Красимир Георгиев, шеф на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, пред „Труд news”: Пътният полицай иска да се крие и от засада да „отстреля“ нарушителя

Няма никакви мотиви за намаляване на скоростта на магистралите

За МВР раят е разрешена скорост до 10 км/ч - глобите тогава се умножават по 100

Нужна е пълна ревизия на знаците не на 36 места, а по всички пътища

Периодично управниците се сещат, че по българските пътища загиват хора, а най-хубаво се сещат, когато хиляди граждани излязат на улицата и поискат тази касапница да спре. Депутати, министри, шефове на агенции и дребни чиновници започват да се въртят като пумпали – ако произвеждаха електричество, щяха да имат по-висок дял от фотоволтаичните централи. Но те произвеждат закони, програми и проекти с една едничка цел - да накарат гражданите да се приберат вкъщи и ако може – да ги псуват само наум. По тази схема парламентът прие на първо четене 5 проекта за промени в Закона за движение по пътищата, Министерският съвет набеляза 37 мерки за пътна безопасност, а Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) излезе със списък за обезопасяване на 36 черни точки по пътищата. Има ли смисъл от тази хиперактивност, разговаряме с Красимир Георгиев, който от години се опитва да учи на кормуване онези, които държат държавното кормило.

- Г-н Георгиев, точно преди една година – на 12 април 2024 г., с вас говорихме за слабостите в проекта за промени в Закона за движение по пътищата. Тогава той бе приет на последното заседание преди да си замине правителството на Николай Денков. Същият проект бе внасян на два пъти от двата служебни кабинета на Димитър Главчев. Без в него да бъде променена една буква депутатите на 11 април го приеха на първо четене. И вие, и други експерти, имахте множеството забележки, явно нито една не е била чута, така ли?
- Мога да отговоря малко саркастично. Ние гоним „Визия Нула“. В български вариант „Визия Нула“ е нашите управници да обръщат нула внимание на експертните оценки и да правят каквото си искат със Закона за движение по пътищата. Спирам дотук, защото говорим за тежки катастрофи, загиват хора, пътищата стават все по-лоши, водачите все по-недисциплинирани и по неможещи.

- Но защо не искат да приемат критични мнения нито за намаляване на скоростта по магистралите и скоростните пътища, нито за увеличението на глобите, нито за засичането на средна скорост. Нали се вижда с просто око - глобите за скорост се умножават и по две, и по три, а разрешената скорост се намалява, за да произвеждат повече и повече нарушители, които да ги глобяват?
- Повече от 20 години слушаме едно и също – скоростта, скоростта, скоростта, глоби и санкции, санкции и глоби. Нещо да се подобри – нищо. Но успя да се създаде впечатлението у публиката, че всичко друго ни е наред, а само скоростта е висока и трябва да я ограничим, или само глобите са ниски и трябва да ги направим двойни и тройни. Интересно кой е заинтересован да се пълни с милиони левове от глоби Фонда за пътна безопасност и дали това не е същото МВР, което предлага тези проекти. Нали пак същото МВР харчи пари от този фонда, за да си купува скъпи автомобили, камери и друга техника, иначе трябва да ги плаща от своя бюджет. Затова те имат интерес ограниченията на скоростта да са големи, знаците да са алогични, нарушителите да са стотици хиляди, а те само да стоят отстрани на хранилка и да пълнят Фонда за пътна безопасност. Искат да патрулират с цивилни автомобили и хоп – всичко ще се оправи. Преди 7-8 години нали казваха, махнете ни знака преди камерите и всичко ще се оправи. Добре, уйдисаха им депутатите, махнаха им знака. Намаля ли броят на произшествията и броят на убитите? Не. На обществото му омръзна законът да се променя само в посока, в която иска МВР. Преди се предложат тези намаления на скоростта по магистрали и скоростни пътища, трябваше да се направи един експертен анализ какъв би бил положителният ефект, както и да се определи някакъв период, в който да се измери и отчете има ли го този ефект. И ако се окаже че няма аргументи, може да ме обвините в крайност, но тези хора, които са го предложили, трябва да станат клиенти на прокуратурата. Не може всеки да се гаври със закона и да налага в него промени без обосновка, а после да не носи никаква отговорност за немарливото изпълнение на служебните си задължения.

