"Льо Монд": Зеленски беше критикуван в собствената си Украйна след поредица от погрешни стъпки

Отношенията на Зеленски с журналистите стават все по-обтегнати. 

В черно - от глава до пети. Ето как Владимир Зеленски пристигна и напусна конференцията по сигурността, проведена в Мюнхен миналата седмица. След тениската в цвят каки, ​​тъмната поло фланелка и дрехите в черно са другата униформа на "бореца от съпротивата на Киев", откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и президентът предпочете да остане в столицата - така започва статията на френския "Льо Монд".

А неотдавнашната демонстрация на дипломатическа сила от Доналд Тръмп беше изненада за украинския президент, който през последните седмици беше критикуван дори в собствената си страна след поредица от грешки и след като беше „погълнат“ от три години война, пишат киевските кореспонденти на вестник "Льо Монд".

На 14 февруари украинската преса и геополитически експерти отбелязаха "другия" символ на този своеобразен "Мюнхен II": "Когато започнете да решавате съдбата на една страна без присъствието на тази страна и без да се консултирате с нея, това се нарича Мюнхенска конференция, версията от 1938 г. През тази година бяха подписани споразумения, които позволиха на нацистка Германия да анексира населените с немци територии на Чехословакия, подготвяйки почвата за Втората световна война", обяснява експертът по международни отношения Франсоа Хейсбург.

Володимир Зеленски: "Не е много приятно"

"Не е много приятно", каза Володимир Зеленски предния ден, коментирайки "дипломатическата катастрофа", причинена от 90-минутния телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин на 12 февруари, преди какъвто и да било контакт с Украйна.

Този намек обаче, беше набързо изоставен от украинския лидер пред американската публика в интервю за NBC News.

"Украйна има малък шанс да оцелее без подкрепата на Съединените щати", обясни президентът Зеленски този уикенд. Това беше подкрепа, за която той работи усилено от избирането на Доналд Тръмп през ноември 2024 г., като не пести ласкателства или аргументи и дори стигна дотам, че обмисля закупуването на правата за превод на украински мемоарите на Мелания Тръмп, съпругата на американския президент, както съобщава The New York Times.

"Преди останалият свят да ни погребе завинаги...", горчиво се шегуват украинци в социалните мрежи от няколко дни. "Трябва да се усмихваме, докато още имаме време" заяви още Володимир Зеленски в Мюнхен.

За него комедията служи и за прогонване на трагичното, а в Германия държавният глава нямаше как да не разкаже на публиката анекдот много в негов стил. Както в добрите стари времена на "Квартал 95", неговата продуцентска компания и успешните телевизионни предавания на групата му, той разказа, че след безкрайния си разговор с Владимир Путин, когато Доналд Тръмп най-накрая му се обадил, той казал, преди да затвори: "Можете да ми се обадите, когато пожелаете!", но не му дал номера си.

Критиките към Зеленски

Скорошна поредица от погрешни стъпки на Володимир Зеленски в Киев са признак на умора, безпокойство или темперамент и възобновиха критиките към управлението му на власт.

На първо място става дума за управлението на армията през изминалата година.

Най-скорошният спор е случаят с генерал-лейтенант Сергий Наиев, командир, който беше начело на Обединените сили на армията от 2020 г. и който беше уволнен без обяснение преди година. Оттогава той е в запаса в Министерството на отбраната, без конкретна длъжност, а на 10 февруари си позволи да даде интервю за влиятелното онлайн издание „Украинская правда“, в което описа подробно неподготвеността на армията през февруари 2022 г. и отговорността на властите, като мимоходом се оплака, че трима командири са обвинени в неуспех в защитата на Харковска област през май 2024 г.

„Недопустимо е военен ръководител да да бъде съден по време на войната“, каза старшият офицер, който преди две години бе обявен за „Герой на Украйна“. Отговорът беше незабавен: генерал-лейтенантът току-що беше получил заповед да напусне Киев, за да поеме командването на обикновена тактическа група в един от най-горещите райони в района на Донецк, в източната част на страната.

