Магда Пушкарова отбива мъжки мераци до старини

Филип Кутев я избира за солистка на ансамбъла си

15 години от смъртта на голямата народна певица

Поколението над 50 още помни известната народна певица Магда Пушкарова /1920-2006/. Тя е една от основателките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" през 1951 г., като е избрана за солистка, заедно с Вълкана Стоянова и Йорданка Илиева – лично от Филип Кутев. Записала е една дългосвиреща плоча и четири малки, изнесла е концерти в около 25 страни. Повече от 100 нейни песни се съхраняват в Златния фонд на БНР, както и няколко филми и телевизионни предавания в БНТ. 
Една от най-известните нейни странджански песни е "Що ме не ожениш, мале".

В семейството на Магда Пушкарова всичките осем братя и сестри, родителите и роднините пеят. "Не съм учила музика, но обичам да се шегувам, че съм завършила школата на татко. Където и да съм пътувала по света, Странджа е била в очите ми, странджанската кръв е пулсирала в сърцето ми и все странджански песни съм пяла", казва приживе в едно от многобройните си интервюта народната певица.

Хубавият й глас я изкарва за първи път пред публика на 8-годишна възраст на едно училищно тържество, след което я кръщават "славейчето на Малко Търново". Когато свършва изпълнението на песента "Бяла Радо", салонът гръмва от аплодисменти, а една от учителките казва на малката Магда: "Ти ще станеш певица!"

Бяга от дома, за да не я оженят

Майката на Магда е строга и властна жена. "Тояга имаше зад вратата, само като погледне натам и ние замръзнем. Побийваше ни яко. Тате понякога я гълчи, а тя вика: "По-добре сега да бия дупенце, да не бия после дупище", разказва преди години Магда Пушкарова. Последното си дете майка й ражда почти заедно с по-голямата сестра на Магда.

Още преди да се роди бъдещата народна певица, баща й я обещава на сина на свой приятел, с който воюват на Одринския фронт. Врича му се, че ако се сдобие с второ женско чедо, за снаха ще му я даде, разказва преди време Магда Пушкарова на своята приятелка Вълкана Трендафилова. 

Когато Магда става на 11 години хубостта й се набива на очи и момчето на приятеля на баща й започва да я задиря. След няколко години баща й казва, че е време да я задомят, че да затвори портата на къщата си най-сетне.

Сърцето на Магда обаче все още не е изпитало първи любовни трепети и за да се спаси от насилствена женитба, избягва при по-голямата си сестра в Бургас, за да се доизучи. Междувременно започва работа в тютюнев склад. Отначало не искат да я вземат, защото е малка, но после се убеждават колко е сръчна и я правят пълначка на цигари "Арда". Шест години Магда реди папироси. После среща бъдещия си съпруг, от който ражда дъщеря. "Те бяха голяма любов - тя черноока, той рус, синеок - огън и пламъци край тях хвърчаха...", спомня си приятелката на Магда.

Съпругът й не ще да е певица

На 1 ноември 1944 година, въпреки съпротивата на съпруга си, Магда Пушкарова се явява на конкурс в радиото. Десет дена след това я пускат да пее. "Мъжът й не даваше, сдърпаха се, но Магда не отстъпи, дори му каза: "Ще пея, пък на теб като не ти харесва, върви си", връща се назад в годините приятелката на певицата.
В журито са известни български композитори, които признават, че нейният репертоар е златна мина. Много песни изпява Магда Пушкарова, но приживе признава, че към една от тях има специално отношение - това е "Що ме не ожениш, мамо". Потомка е на бежанци, а песента разказва за тяхната съдба и тя винаги преживява този разказ.

Заради неугасналата още любов, съпругът на Магда също идва с нея в София, радва се на успехите й, но десет години след това умира от кучешка тения. По това време директор на радиото е Карло Луканов, който срещайки Магда из коридорите я предупреждава, че хубостта й, куршум срещу нея ще е. "Прав беше. Колко пъти са ме заплашвали началници и големци, колко мъжки мераци съм отбивала. Особено като разберяха, че съм вдовица. Тъй беше чак докато се омъжих повторно и докато остарях", признава приживе голямата певица, която до старини пази следи от минала хубост и царствена осанка.

Крадци я обират на улицата

В заника на живота си Магда за залежава на легло, след като крадци я нападат на улицата. Ударят я по главата, за да оберат бижутата й. Дълго време от уплаха не смее да си покаже носа навън. Дъщеря й Росица я свързва с лечителя Иван Качов и го моли да прегледа майка й у дома, защото е трудно дори да я свалят по стълбите. Иван Качов не само че я излекува, но и пари не й взема, тъй като е почитател на народната певица.
Преди да си отиде от този свят Магда Пушкарова се връща да живее в родното си градче Малко Търново и по-късно дарява къщата си на общината. На собствени разноски тя я превръща в музей на странджанската песен - мебели, архиви, снимки... В своя дом до последно тя се носи гордо, облечена в сърма и коприна. По нейно настояване, на мраморната плоча пред музея е написано: "Поклон пред вас, нашите предци, създали песенната ни история."

"Доволна съм от живота си - на песни се напях, света обиколих, на пари се нагледах, на премяна се наносих, имане придобих, в сърцето на добър мъж легнах. Дай Боже всекиму да остарее така", казва в едно от последните си интервюта народната певица.

До края на дните си тя продължава да се среща с приятели и почитатели. Издава книга с мемоари, а по повод 85-годишния й юбилей, получава наградата "Нестинарка" на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество.

1.Грамофонна плоча на изпълнителката на странджандски народни песни. /0623-1/
2. Магда Пушкарова като млада. /0623-2/
3. Портрет на певицата,останал в родната й къща в Малко Търново.