Музикалният продуцент Станислава Армутлиева пред „Труд“: Българите обичат музиката, но не са готови да плащат за нея

Над 80% от приходите на българските лейбъли и артисти идват от YouTube

Разговаряме с управителя на музикалната компания „Вирджиния Рекърдс“ и председател на Българската асоциация на музикалните продуценти Станислава Армутлиева в разгара на лятото, когато български изпълнители са заели челни места в класациите. Неотдавна нейният лейбъл (марка) започна да работи и с култовата телевизия MTV, по която вече се въртят песни на родни таланти. Саня коментира и разрастването на стрийминг услугите, по какъв начин те влияят на индустрията и кои са най-големите проблеми на бранша в момента.

- Саня, част от изпълнителите на „Вирджиния Рекърдс“ вече се въртят по канали на музикалния гигант MTV. Разкажете ни как се случи това?

- През последните години имам ясна цел, която съм вплела в ежедневната ни работа във „Вирджиния Рекърдс“ и съм превърнала в приоритет - да успяваме и извън България. В резултат на това започнахме да работим с чужди автори и продуценти, да влизаме в колаборации с чужди артисти. Създадохме мрежа от партньорства с някои от най-силните лейбъли в редица европейски територии, концентрирахме се върху натрупване на ноу-хау за дигиталното разпространение и маркетиране на музика във всички аудио и видео стрийминг платформи, както и в социалните мрежи. Създадохме условия всички артисти, с които работим, да се превърнат и в автори на своята музика. Започнахме да градим и отношения с редица чуждестранни медии. В резултат на тези усилия постепенно за нас започнаха да се отварят много врати. Присъствието ни в MTV e резултат от ентусиазма на екипа на тази иконична за нас медия по отношения на няколко наши проекта.

- Обяснете как се работи с международна компания от такъв мащаб и какво всъщност означава този успех за изпълнителите (и конкретно на българския лейбъл)?

- За да влезеш в плейлистата, на който и да е от каналите на MTV, първо трябва да те забележат, да видят в теб и проекта ти потенциал, след което трябва да минеш през одобрението на доста хора. Освен това тестват проектите през няколко нива на ротации. Благодарна съм за това внимание и подкрепа, които са толкова важни за нас. Българската музика и артисти нямат много платформи, на които да заявят себе си. Затова всяка поява в чужда медия е стъпка по пътя ни към целта. Ще съм радостна, ако на първо време просто започнат да се вглеждат в нас.

- Вашата дъщеря Алма е един от музикантите, които постигнаха успехи в чужбина със своя песен. Как ви кара да се чувствате това?

- Алма постигна неочакван за всички ни успех в Полша, Русия, Турция. В резултат на това е поканена на най-престижния фестивал в Полша - Сопотския, който се оказа и със състезателен характер, нещо като мини Евровизия. На 14 август тя ще се бори от името на България за гласа на милиони поляци, които ще наблюдават фестивала директно по най-голямата полска телевизия. Започнаха да идват и покани от Русия и Казахстан. Чувствам се нащрек, за да не изпуснем тази вълна и да я превърна в отворен коридор за други наши артисти. Успехът всъщност е огромна отговорност.

- Каква роля имате вие в нейното желание да се развива в музикалната индустрия?

- Никога не съм я подстрекавала да тръгва по този път. Единственото, за което бях сигурна, когато и двете ми деца бяха малки, е че искам да могат да свирят на музикален инструмент. Подобно умение има позитивен ефект за едно дете на толкова много нива. Затова и двете от малки започнаха да свирят на пиано всяка седмица по няколко пъти. Освен това вкъщи винаги е звучала много музика и то различна. Вероятно и концертите, на които ги водехме от малки, също са изиграли роля. Алма сама откри своето желание и в правилния момент, аз просто я подкрепих, защото видях в нея потенциал да вълнува чрез музика. Ако нямаше талант в нея, щях да направя всичко да я откажа.

- Какви според вас са най-големите проблеми в бранша в момента (в България и в световен мащаб)?

