Манол Генов, министър на околната среда и водите, пред „Труд news“: Ситуацията с водата е кризисна и няма да отлагаме мерките

Темата за пенсиите е силно чувствителна както за нас от БСП, така и за ГЕРБ и ИТН

В седмицата на големия снеговалеж за тази година разговаряме с министъра на околната среда и водите Манол Генов за проблемите с безводието в страната, които все още стоят неразрешени. Положението е тежко поради изключително амортизираната ВиК мрежа и натрупаната с години липса на инвестиции за подобряване на инфраструктурата в сектора, казва Манол Генов. И дава пример как загубите на „ВиК Шумен“ в момента са недопустимо високи - 83 на сто. А за проблемите с водоснабдяването на Ловеч и Плевен има както от близките 5 години (2019, 2022, 2023 г.), така и от 80-те и 90-те години на миналия век.

- Господин Генов, влизате в Министерството на околната среда и водите в момент, когато стотици населени места са на воден режим, областни градове като Шумен и Търговище не ползват водата от чешмите дори за готвене заради повишена мътност - степенувайте мерките по време, кои са спешните въпроси, които зависят от МОСВ и къде министерствата трябва да работите в синхрон?
- Поех министерството с не един и два проблема, които претендират за приоритетност. И това е нормално, защото става дума за екология и за проблеми, които няма значение дали са провокирани от климатични ситуации или от изоставена години назад политика в сектора. Преживяхме наистина лятно-есенен период с рекордно засушаване. Не зависи от МОСВ фактът, че последните четири години са изключително сухи. Замерванията сочат, че през юни 2024 г., който бе най-топлият, откакто има измервания, средният отток за територията на държавата ни, измерен при устието на реките, е паднал със 72% в сравнение с 2023 г. Най-изразено засушаването е в Дунавската равнина, където оттокът е намален с 82 на сто. Осъзнаваме ли за какъв драстичен спад става дума? Вярно е, че не сме подготвени за такива ситуации, а те са откровено кризисни, затова нямаме нито право, нито време да отлагаме мерките, които могат да ни минимизират и компенсират. На отговорността на МОСВ е управлението на водите на 52 язовира. Става дума за т. нар. комплексни и значими язовири. Давам само за пример една от ежедневните справки за състоянието на наличните завирени обеми на точно тези язовири - наличните обеми, съотнесени към общите, са в преобладаващата си част над 50 процента пълни. Като има язовири с налични обеми близо 70%. Язовирите „Боровица“, „Христо Смирненски“, „Пчелина“ например са в наличен обем близо 100%, но тревогата е в края на таблицата, където са язовирите „Пясъчник“, „Тополница“, „Домлян“ „Бели Лом“, „Съединение“, където положението за момента е сериозно. Ако има информация, която би трябвало да успокои хората, то тя е, че към настоящия момент нито едно населено място, водоснабдяващо се от комплексен и значими язовир, не е на воден режим. Коректността изисква да кажем и че сега количествата в яз. „Тича“, от където се водоснабдяват Шумен и Търговище, са достатъчни за нуждите за питейно-битово водоснабдяване и няма пряка връзка с мътността на водата, но следва да се държи сметка за пречистването на водата. Това пък е въпрос, чийто отговор е в правомощията и отговорността на ВиК оператора. Впрочем, на това дружество по линия на Програма „Околна среда“ се предоставят средства за изграждане на воден цикъл в размер на 83 млн. лв., защото загубите на „ВиК Шумен“ в момента са 83%. Това е недопустимо високо ниво на загуби.