- Само ще ви кажа, че на въпрос по Закона за достъп до обществената информация колко катастрофи през 2024 г. са настъпили на магистрала, когато автомобилите са се движели със скорост 140 км/ч и колко, когато са се движели със скорост 130 км/ч, от МВР отговарят: Не водим такава статистика!
- А като не водят, как така предлагат това намаление? За съжаление, мерките и реформите трябва да тръгнат първо от МВР. Не се ли реформират там, а после и в останалите държавни институции, още хиляди протеста да се организират, нищо няма да се случи. Какво да очакваме – гражданите сами да въведат мерки за безопасност по пътищата? Хората реагират спонтанно, те настояват за мерки срещу войната по пътищата и това е израз на тяхното душевно състояние. Но душевното състояние не може да замести експертните становища, оценки и предложения, които да доведат до реална промяна на ситуацията по пътищата. Стига, разбира се, да говорим за качествени експерти. Крайно време е да се въведе регистър на авто експертите, в който да влизат хора с квалификация, ценз, добра практика , за да не може всеки, който има шофьорска книжка, да ходи в телевизията, в парламента или в Министерския съвет, където да се представя за най-големия пътен експерт. Има много такива в автомобилния бранш...

- О, има ги и в нашия бранш. Мой колега журналист, за когото се знае, че 7-8 пъти са го късали на шофьорския изпит и се отказал да взема книжка, пише изключително огнени коментари срещу виновните шофьори, може би от позицията на пътник и пешеходец...
- Точно за това говорим. Нека да видим също нивото на подготовка и квалификация на самите служители на Пътна полиция, които предлагат промените в закона. Защо никой не мисли как да обучим нашите шофьори така, че да се чувстват сигурни и стабилни, когато карат с бърза скорост по магистрали и скоростни пътища, ние мислим как да ги глобим. Казвам бърза, а не бясна скорост – има разлика в тези две понятия. Добрият път е направен, за да може максимално да способства за развитие на икономиката. Ако не знаят в МВР, съществува понятието средна търговска скорост, което значи, че пътят не се ползва само да ходим на почивка, а се ползва от бизнеса на една страна, включително и от бизнеса в съседните страни, затова и имаме търговски пътища или коридори, преминаващи през България. Ако слушаме МВР, техният интерес е да се въведе скорост 10 км/ч по цялата републиканска пътна мрежа – тогава ще е рай, всеки става нарушител, глобите ще се умножат по 100. Освен това пътните полицаи смятат, че трябва да стоят на пусия, да „отстрелят“ шофьора изневиделица и накрая да му отрежат главата като трофей. Твърдо съм против такава ловджийска философия на пътния контрол. Смятам, че патрулите трябва да са на видимо място, камерите да са на видимо място и да – шофьорите да намаляват скоростта, или да не вършат някакво нарушение, когато ги виждат. Философията е да се предотврати извършването на нарушения, а не да позволяваме или провокираме да има нарушения, че полицията да глобява, да отчита още и още актове и фишове и да си купува БМВ-та. Контролната дейност не е поточна линия за консерви и никой не им иска норма колко буркана да затворят на месец. Не си ли дават сметка, че тези нарушители се озлобяват все повече и започва една омраза между водачи и контролни органи, което у нас е един нонсенс, защото навсякъде в нормалните страни шофьорите и контролните органи взаимно се уважават и взаимно си помагат.

- Как приемате 37-те мерки за пътна безопасност, част от които набеляза правителството? Повечето сме ги чували и коментирали, но ви питам по-специално за една, представена от министъра на транспорта Гроздан Караджов – да се създаде борд за разследване на тежките автомобилни катастрофи, както се разследват самолетните или жп катастрофите?
- Това е необходима мярка, макар и доста позакъсняла. Ако този борд се направи от истински авто експерти, за каквито говорихме току-що, вещите лица, които правят автотехнически експертизи по съдебни дела, най-малкото ще се замислят дали са обективни, когато знаят, че има и други хора, които разбират не по-малко от тях и също търсят отговора за причините за един тежък пътен инцидент с автобус, или с голям камион, какъвто е случаят с 12-годишната Сияна. Защото, няма какво да се лъжем, върху тези съдебни експерти има огромни влияния и тяхната работа е под натиск, включително на общественото мнение.