Този епизод върна един неприятен спомен на много украинци: този за друг герой, Валери Залузни, бивш главнокомандващ на въоръжените сили, 51-годишен генерал, който се радва на истински култ в страната и който също беше уволнен през февруари 2024 г.

Володимир Зеленски винаги го е виждал като политически опонент и дори като конкурентен кандидат за президентския пост. Всъщност рейтингът на популярността на военните - най-високият в страната според социологическите проучвания - никога не е спадал. А от украинското посолство в Лондон, където го изпрати президентът, Залужни продължава да пише свободно за продължаващия конфликт. Той също така току-що публикува "Моята война", първата от поредица от три книги за живота му, докато биографията му, написана от бившата му говорителка, е на рафтовете на бензиностанциите в цялата страна.

Друг неотдавнашен спор: „санкциите на предателството“, стартирани от Володимир Зеленски срещу неговия съперник на президентските избори през 2019 г., Петро Порошенко, както и четири олигарси, за предприятия, датиращи от 2022 г. Бившият президент (2014-2019), който поддържа имиджа си, като транспортира помощта на армията на армията на фронта, не е много популярен в страната, въпреки че той е главния противник на главната сила.

Но той премина през първото нахлуване, това в Крим и Донбас, и пътува из столиците на света, опитвайки се да се наложи в дискусиите – Париж в края на януари, Вашингтон в началото на декември 2024 г., където бързо се срещна с новия съветник по националната сигурност Майк Валц. Въпреки това пакетът от санкции, взет от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сега унизително му забранява да напуска страната, да има достъп до собствеността си или да се появява в обществени предавания.

Забраната за бившия президент, който винаги е бил много твърд спрямо Русия - дори през 2019 г. се каза, че е по-антируски настроен от Зеленски - шокира някои членове на Радата, украинския парламент, както и гражданското общество.

„Най-лошото нещо, което трябваше да направим в ситуацията, в която се намираме, беше да започнем вътрешна политическа война в момент, когато е толкова важно да действаме като единен национален отбор на международната сцена“, оплака се украинският лауреат на Нобелова награда за мир за 2022 г., адвокат Олександра Матвийчук, упълномощен глас в ръководството на Центъра за граждански свободи в Киев, във Facebook на 16 февруари.

Представлявал ли е Порошенко заплаха за „сигурността на страната“? 

Представлявал ли е Порошенко като заплаха за „сигурността на страната“? Или беше просто да се елиминира политически съперник? Никой наистина не знае какво мотивира решението срещу Петро Порошенко, но то трогна страната.

Нито населението, нито политическите представители поставят под съмнение легитимността на Володимир Зеленски, чийто мандат беше де факто удължен до май 2024 г., защото той не можа да проведе избори при милиони разселени хора и постоянен риск от бомбардировки. Но критиките се увеличават в страна, изтощена от три години война, където почти всяко семейство има загинал роднина или приятел.

„Имаме нужда от единство и доверие в нашето правителство повече от всичко“, оплаква се антикорупционен активист, пожелал анонимност. „Тези битки са точно това, което Путин иска“, посочва той.

Политиците критикуват президента за нарушаване на „свещения политически мир“, който самите те смятат, че са спазвали от началото на конфликта, а пресата не оставя „лидерството“ на Володимир Зеленски да остане безспорно, когато той изглежда прекалено твърд.

Отношенията с журналистите стават все по-обтегнати

Влиятелни организации на гражданското общество, които винаги са били в челните редици на реформите и като такива редовно се консултират от съюзниците на Киев, се оплакват от все по-напрегнатия климат между улица Банкова - седалището на президентството - и механизмите на контрола и баланса. „Има нарастващ натиск върху гражданското общество и независимата преса“, твърди активистът, който говори пред „Льо Монд“, цитиран и от News.ro.

Отношенията с журналистите стават все по-обтегнати. Пример за това? Размяната на реплики между президента и пресата в страната му, по време на важна конференция, състояла се на 27 август 2024 г. в сутерена на хотел в столицата. Беше безпрецедентна среща, с много репортери и без контрол върху въпросите, по време на която избяга моментът на истината. Този ден имаше дискусия за военната операция, започната от Украйна няколко седмици по-рано в Курск, Русия, и „плана за победа“, на който Владимир Зеленски заложи, за да осигури подкрепата на своите съюзници.

