Труд
Автор:
Румен Михайлов
Парижкото падение на Европа пред хокащия я безмилостно Доналд Тръмп
Само Франция е решена да изпрати веднага войници в Украйна
Миналия петък, след края на широко рекламираната от медиите в ЕС парижка среща на участниците в “Коалицията на желаещите”, Володимир Зеленски обяви, че бъдещият мир в Украйна щял да бъде гарантиран от десетки хиляди войници от държавите - нейни съюзници. Веднага обаче три големи западноевропейски вестника - германският “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, италианският “Република” и френският “Ле Фигаро” апострофираха президента, посочвайки в коментари, че от двадесет и шестте страни, които в четвъртък са се съгласили да предоставят на Киев т. нар. гаранция военен чипик на терен в случай на мир с Москва, единствено Франция е твърдо решена да изпрати нейни войници във фронтовата зона.
Ех, разбира се, мускули според влиятелните всекидневници помпали и трите балтийски републики, но армиите им са толкова малки, че едва ли биха могли да отделят за изстрадалата страна повече от няколко стотин бойци. А според сметките на военните специалисти за една евентуална гарантираща сигурността мисия по дългата над 1300 км фронтова линия ще са необходими между 20 и 25 хиляди военнослужeщи. Като за да защити Украйна от евентуални бъдещи руски амбиции, едната Франция пряко сили може да осигури максимум 5000 бойци, събрани измежду завърнали се от Афганистан и изтеглени от Ливан френски миротворци.
В навечерието на парижката среща президентът Еманюел Макрон заяви, че планът за действие на “желаещите” е приключен от техните генерални щабове, като приносът на различните съюзници е “определен, документиран и потвърден”, готов да бъде “политически одобрен” от техните лидери. Изработеният секретен документ според медиите обаче изглежда съдържа ангажименти с променлива геометрия и превръща огромното мнозинство “желаещи” на практика в “нежелаещи”. Като най-големият неизвестен фактор в него засяга Великобритания и Германия - съоснователите миналата пролет наред с Франция на “Коалицията на желаещите”, които в Париж се въздържаха от първоначалните си напъни за незабавна военна интервенция в Украйна.
Иначе още преди две седмици лондонският в.”Гардиън” писа без недомлъвки, че що се отнася до гаранциите за Киев, то британците ще се ограничат само до разполагане на самолети и кораби извън границите си - позиция, изразена от генералния щаб на кралските въоръжени сили. Германският министър на отбраната Борис Писториус пък преди няколко дни определи като “преждевременни” и “кухи” приказките за разполагане на германски войски в Украйна. место да изпраща войници, Берлин изглежда все по-решен да поеме контрола над “Стоманения таралеж” - както Урсула фон дер Лайен нарече украинската армия - и да го обзаведе с оръжия и бойна техника с цел сформирането на четири мощни механизирани бригади.
Но списъкът с онези, които искат да осигурят мир, без да преминават украинската граница в “чепици”, е много дълъг и тук най-категорични са Италия и Полша. Швеция предложи кораби и радарни самолети, финландският президент Александър Стуб изключи “участие на място”, уточнявайки: “Когато му дойде времето, ще се включим по един или друг начин”.
Дания потвърди усилията си за укрепване на въоръжените сили на Киев, включително производството на ракети с голям обсег, но засега само толкова. Испания възнамерява да се съсредоточи върху обучението на украински военнослужещи и да не отива по-далеч, а Белгия говори единствено за дарение на повече изтребители-бомбардировачи “F-16”, които така или иначе пенсионира, както и за малка помощ за разминиране. Холандският премиер Дик Схоф - един от най-активните фенове на Киев, потвърди широката си подкрепа, но обяснявайки, че “характерът на приноса ще бъде оценен много внимателно, в тясно сътрудничество с парламента”.
Интересното е, че в Париж пред всички тези намерения демонстриралите ги страни, включително и казалите “да” или “може би” на изпращането на войници, са поставили условието: Да видим какво мисли Вашингтон! Като белгийският премиер Барт Де Вебер заяви в прав текст след форума, че всичко зависи от решението на Доналд Тръмп: “Ще бъде важно да имаме силен писмен ангажимент от САЩ, за да сме сигурни какво можем да очакваме и каква ще бъде ползата за Украйна!”
С други думи, картината е ясна - без чадъра на Съединените щати само Франция е готова да рискува военна конфронтация с Русия и това накара римския всекидневник “Република” да заключи, че “каруцата на желаещите” се е озовала пред “стръмно нанагорнище”. Още повече, че във включването си от Вашингтон с “желаещите” в Париж Доналд Тръмп май яко ги е нахокал за това, че продължават да купуват руски петрол и за други техни прегрешения. Като те имаха смелостта единствено да заявят след срещата, че тя била много “напрегната”.
Въз основа на всичко казано до тук, съвсем закономерен е въпросът защо Еманюел Макрон е готов да изпрати на всяка цена френски войници, за да се бият рамо до рамо с украинските, дори преди евентуално примирие? Малко повърхностният, но иначе съвсем на място отговор го даде през миналата седмица вицепремиерът на Италия Матео Салвини - президентът има огромни политико-икономически проблеми в родината си и с цел да остане на власт той искал да изнесе напрежението навън с пряко участие на Хексагона в украинския конфликт. За какво точно става дума разкри завчера най-тиражираният френски всекидневник “Льо Монд” - от идването си на власт през 2017 г. до днес Еманюел Макрон бил заформил с погрешни управленчески решения държавен дълг от... 1000 милиарда евро!
Естествено трябва да ги плащат французите, а те като чуят за подобни перспективи правят революции и спасението е гневът им да бъде пренасочен другаде. Като според “Льо Монд”, но преди всичко според другия парижки “гранд” - “Льо Фигаро”, насроченият за понеделник вот на недоверие срещу премиера Франсоа Байру, като нищо може да стане първата крачка към свалянето преждевременно от власт на “Войнолюбеца Макрон.” Авторските права на “етикета” държи италианецът Матео Салвини.
