Лили Иванова – сексбогинята на България

Тя вече се е вписала в пантеона на най-великите - Едит Пиаф, Далида, Мадона, Лайза Минели, Тейлър Суифт

Покорява мъжете с талант, божествен глас, сексапил и страхотна дисциплина, а щом й омръзнат – вратата!

Нямало друга наша естрадна звезда,  която да се грижи повече от Лили за музикантите си

Талантлива певица с брилянтна чистота на гласа

Когато пишещият тези редове привършваше предишната дописка от серията за сексбогините на Двайсети век, посветена на Тейлър Суифт, изведнъж го обзе неприятното чувство, че и в този “сектор” никога няма да стигнем американците. Ами нито едно от нашумелите напоследък десетина имена на известни наши изпълнителки, било то на поп, рок или чалга музика, не можеше да изпълни поне отчасти параметрите на естрадната звезда на САЩ на момента. Онези параметри, които определят истинската сексбогиня - умопомрачаващ талант, постигната със собствени сили абсолютна икономическа независимост, сексапил, който покорява безмилостно и премерена жестокост, с която да изхврлиш точно когато трябва непотребните ти вече мъже.

Също като древногръцката богиня на любовта, красотата и стихийната сексуалност Афродита, която си лягала с всеки бог или простосмъртен, който ѝ харесвал. После го натиряла от постелите си в името на следващия, по-добър в леглото и по-обаятелен като присъствие любовник, оставайки винаги очарователна, бленувана и дашна жена. И в оня миг на погром на националното самочувствие заради липсата на истинска нашенска сексбогиня, изведнъж проблясна искра - не, имаме си и ние нежно божество, по чийто път всъщност Тейлър Суифт поема едва сега! Сексбогиня, която е велика поне колкото митичните вече Едит Пиаф и Марлене Дитрих, изискана и обичана дама, която ако не превъзхожда, то поне по нищо не отстъпва на възвеличаните на тези страници като сексбогини весталки на страхотната музика - Далида, Мадона и Лайза Минели. Да, Лили Иванова!

Снимка: Ина Янева

Първите легенди за стопроцентовата ни сексбогиня бяха чути през далечното лято на 1977 г. в някога лъскавия и обожаван от французите наш курорт “Русалка”. Държавицата ни го бе дала под наем на големия френски тур-оператор “Клуб Медитеране” и хората му стопанисваха безукорно миниатюрното ваканционно селище в райския кът северно от нос Калиакра - “Тауклиман” или “Птичия залив”. Един от двамата български екскурзоводи там бе подписалият тази дописка студент по онова време в два факултета - “Международни икономически отношения” и “Икономическа журналистика”, а негови близки приятели бяха членовете на забавляващата всяка вечер французите пловдивска банда “Маковете”. Като че ли петимата изящни рокаджии се бяха нарекли специално за “Русалка” май “Лалетата” или “Взрив”, но важното бе, че всяка вечер след 3 часа и половина изтощително свирене, винаги изпращано с аплодисменти от гостите на “Клуб Медитеране”, те сядаха на чаша уиски с кока кола в най-отдалечената и неосветена маса на терасата над дансинга. От дума на дума приказката винаги опираше до вече извисилата се в зенита на песенния ни небосклон Лили Иванова, с която пловдивчаните бяха работили през последните години. Най-приятно словоохотлив сред тях бе саксофонистът Чоко, чието истинско име така и си остана тайна, но именно той бе с очертания от останалите ореол на преминала през чаршафите на Лили нейна недълготрайна любов. С подобна слава се самокипреше също така вокалът и виртуоз на клавишите - екранно красивият истински нашенски плейбой Стефко, но думите му никога не хващаха вяра. Може би защото донжуановските му изповеди бяха повърхностни, често кeлешки вулгарни и изредени някак набързо, преди да се впусне стремглаво след завоеванието си на вечерта. Докато високият леко мургав Чoко с дълга чуплива коса, чийто дрезглав глас бе изключително приятен, въобще не бе бройкаджия и ако случайно някоя французойка му харесваше, той я канеше на питие винаги чрез преводач, разбирай с помощта на екскурзовода под ръка.