- Предшественикът ви от служебния кабинет беше посочил като едва ли не единствено решение за Плевен строителството на язовир Черни Осъм, но ето че Емил Димитров - Ревизоро представи по-бърз начин плевенчани да не чакат с години във воден режим изграждането на водоема, а именно - питейна вода от река Вит. Възможно ли е след 2 месеца хората там да си отдъхнат от безводието?
- Няма лошо всеки да има мнение и свои аргументи, особено когато темата е така болезнена и по нея може да се говори не с часове, а с дни. Истината е, че по темата с проблема на водоснабдяването на Плевен в Доклада на междуведомствената работна група е подчертано, че динамичният характер на водоизточниците от водоснабдителна система Черни Осъм се отразява директно върху променливите дебити както на дневна, така и на месечна и сезонна база, препятства се устойчивото управление на системите. Така не може да се гарантира непрекъснатостта на водоснабдяването от страна на ВиК операторите в Плевен и Ловеч. От това пък следва и препятстване на устойчивото управление на системите и гарантиране непрекъснатостта на водоснабдяването от страна на ВиК операторите. От друга страна, никак не е малък проблем и липсата на съоръжения и инфраструктура за акумулиране и изравняване (на годишна или многогодишна база) на силно изразените вариации по отношение на количествата, добивани от системата. Защото те са предпоставка за възникване на периоди с нарушено водоподаване, които при много суха година могат да продължат и до 6 месеца. И точно в такава ситуация е влязъл регионът. Важно е да се знае, че проблемите с водоснабдяването на Ловеч и Плевен не са нови, защото данни за въведени режими на водоподаването има както от близките 5 години (2019, 2022, 2023 г.), така и от 80-те и 90-те години на миналия век. Като тръгваме да търсим опции за нормализиране на ситуацията, безспорно е, че реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа на Плевен и други населени места от общината е категорична мярка за справяне с недостига на воден ресурс на територията. Тя трябва да се прилага, доколкото мрежата е амортизирана и неефективна по отношение на физическите загуби на вода. Но не само това, тя е нужна и в дългосрочен план именно като визия за устойчиво решение за справяне с проблема в Ловеч и Плевен. В тази посока се акцентира и върху решението на експертите и анализите в МРРБ и МОСВ за това да бъде възобновен проектът за изграждане на язовир „Черни Осъм“. Такава препоръка е изведена и в Регионалния генерален план за област Плевен, изготвен с проектен хоризонт от 30 години. Специално за варианта за водоснабдяване на Плевен от река Вит, и по-конкретно от съществуващите язовири, преди всичко следва да се направи сериозен и многопосочен анализ: за наличностите на ресурси, които да гарантират непрекъснатостта и нуждите на града, защото коментираните язовири „Сопот“, „Долни Дъбник“, „Горни Дъбник“ се използват за напояване и не са многогодишни изравнители. Важно е да се знае качеството на водата, техническите мерки на мрежата и още и още. Хората трябва да знаят, че промяната на схемата на водоснабдяване на едно населено място не е лесно мероприятие и трябва да е предшествано от съответните инженерни проучвания. В конкретния казус с Плевен предложението подлежи на задълбочен анализ, който да докаже, че използването на водите от въпросните язовири за питейно-битово водоснабдяване е добро технико-икономическо решение. Защото същите се използват за напояване, промишлено водоснабдяване и други цели. Никак не е случайно, че в Регионалния генерален план за област Плевен е идентифицирано изграждането на язовир „Черни Осъм“ именно за питейно-битово водоснабдяване като мярка за устойчиво водоснабдяване в разглежданата територия.

- Сушата в Южна България застрашава както земеделието, така и местното население. Готов ли сте да съберете експерти и политици за нова водна стратегия на България и как изглеждат според Вас стъпките за крещящата необходимост от реформа в сектора? 
- Вече никого няма да изненадаме с признанието, че за цялостно решаване проблемите на водния сектор е нужна комплексна реформа на контрола на водите в България. Второ десетилетие повтаряме нужните милиарди за тази реформа и само преди седмица като необходими за нея бяха огласени 33 милиарда. Продължаваме да имаме накъсано, некоординирано и фрагментирано без особена логика управление на водите. В същото време и отговорностите не са ясни, налице е администриране през половин дузина министерства и още толкова институции. Значителна част от проблема в сектора, освен чисто обективните причини, като климатичните промени, например, са водните загуби по трасето - знаете, МРРБ възложи на „Български ВиК холдинг“ да бъде извършен анализ на инвестиционните програми на ВиК операторите. Положението е тежко поради изключително амортизираната ВиК мрежа и натрупаната с години липса на инвестиции за подобряване на инфраструктурата в сектора. Проект за водната стратегия, финансиран със средства по програма „LIFE“, се изпълнява в момента, като координиращ бенефициент е Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на околната среда и водите. Като резултат от това ще имаме проект на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Р България 2024-2034 г. и проект на Национална Стратегия за управление и развитие на водния сектор в Р България, мобилизиране на инвестиции и финансови ресурси за изпълнение на двете стратегии. И това е само малка част от търсения ефект, дългосрочен, при изпълнението на програма „LIFE“ - една от водещите програми на ЕС за финансиране в областта на околната среда и климата.

- Говорим за „вечни проблеми“, но ежедневният бюлетин на министерството постоянно регистрира повишено съдържание във въздуха на ФПЧ в градовете. Автомобилният трафик и използването на твърдо гориво през зимата са сочени за основните причини, но как хората да ползват обществен транспорт, ако общините орязват линии, а в населени места токът спира при 5 сантиметра сняг?
- Категорично трябва да овладеем и да редуцираме автомобилния трафик особено в централните части на големите градове. Затова вече започват да се налагат регламенти, има и санкции, Столична община се похвали, че само за ден е имала 4000 глоби издадени. Много градове из страната и в момента реализират проекти за подпомагане преминаването от твърдо гориво към екологично - климатици, газ, пелети. Има и санкции за безразборно ползване на какво ли не за горене с цел отопление през зимата в някои квартали. Но урбанизацията и засилената концентрация в няколко от големи градове са истинско предизвикателство за екологията. Затова също има какво да се направи - редовното миене на улици, калните петна и още и още мерки, които са изцяло в правомощията на общините. Що се отнася до силно орязания обществен транспорт, който буквално блокира транспортната свързаност от малките към по-големите населени места и така хората са принудени да ползват многократно повече автомобили, това е факт. Наблюдавах този процес и съм категоричен, че годините на пандемията бяха критични в тази посока. Масово автобусният транспорт се редуцира тогава и общините така и не се върнаха към нормалните си трафици след края на пандемията. Показателно е дори автобусният трафик от София към Пловдив, който също е редуциран през последните години, какво да говорим за междуобщинските обществени превози. Състоянието на железниците ни също не работи в полза на това да ги ползват хората повече и по-често да оставят колите си. Поради всичко това смятам, че отношението към екологията не е единствено ангажимент на МОСВ, а е далеч по-комплексен и като отговорност, и като мерки.

