (МОН) в 145-о Основно училище "Симеон Радев".