Та приказката на магьосника на саксофона се лееше като омайващ ухото блус от Джорджия и ставаше особено метафорна след втората чаша. Уискито винаги осигуряваше шефът на екскурзионния офис на “Русалка” - мълчаливият веселяк Искър, който пътуваше всяка седмица до Истанбул с туристи и се връщаше винаги с поне две шишета, забърсани от някой “фрийшоп” или “кореком”. Интересното бе това, че Чоко винаги омаловажаваше връзката си с Лили откъм креватната ѝ страна, въпреки че според собствените му признания се бе подвизавал в дома ѝ към година. Дори подмяташе често пред настървените за пикантерии и в плен на нагона две-три мъжкарчета, че бил виждал често нейното прекрасно и сексапилно тяло на миньонче така, както майка ѝ го била родила, но никога не бил протягал ръка към него. В същото време непрекъснато се дивеше не толкова на неоспоримия ѝ талант, а на нейната работоспособност, на стремежа ѝ да изпипва всичко върховно-перфектно, на диктаторското ѝ, но съвсем съзидателно поведение по време на репетиции и на концерти. Напоителните му разкази за скандални разпри по сцени и зали, за мятания на всевъзможни оркестърни атрибути по изсвирилите фалшиво дори няколко ноти добри музиканти, за натирването на някои от тях като последни некъдърници, за раздавани шамари, бяха винаги сполучливо “гарнирани” с предизвикващи искрен смях имитации на обидните крясъци на Лили подир прегрешилите.

В същото време Чоко непрекъснато подчертаваше, че нямало друга наша естрадна звезда, която да се грижи повече от Лили за музикантите си, било то като шефка, като майка, медицинска сестра - първата ѝ професия, като самарянка или като щедра на ласки метреса. А твърденията му, че той не е имал нищо чаршафно с Лили опроверга станалият легенда още по онова време китарист Личо Стоунса - официално признат краткосрочен спътник в живота и спалното бельо на естрадната ни примадона, който предишната година също бе свирил на “Русалка”. Пристигна той в курорта една вечер в края на август, снажен и величествен с коса на вълни до раменете, по джинси и тийшъртка, но с наметнато дълго почти до петите кожено пардесю, всички музиканти му се израдваха и го запрегръщаха. А когато някъде към полунощ Искър отвори поредната бутилка с уиски на масата за “отскок-питиета” над дансинга, след няколко умолителни намеци-питания за сексуалните изцепки на Лили, легендарният китарист подметна нещо от сорта на: “Майна, за тези неща питай Чоко, той ги знае повече от мен!” После мъгляво уточни, че двамата със саксофониста били живели някъде към средата на седемдесетте повече от година в софийския ѝ апартамент, ама ей така, без закачка, като подслонени бездомни музиканти, а може би и като параван на някаква друга нейна връзка. Или пък за да ѝ се радват кой както може и когато може - къде поетично платонически, къде напористо плътски, но винаги с много обич - сякаш казваше уловеният за миг вечно бягащ встрани поглед на митичния Личо.

Иначе догадки за първите сърдечни тръпки на Лили прозират в спомените из мрежата на нейни преподаватели и съученици от изключително престижния някога у нас институт за медицински сестри и акушерки в град Сталин. Става дума за 1956 г., Варна се е кичела с името на “бащицата на народите”, а хубавичкото момиче от Кубрат го записват в първи курс. Обикновено за всички забави ръководството на бъканото с красавици училище канело елегантните курсанти от Военноморското училище, тоест това били бъдещите морски офицери на България и съвсем нормално би било първата любов на Лили да е някое симпатично момче в изискана моряшка униформа. Със сигурност обаче се знае, че вече завършилата института двайсетгодишна медицинска сестра се влюбва в разпределения в Кубрат млад лекар Георги Павлов и той става неният първи законен съпруг. Някои биографи на естрадната ни звезда на всички времена пишат, че тя зарязва мъжа си година и половина по-късно, но може би истината е, че Лили къса най-вече със свекървата си от Перник, която не приема сценичните ѝ амбиции. Свидетелство за това е посоченият в биографични бележки в Уикипедия факт, че веднъж разведени, именно д-р Павлов плащал хотела в София на бившата си съпруга, когато тя започва обикаля до припадък музикални агенции и специалисти в търсене на отредения є от съдбата звезден път.

После следват подробно описаните в книги и статии “официални връзки” на Лили с известни композитори, инструменталисти и музиканти, чрез които начинаещата талантлива певица с брилянтна чистота на гласа гради кариерата си и благодарение на които бързо стига до успеха и славата.

