Мария Бонева: Ивайла е перфектното лице на модел

Мъжът до мен и липсата на суета ме съхраниха след заливането с киселина, признава организаторката на Седмицата на модата в София

Мария Бонева е организатор на Sofia Fashion Week от 2015 г. до сега. Есенно-зимната Седмица на модата започва през септември. Мария е собственик на първата българска модна телевизия Code Fashion TV, Жена на годината в категория "Благотворителност" 2009 г., бизнес дама на година в категория „Собственик на медия”, организатор на кръгла маса срещу насилието над жени, пострадали с киселина (през 2002 г. лицето й бе залято с киселина), благодарение на нея се промениха и наказателните присъди. Издала е три пъти книгата си "Другата страна" за различни благотворителни каузи, организатор и идеолог на българските хип-хоп награди. Работила е като рекламен мениджър в Модна агенция „Визаж” от 1997 до 1999 г. и в модната агенция на Дарина Павлова „Мегаталант” от 2000 до 2003 г. Собственик на салон за красота Code Beauty. Майка на 3 деца, вече и баба, щастливо омъжена.

- Мария, само след броени дни ще започне новата Седмица на модата в София (есенно-зимното издание на Sofia Fashion Week), на която ти отново си организатор. Какво трябва да знаем за това събитие?

- Sofia Fashion Week се утвърди като най-голямото модно събитие у нас и то вече има своите три пълни години. Започна от есента на 2015-а, тръгна много ударно, в навечерието на откриването на най-голямата зала, подходяща за такъв тип събитие – зала ЕФЕ в хотел „Маринела”. Тръгнахме с ясната цел, че това ще бъде традиционно събитие, което ще стане част от световните модни календари в Ню Йорк, Париж, Милано, Лондон и всички останали седмици на модата. То обаче не би било възможно без категоричната подкрепа и меценатство на госпожа Маринела Арабаджиева, която застана плътно зад събитието и марката вече е нейна собственост. Тази година модният форум ще бъде 5 вечери, с една повече от предишните издания.

-Защо?

- Защото ние имаме много интересна социална кауза – подкрепа на нови лица дизайнери и студентски колекции. Част от студентите, които ще участват, ще имат възможност да получат своите премии и да бъдат подпомогнати от различни нейни партньори и дарители. Така събитието подава ръка на талантливи български млади дизайнери.

- Със сигурност ще има изненади на Седмицата, кои от тях ще споделиш ексклузивно?

- Това е българската Седмица на модата и затова по традиция винаги откриваме с ревюта на родни марки и дизайнери. Отново на сцената ще видим нашата любима Жана Жекова – богинята на дантелата, отново ще дефилира Атанас Парушев, който е подготвил много различна мъжка серия. Той сподели, че е започнал да шие с много скъпи платове на Аrmani и Cerruti, прави много индивидуални поръчки. Българският спортен бранд Flair ще взриви сцената с нестандартно шоу с известни личности и DJ Mascota, друг интересен български дизайнер е една млада дама от модна къща Imane. Доколкото зная, тази година на сцената на SFW тя ще покаже няколко утвърдени „Мис България” и някои от по-старите златни момичета – модели на България. Ще представи новата си колекция и Биляна Йотовска.

- Мария, а откъде тръгна твоята любов към модата?

- Не зная, аз по начало съм много любопитен човек и не се примирявам, ако прочета за нещо, то да ми е достатъчно. Търся още и още. Това започна покрай работата ми като рекламен и моден мениджър на агенция „Визаж” в самото начало, в първите ми години като прощъпулник. След това продължи и в работата ми в „Мегаталант” за Дарина Павлова. Била съм и на Мис Свят, и на конкурсите за красота на Доналд Тръмп Мис Вселена, и се запалих да покажа, че и в България има качествени дизайнери. Участвала съм в организацията на първите ревюта на Ferre, на Hugo Boss в България. Точно работата с тези хора ме запали, това е много различно.

- Защо се спряхте на Ивайла за лице?

- Ивайла е много харизматична и поканата към нея беше, защото видяхме, че през 2015-а като лице на Седмицата на модата тя направи много, за да разберат всички, че има такова събитие. В момента Ивайла живее в Дубай и е в много добра форма. Фотосесията й е на световно ниво. Дъщеря й Рая е нейно копие, тя е прекрасна, но няма да бъде на форума, защото учи в колеж в Лондон. Обещала съм догодина на пролетното издание Рая да бъде тук. Скромното ми мнение е, че тя ще надмине мама Ивайла.