- Ще успее ли страната ни да въведе и кога европейската норма „замърсителят плаща“, за която търпим критики от Европейската комисия - защо изостанахме толкова много в прилагането на този принцип?
- Вече няма накъде. Достатъчно закъсняхме, достатъчно аргументи намерихме за това отлагане през годините, вече сме и застрашени от европейска процедура за санкция, така че вярвам в най-скоро време ще излезем от тунела и на този проблем. Но, за да стане това, са нужни и поне няколко законодателно-нормативни промени - в законите за етажната собственост, за гражданската регистрация и пр. Процесът не е лесен, но и няма как повече да заобикаляме, защото европейската норма „замърсителят плаща“ трябва да стане и наша.

- ESG практиките - екология, социална устойчивост и управленски практики, бяха издигнати почти в култ от Брюксел, но свръхрегулациите се отразиха тревожно върху индустрията, включително и у нас. Къде виждате баланса между развита икономика, приходи от туризъм и опазване на околна среда?
- Това е тема, на която няма кратък отговор. Нещо повече- няма и категоричен отговор. Тепърва се отваря темата как наистина свръхрегулациите не са дали особен ефект и реално са притиснали индустрията, без това да е дало кой знае какъв екологичен ефект. Вече чух и по-крайни мнения - че такива свръхрегулации върху индустрията са били умишлено налагани като част от либералната матрица. Така че няма лесен отговор, но има ясни отговорности, че трябва да пазим природата си, въздуха, защото това са фактори на здравословна среда за хората и тяхната заетост. За влиянието върху туризма е повече от ясно. Трябват ни чиста природа, води и въздух, за да се развива секторът на туризма.

- Кои са най-спешните теми, по които ще работите през следващите 6 месеца? Какво започнахте като въпроси за решаване, което ще е факт до лятото?
- Ще е много лесно, ако още сега, след по-малко от месец откакто съм в МОСВ, мога да ви кажа точните отговори. В сектора на екологията и водите няма проблеми, които да подлежат на неглижиране. Защото тогава те си „отмъщават“ с последствия, които трудно понасяме. Всичко е важно и достатъчно динамично като поставяне на приоритети. Как да кажа, че въздухът на Димитровград е по-маловажен от водата на Плевен или състоянието на фирмите, които имат екологични проблеми и от тях зависят работещите там. Как да кажа, че състоянието на река Дунав и нейното ползване е по-маловажно от това на Черноморското ни крайбрежие и още и още варианти. Затова по-добре ме питайте след шест месеца кое се е оказало най-важно и как сме го решили. В едно съм сигурен: екипът на МОСВ и структурите му по места ще работим експедитивно, за да има резултати, които хората очакват от нас.

- Как се прие от социалистите на конгреса участието на БСП в управление с ГЕРБ - основният ви опонент толкова години? Защо се получи такъв шум с увеличението на пенсиите?
- Темата за пенсиите е силно чувствителна както за нас от БСП, така и за ГЕРБ и ИТН. В същото време искам да подчертая дебело, че оставаме в категорична подкрепа на стратегическите цели пред България, които сме си поставили. Затова постигнахме съгласие да дадем възможност на НОИ да разгледа всички възможности за преизчисляване на пенсиите на българските пенсионери. И в следствие на тези разчети правителството да вземе най-доброто решение, съобразено с възможностите и стратегическите цели.

Нашият гост

Манол Генов е роден на 14 юни 1960 г. в град Асеновград. Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Притежава магистърска степен от Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов. Бил е общински съветник и заместник-кмет на община Асеновград. Работил е като контрольор и управител на ВиК Пловдив.
Избиран е за народен представител почти без прекъсване в 43 Народно събрание, 44НС, 45НС, 46НС, 47НС, 48НС, 49НС и 51НС. Бил е заместник-председател на ПГ на “БСП - ОЛ” в настоящия парламент и председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната. Като народен представител е бил член на Комисията по околната среда и водите, 4 пъти е неин заместник-председател, като в периода 2021-2022 г. е неин председател. Член на НС на БСП.