Начело на дългия списък от нейни завоевания е вече известният в началото на шейсетте пианист, джазмен и композитор Здравко Радоев, за когото звездата казва в едно интервю: “Той е моето първо гадже, той ме сваляше, но аз бях хитра - карах го да ме учи да пея!”

Следва определеният пак от нея като “единственият обичан истински от мен мъж” и “моята най-голяма любов” колега и приятел на Здравко - Иван Пеев, с когото Лили прави най-мощния си професионален скок. Женят се, живеят под един покрив от 1965-та до 1972 г. и се разделят след скандал по време на концерт на някаква варненска сцена - съпругът акомпанира половинката си с грешна мелодия, тя става за смях и го гони от оркестъра и живота си с категоричното: “Вън!”

Идва ред на първото “тв-присъствие” в леглото на Лили - прочутият като плейбой син на знатни социалистически ръководители Янчо Таков, за когото звездата се омъжва, но след няколко години на ревност и скандали се развежда по собствено желание. Като въпреки административната мощ на семейство Такови, тя дори успява да спечели бракоразводното дело и по-точно “разигравания” на него семеен апартамент на може би най-баровската софийска улица “Оборище”.

С Янчо Таков

Красив в началото, но преди всичко изключително продуктивен, е третият и последен, при това шестнайсетгодишен, брак на Лили с талантливия музикант и композитор Асен Гаргов.

С Асен Гаргов

Изпепеляваща пък е нейната последвала любов с култовия музикант от група “Тангра” Чочо Владовски, когото звездата изгонва от апартамента си след драматични скандали, той се пропива и напуска твърде рано този свят през 2006 г.

Списъкът “на черно” на сърдечните завоевания на изпялата много от най-хубавите ни песни жена продължава през годините, та чак до наши дни с имената пак на музиканти от бенда ѝ, на временни тв-величия, на мениджъри, бизнесмени и т. н.

Интересното е това, че като истинска сексбогиня и световна поп-звезда от ранга примерно на Мадона или Лайза Минели с над 10 000 концерта навсякъде по света, Лили съвсем не цепи басма на съпрузите и любовниците си що се отнася до креватните им изяви. С други думи в интервюта понякога тя ги окичва с оценки, при това без капка ирония и съвсем трезво, прави им нещо като медицинска епикриза, продиктувана може би от специалността в единствената ѝ диплома за завършено образование.

Ами за Иван Пеев например казва, че бил изключително нежен любовник, който обаче незнайно защо с времето ѝ се насища и става леден в чаршафите. Асен Гаргов пък като любовник бил абсолютен егоист, разбирай търсещ най-вече собственото, а не взаимното удоволствие в секса. Докато най-убийствена Лили е към Янчо Таков, за когото намеква, че въобще не го била почувствала в леглото. И съветва интервюиращия я репортер да пита за половите му способности жените, с които мустакатият симпатяга преспивал на поразия, докато били съвсем официално съпрузи.

За съжаление на Лили не са ѝ чужди и личните драми на сексбогини и звезди от ранга на Мерлин Монро и Лайза Минели, чието най-голямо наказание на съдбата по собствените им думи била отредената им невъзможност да имат деца. След спонтанен аборт и извънматочно забременяване обичаната ни певица се прощава веднъж завинаги с радостта да стане майка и някъде посочва именно тази орисия като причина за раздялата ѝ със Здравко Радоев и Асен Гаргов. Ех, може да звучи малко патетично, хлапашки нафукано, ама Лили ще пребъде вечна като богиня с песните, които ще остави след себе си - наследство, което трудно биха могли да ѝ осигурят дори собствени деца!

А сайтът “Блиц” писа, през целия ѝ жизнен път Лили Иванова е придружавана постоянно от едно парче - “Камино”. Благодарение на него тя се отдава безразсъдно на музиката, с него пробива, пее го от самото начало на кариерата си и то става нейна запазена марка. През 2005 г. “Камино” в изпълнение на Лили е поставено на 40-то място в класацията на музикалния гигант “Сони Ериксон” на вечните световни хитове. Дали пък това не е съдбата ѝ - самотна на върха, с единствена компания луната, но непоклатима? - пита “Блиц”, заключавайки с перифраза на строфа от песента: И красавец след красавец с китара идват и отминават! Също като пред Афродита, сексбогинята на вечността.