Иванка Антонова (Гръбчева): Никога нищо не посмях да поискам от Живков

Танк прегази осем души на парад за 9 септември, всичко се потули, спомня си легендарната режисьорка от БНТ

За режисьорката от БНТ Иванка Антонова, по баща Гръбчева, сме писали неведнъж, включително и в бр. 33 от т.г. на в. „Жълт Труд“, когато тя разказа спомените си от живота в опожарената неотдавна Царска конюшня в София. Точно днес, 5 септември, леля Ванче, както всички я наричат, навършва 89 години. Намираме я на морето, за да чуем още от интересните й истории, които помни до най-малката подробност. Тридесет години в телевизията, преди това 10 – в киното, още по-преди – 3 като надничарка, т.е. момиче за всякаква работа към „Особени имоти“ – един живот, пълен с незабравими преживявания и познанства с най-първите хора на деня.

- Лельо Ванче, разкажи за семейството си, били сте много бедни...

- В кръщелното ми свидетелство, което е издадено на 5 септември 1929 г., съм записана Иванка Стоянова Гръбчева, родена в Етрополе, околия Орханийска. Майка ми беше инвалид по рождение. Била е от най-богатия род в Етрополе, дъщеря на Димитър Паликаров. Независимо от богатството, което е имал, той е принудил майка ми да се омъжи едва на 17 години за най-бедния младеж в махалата – баща ми Стоян, защото след смъртта на нейната майка се жени повторно и му се раждат още 16 деца! От първия си брак имал 6, но останали живи само три. Майка ми е най-голямата. Събрали се моите родители, бедни, нямали даже един стол вкъщи, и създали седем деца – две момчета и пет момичета. Две починали като малки и сме останали пет. От тях най-голям е брат ми – генерал Димитър Гръбчев, а най-малка съм аз. Въпреки че е инвалид, майка ми се справя с всички трудности, защото баща ми е на работа в София, в пожарната. По това време брат ми Димитър също е в София, ученик в механотехникума, но като участник в нелегалната борба на комунистическата партия попада в затвора 17-годишен. При раждането на Симеон през 1937 г. дават амнистия и той като малолетен попада в групата за освобождаване. През това време баща ми е изгонен от пожарната. Без да се замисля много, отива в чистотата, където се и пенсионира. Той е участвал във всичките войни и през 1917 г. се разболява от холера. След време пристига вкъщи един етрополец, търси майка ми и й казва радостна вест, макар че човек не знае да се смее ли, или да плаче. Отишъл човекът да разпознае починалия си брат в моргата на Александровска болница. Гледа – всички еднакви, като гипсирани – толкова много вар имало изсипана върху телата, за да спре заразата, че не можело да се разпознае образ, и всички били голи. Вървейки, забелязва, че на една метла седи варосан човек, неузнаваем, и плаче. Човекът му казал, че не вижда нищо и не знае къде е. А е оставил вкъщи саката жена с две деца (двамата ми братя в началото). Това бил баща ми – взели го за умрял и го хвърлили в моргата, посипан с вар. Добре че се е случил този наш съсед, който го открил, развикал се и го спасили. После сме започнали да се раждаме едно след друго останалите деца. Най-голямата ми сестра работела във фабрика „Платно”, където е била и Митка, станала по-късно прочутата партизанка Митка Гръбчева. Живеели са на пансион. Имало е надзирателки от Етрополе и така много момичета са дошли в София. Сестра ми запознава брат ми с Митка.

- А ти кога дойде в София?