- В България най-големият проблем е, че хората обичат музика, тя е важна част от живота им, но не я ценят, не са готови да плащат за нея. Това подрива усилията на всеки, който реши да се развива като музикант, артист, автор, продуцент. Държавата години наред също не правеше достатъчно, за да има нормална среда за развитие на творческите индустрии. Когато приходите от музика са ниски, няма достатъчно нови песни, нови артисти, нови лейбъли, качеството на всичко е по-ниско, тъй като възможностите за инвестиции са ограничени. В световен мащаб музикалният бизнес расте заради аудио стрийминг платформите като Spotify, Apple Music, Deezer и други, които са приютили целия световен каталог и за ползването на които милиони хора плащат изключително поносим като цена абонамент. Вече над 60% от приходите на индустрията са дигитални. В България за съжаление сме далеч от подобна статистика. Основните проблеми на световния музикален бизнес са свързани с отговорността на всички дигитални платформи, където индивидуални потребители качват музикално съдържание. Голяма част от тези проблеми намериха частично разрешение в Новата Европейска директива за авторско право, която предстои да бъде имплементирана в България. Това е много важен момент за нашия бизнес, тъй като над 80% от приходите на българските лейбъли и артисти идват от YouTube. Друг важен момент за българския, а и за световния музикален бизнес, е развитието на дружествата за колективно управление на права. У нас все още и двете дружества в областта на музиката - ПРОФОН и Музикаутор, правят усилия да събират парите на творците в една до голяма степен враждебна среда.

- Преди време бяхме говорили за позитивните тенденции от масовото развитие на стрийминг услугите като Spotify, Apple Music и др. Какво е отношението на българите към този начин на „консумиране“ на музика на този етап? Какви са вашите прогнози за близкото бъдеще?

- Тенденцията е стабилен растеж у нас на потреблението на музика през аудио стрийминг платформите. Ако обичате музика и веднъж опитате да ползвате Spotify например, няма вариант тази услуга да не стане важна част от ежедневието ви. Абонаментът е 9,99 лева на месец за неограничен достъп до целия световен каталог онлайн и офлайн. Това е по-малко от билет за кино, от два хубави шоколада, от цената на такси от центъра до Бояна например. През 2018 година приходите на звукозаписните компании у нас от дигитални услуги скочиха с 30%. Това обаче не елиминира факта, че много малка част от населението е готова да плаща за музика, както и че има огромен сегмент бизнеси, които ползват музика с комерсиална цел, без да са взели разрешение от правоносителите и без да ги овъзмездяват за това ползване.

- За съжаление продуцентите и текстописците у нас често остават недооценени и голяма част от хората не си дават сметка колко труд и усилия коства създаването на една песен. Как вашата компания се бори с това?

- Благодаря ви за този въпрос. От 27 години се занимавам с музикален бизнес и от 27 години посвещавам голяма част от времето си на най-различни усилия и активности, свързани с битката за по-добра среда за българските музикални творци. За този период научих няколко урока. Първият е, че най-добрият начин да бориш пиратството у нас е с бизнес алтернативи. Когато пиратските касети и после дискове бяха залели България, някои от най-големите световни компании, които представляваме тук, ни се довериха и ни позволиха да произвеждаме на местна почва така наречените кирилоезични версии на най-хитовите албуми, и да ги продаваме на много по-ниска цена от тази в Западна Европа, и това имаше ефект за пазара и легалните продажби. Другият урок, който научих за това време е, че образованието и просветителството на тема интелектуална собственост и права са от огромна важност за промяната, която търсим. Затова през последните месеци инвестирам личното си време, за да обикалям училищата по изкуствата заедно с мои колеги от Българската асоциация на музикалните продуценти и да влизам в „Час по интелектуална собственост“. Разговорът за авторските и сродните права с бъдещите творци, а и не само с тях - говорим с политици, с журналисти, с водещи обществени фигури, може да промени засега трудната реалност, свързана със заплащането на творческия труд у нас, може и да превърне България в много по-привлекателна територия за талантливите хора.

- Неотдавна организирахте първия по рода си „лагер“ за писане на песни. Какви са резултатите от тази инициатива?