- А не е ли по-важното, че ще се разделят разследванията? Значи наказателното дело винаги се води срещу шофьора, той е винаги виновен, той трябва да лежи в затвора, даже искат присъдата му да е по 100 години. Ако е загинал – делото се прекратява и случаят е приключен. Но нека да има и второ, паралелно разследване, условно да го наречем – гражданско. И при това разследване бордът, предложен от Караджов, да открие нередности и да излезе с публичен доклад, в който пише примерно, че завоят между Радомирци и Телиш е с обратен наклон, затова при един ремонт следва да се проектира неговото разрушаване и изграждане по правилен начин, а не да се слагат там ту знак за ограничение до 60 км/ч, ту знак за 70 км/ч.
- Да, този борд ще открива недостатъци и на пътя, може би недостатъци в автомобила, а защо не и недостатъци в Пътната полиция. Защото ако един – както казвате, винаги виновен шофьор, може да има 20 акта за една година, питам аз къде е била Пътната полиция да го издири, открие и да не го остави да върши нарушение след нарушение, докато убие човек. Има смисъл от такъв борд, но пак повтарям, ако не го направим пак поредната българска работа и в него влязат хора като онези, които бяха поканени на съвещанието в Министерския съвет.

- Като част от мерките на правителството АПИ публикува карта на 36 опасни точки по пътищата и списък, по който да бъда оправени най-късно до средата на август. Смятате ли, че ще станат по-безопасни?
- Смятам, че тези 36 участъка са само около 10 процента от всички опасни точки по пътищата. И тук отново витае една тайна кой точно определи, че именно тези 36, а не други 36 „черни“ точки трябва да се рехабилитират. Разбирам, че от КАТ са дали някаква статистика, че е имало по 4-5 загинали в тези райони, или пък в АПИ са събрали за тях много сигнали и т.н. Предполагам, че като сложат добра маркировка, поправят настилката – да, това ще реши временно някакви проблеми, но временно. Но нека не на 36 места, по цялата пътната мрежа в страната да се започне една цялостна ревизия на знаковото стопанство. Не може да има знаци напълно ненужни, забравени с ограничения 20 км/ч, 40 км/ч, знаци, които просто се гаврят с шофьорите. Бъдете сигурни, че точно там КАТ ще наслагат камерите на триноги – не защото там има концентрация на катастрофи, а защото знакът е безумен, затова и най-съзнателните водачи не го спазват. Аз предлагам и друго. По закон има предупредителен знак „Неравности на пътя“. Нека се запише в закона, че този знак действа 2 месеца от датата на поставянето му, след което да се търси административно-наказателна отговорност на длъжностните лица от АПИ защо не са оправили пътя. И какво пречи да помислим за една формула, която успешно се прилага в почти всички напреднали страни, включително и в съседна Сърбия и няма какво да се чудим, че там пътища са в много по-добро състояние. Дава се на концесия примерно магистрала „Хемус“ на частна фирма, която инвестира в ремонти, поправки или дострояване на участъци, след което започва да си събира пътната такса с договор за 20, за 30 години. В същото време средствата, които се отпускат от държавния бюджет за тази магистрала, ще се пренасочват примерно за строеж на детска болница, или за други важни социални проекти. Това дори няма да изисква кой знае каква промяна на сегашната тол система – просто парите от тол такси на преминаващите товарни автомобили в един такъв участък, ще отиват към концесионера, а не към пътната агенция, правят се съответните отчисления и от парите, които се събират от винетки. Бъдете сигурен, че пътят ще се поддържа в идеално състояние, защото това е бизнес интересът на неговия стопанин, а не на някакъв чиновник на заплата от АПИ. Ще видите, че и хората, и фирмите няма да имат нищо против да си плащат пътните такси, когато използват хубав „частен“, а не разбит „държавен“ път. И ви гарантирам, на базата на опита, който имам от над 40 години зад волана и по пътищата в Европа, ако се приеме тази система на концесии, с 30 процента ще намалеят загиналите по пътищата в България.

Нашият гост
Красимир Георгиев завършва през 1982 г. Института за автомобилни инструктор със степен бакалавър и оттогава това е неговата професия. Завършва и второ висше образование „Екология и опазване на околната среда“. Преди 20 години е сред основателите на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, която обединява най-големите автошколи в страната. Тогава е избран за председател и е такъв и до днес. Многократно е участвал в работни групи за промени в законите и подзаконовите нормативни актове, свързани с обучението на водачите, движението по пътищата и пътната безопасност.