- Аз завърших прогимназия през 1944 г. и трябваше да продължа в гимназията, но баща ми нямаше никакви средства – току що се беше пенсионирал. Беше пълна мизерия – война, купони, за учене и дума да не става. Като исках да се запиша в гимназията в Ботевград, у дома беше истинска революция – рев, плач, гладна стачка – само да ме пуснат. Не и не, и не. Тогава се откри стопанско училище в Етрополе към бившето дърводелско училище. Директорът дойде и с хиляди уговорки кандърдиса майка ми, като й обеща, че ще ме запишат по бедност и ще ми дават учебници. Учихме шев и кройки, готварство, счетоводство. Изкарах един клас, после, през 1945 г., брат ми ме прибра при него в София. Той вече беше дошъл от балкана, бяха се устроили на работа в милицията. Започнах да уча в Трета девическа гимназия. Ние, трите сестри, живеехме в една квартира с брат ми и в един момент натежахме. Тогава откриха гимназия в Етрополе и се върнах. Там се омъжих на 17 и родих на 18. Върнах се в София вече с дете, настаниха ни в Царската конюшня. Мъжът ми работеше като деловодител в „Особени имоти“ – службата, която отговаряше за бившите царски имоти и по-късно стана УБО. Неин шеф тогава беше Ранчо Кеменчеджиев, а след смъртта му стана брат ми. Аз нямах работа, бях взела една чужда шевна машина и шиех детски дрешки, ходех да работя в едно семейство, викаха ни в Министерския съвет на надничарска работа – чистиш, миеш стаи, прозорци, врати. Тогава той се помещаваше в Двореца. Знаех стаите на царя и царицата, залите за приеми. Като имаше банкети, помагахме в кухнята като общи работници, после пренасяхме нещата за сервиране.

- Какво те свързва с Тодор Живков и неговото семейство?

- С Тодор Живков ме свързва старо познанство. Неговият и моят баща са били в една рота. Оттам, като земляци, са били неразделни в казармата. След това и жените им – баба Маруца и мама – се имаха. Не си го спомням, защото съм по-малка, но Живков е идвал у нас с майка си. После, в София, бабичката си ме много тачеше и като ме видеше по Докторската градина, ми викаше: „Яла да си поортим по нашенски, че ми омръзна с тия напудрени софиянки да се разправям”. Случи се така, че с майка ми бяха в една болница в Овча купел и аз бях отишла на свиждане. Тя идва както е с пижамата, сложила портокал, банан и още нещо: „Ивано, мене снахата Мара ми носи, ама я ти носим да си апнеш, оти оная твойта няма да ти донесе никога”. Имаше предвид Митка. Колегите знаеха, че се познаваме с Живков. Той не пропускаше да ми се усмихне зад кулисите, да ме прегърне, да ме попита как съм, имам ли нужда от нещо. Никога нищо не посмях да поискам. Хората ми бутаха листчета по дожбовете да го моля за разни неща, но аз не смеех. Брат ми ме беше предупредил, че ако разбере подобно нещо, лично ще ме изхвърли. По време на разни приеми обикновено екипът нищо не хапвахме, защото веднага тичахме да монтираме. Веднъж един от операторите ми каза, че си е забравил вътре цигарите и аз грабнах едни от масата, без да знам, че те оставяли на участниците служебно отворени кутии. Веднага някой докладвал на брат ми, а той ми изчете едно конско.

- Как се държеше Мара Малеева?

- Мара Малеева беше много земен човек. Тя роди Владко на 41 г. и като ме видеше, ми казваше: „И аз реших да раждам на стари години...” Като отивахме на събрания, сядаше на първия ред – никога не се качваше в президиума. Много се смущавах от това, че тя ходеше с костюмче и като седне, то се понадигне, а тя отдолу – винаги с навити чорапи. Вика ме преди снимките и ми казва: „Нали сме се разбрали, никакви такива – Живкова и това-онова. Както всички останали, така и аз. Имам мой авторитет и не искам да ме величаете и пишете”. Когато ме видеше, дори протоколът да не позволяваше, гледаше да ми кимне или погледите ни да се срещнат, за да разбера, че ме е видяла. Същото правеше и Живков.

Моника Валериева се пусна дибидюс гола

Бербатов: В 6 сутринта се редях на опашка за хляб

Иван Манолов – от Силициевата долина до Пловдив

Диляна Попова се снима с Никол Кидман

Ни Ло разпуска с щерка си край Разлог

Теди Бургазлиева чака бебе

Миро празнува годишнина от сватбата

Риана се нагизди с папско расо

Тръмп се зъби на медиите

Дамян Велчев опитва да спаси офицерите след 9 септември

Проф. Вихра Миланова: Стрес и тревоги провокират сомнамбулизма

Кожата страда след плажа

Местенето на стрелките смущава съня и апетита

Приказка за вълшебната гривна

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 5 СЕПТЕМВРИ!