- Sofia Songwriting Camp e едно от най-хубавите неща, които съм правила, откакто се занимавам с музикален бизнес. Това е вдъхновяващ и изключително важен проект, защото вдига нивото на създаването на музика у нас, както и защото дава шанс на наши автори да влязат в суперпрофесионални екипи с композитори, текстописци и музикални продуценти от различни държави, и да се превърнат в съавтори на песни, които могат да се реализират на големи пазари и да станат част от репертоара на суперуспешни чуждестранни артисти. Другият позитив е създаването на репертоар за нашите артисти, с който можем да излезем на международната сцена. За 4 дена в 6 студия бяха създадени 24 песни. Вече имаме страхотни новини по отношение на бъдещата им реализация. Една от най-успешните K-pop (корейски поп, б.а.) банди потвърди, че песен, написана в рамките на нашия творчески лагер, влиза в новия им албум. Това е страхотно. Двама от авторите на тази песен са българи. Скоро ще разкрием и детайли, свързани с това. Две от песните, създадени по време на лагера, преди няколко дни, бяха потвърдени като следващите премиери в репертоара на двама от най-перспективните шведски артисти, една от песните е следващият сингъл на суперзвезда от Румъния, следващите проекти на 4Magic, Дара, Михаела Маринова, Йоана и Ева Пармакова също са песни, създадени по време на Sofia Songwriting Camp. Между другото, следващото издание на лагера е вече потвърдено, благодарение на нашите партньори. Скоро стартираме неговата организация. Очаквайте уникални участници и страхотни съпътстващи лагера инициативи.

- Изпълнители от вашия лейбъл направиха доста проекти с румънския продуцент Моноар. Разкажете ни как започнахте да работите с него?

- След финала на последния сезон на X Factor, в който победители бяха 4Magic, започнах да градя стратегия как да ги направя успешни и след предаването. Никой не вярваше, че група има шанс у нас, да не говорим за група от непълнолетни момичета, които ходят на училище и дори не живеят в София, а в Пловдив. След предаването трябва да сме бързи, за да хванем вълната от популярност и одобрение за победителите и финалистите, с които решаваме да работим. По това време момичетата нямаха никакви умения да създават сами музика или текст. Най-силното им изпълнение в предаването беше фолклорна песен - „Вечерай, Радо“. Реших, че на това трябва да заложа и да намеря музикален продуцент, който да вземе фолклорния мотив и да го вплете в красиво парче, направено специално за невероятния четириглас на групата. Към онзи момент - декември 2017 г., имаше двама продуценти, чиито парчета с инкорпориран български фолклорен мотив бяха станали суперхитове не само у нас - единият беше израелецът Саги Абитбул, който вкара „Чичовите Конье“ в хита си Stanga, а другият беше Моноар, с неговата Violin Song, в която звучи фолклорен мотив от „Втора песен за из пътя“ в изпълнение на хор Мистерията на българските гласове. Познавах и двамата заради партньорството с техните лейбъли. Писах и на двамата, като представих групата и своята идея. Саги отказа, но Крис (Моноар) върна един от най-ентусиазираните мейли, който някога съм получавала по повод наш артист. Това момче е от моя гледна точка гениално като продуцент, да не говорим колко е бърз и дисциплиниран, а освен това и изключително добър, читав човек. Няколко дни след този мейл, от офиса на „Вирджиния Рекърдс“ към Констанца в Румъния, където е студиото на Крис, потеглиха четири 15-годишни момичета, придружавани от представител на компанията. На следващата вечер към 11 вечерта Крис ми пусна напълно готово първо демо, което ме закова с безапелационните си качества. Together (Вечерай, Радо) се превърна в хита на 2018 г. в България и даде страхотен старт на кариерата на 4Magic. Ето как започна всичко. Толкова се харесахме с Крис и неговия баща Телу, който го менажира, толкова приятно заработихме, така започнахме да се подкрепяме, че това се превърна в едно от най-важните творчески и бизнес партньорства, които съм имала. Мисля, че е така и за тях.

- Каква е вашата дефиниция за хит, според българските стандарти?

- Песен, която вълнува и искаш да слушаш още и още.

- Какво определяте за най-големия ви успех?

- Гоня го този най-голям успех, представям си го, вървя към него заедно с целия си екип. Иначе се старая всеки ден да произвеждам малки и не толкова малки успехи. В личен план - това, че създадох хубаво семейство и две деца, които растат свестни и добри, е моята победа.

Нашият гост

Станислава Армутлиева, по-известна и като Саня, е родена на 30 май в София. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ. От 1991 година е управител на музикална компания „Вирджиния Рекърдс”. Тя е и председател на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти. Участва във втория, третия, четвъртия и петия сезон на риалити шоуто X Factor България като член на журито. Изявява се и като актриса във филмите „Софийска история”, „Хълмът на боровинките” и „Лошо момиче”.