Изведнъж млад журналист от "Украинская правда" попита президента за присъствието на някой си Олег Татаров в екипа му и за "критериите", които са в основата на противоречивото му назначаване в президентската администрация. Мъжът беше обвинен в корупция по случай, който оттогава беше заметен под килима и работеше главно в Министерството на вътрешните работи при проруския президент Виктор Янукович (2010-2014 г.), когато през 2014 г. се проведе кървавото потушаване на протестите на Площада на независимостта в Киев (Майдан).

„Въпрос на лична лоялност или ефективност?“, попита журналистът. Лицето на Володимир Зеленски помръкна и устните му се свиха. „Вие и аз, заедно с други украински журналисти, обсъдихме (тази тема) на среща извън протокола. „Тази информация не трябваше да се оповестява публично, но тъй като не ви устройва, ще повторя: Олег Татаров и Васил Малюк (ръководител на службата за сигурност на страната, СБУ) убиваха чеченци в Киев през 2022 г., докато вие не сте били там“, намръщено отговори Володимир Зеленски. Пресконференцията едва беше приключила, когато в социалните мрежи вече се появиха мемове и вицове за тази напрегната размяна на реплики - специалитет на Украйна, която умее да държи под око онези, които заемат място на масата на властта.

Такъв е случаят с Андрий Йермак, "номер две" в Банкова. Бивш бизнес адвокат, специализиран в аудиовизията, той се запознава с Володимир Зеленски чрез шоубизнеса, много преди да се включи в политиката. Първо съветник, после началник на президентския кабинет, той също беше част от "бункерната банда" - онези, които останаха с президента в първите дни на войната.

През месеците след като стана президент, неговите ранни приятели, кланът от родния му град Кривой Рог или от продуцентската му компания Studio Kvartal, почти тридесет души, преброени в края на 2021 г. от онлайн разследващия уебсайт Bihus.Info, почти всички изчезнаха от обкръжението му, а влиянието на Андрий Йермак върху Володимир Зеленски стана източник на много слухове и критики.

В Мюнхен този уикенд, едрият 53-годишен мъж присъства на всички пътувания и срещи на президента в чужбина и лично участва в уреждането на войната, която двамата са превърнали в личен бизнес. През септември 2024 г., когато бившият външен министър Дмитро Кулеба, който се чувстваше много комфортно в различните столици, които посети, беше учтиво уволнен и заменен с един от лоялните на Андрий Йермак – Андрий Сибиха, който вече беше „повишен“ в позицията на заместник-министър на външните работи през април, – мнозина видяха ръката на могъщия началник на щаба в тази ситуация.

„Нека не забравяме, че Зеленски не е професионален политик. „Като бивш директор на компания, той има собствена концепция за работа в екип и този опит вероятно влияе върху начина, по който вижда ролята си“, отбелязва депутатът Богдан Яременко, член на президентската партия „Слуга на народа“. И колкото повече се проточва войната, толкова повече се увеличава натискът върху раменете на „шефа“. „Той върши изключителна работа, особено във външната политика, с енергия, на която, честно казано, завиждам. „Не знам дали бих издържал на напрежението, на което е подложен“, признава депутатът.

Днес Зеленски е нервен, много уморен и често губи търпение

С течение на годините чертите на Владимир Зеленски стават все по-изразителни. „През 2019 г. той беше винаги усмихнат, много позитивен, пълен с енергия и понякога преувеличен оптимизъм относно способността си да сключи мирно споразумение с руснаците и да проведе икономически реформи“, спомня си Богдан Яременко. Днес „той е нервен, много уморен и често губи търпение“, продължава този верен привърженик. Той е човек, чиито очи отразяват умората от безсънни нощи и който знае, че съдбата на страната му също е заложена на карта. „Човек, погълнат от войната“, обобщава Богдан Яременко.