Награда „Златна палма“ за иранския филм „Обикновен инцидент“

Режисьорският дебют на Скарлет Йохансон без награда

Режисьорът Джафар Панахи след „Златен лъв“ във Венеция, „Златна мечка“ в Берлин сега и „Златна палма“ в Кан

Йоахим Триер с Голямата награда за „Сантиментална стойност“

Всяка година в Кан по време на фестивала уважаваното британско списание “Screen International” (в сегашния си вид съществува от 1975 г.) публикува рейтинг по скала от 0 до 10 точки на всички филми от официалната програма (тази година 191 заглавия). За целта ползва мнението на екип от професионални журналисти и критици. Любопитно е, че често (сега също), сред най-високо оценените 9 филма с рейтинг над 7, 50 е само един от основния конкурс „After“ (Sirat, 2025, Франция, Испания) на реж. Оливие Лаксе с оценка 7,89 т. Дали това е същностен проблем за любопитно разминаване между този рейтинг и съответните журита в различните категории е сложен въпрос и следва да бъде анализиран в друг специализиран текст. А великият Балзак просто би цитирал себе си: „Глупаво като факт!“

Затова пък журито за основния конкурс с Президент безспорната френска актриса Жулиет Бинош бе категорично и връчи изящната палмова клонка с 19 листа на иранския сценарист и режисьор Джафар Панахи за неговия много силен, убедителен и актуален филм „Обикновен инцидент“!

Кадър от „Обикновен инцидент“

Умело изграденият сюжет започва със замислено сурово отмъщение към предполагаем мъж за предишни страдания в затвора. Но това отключва каскада от текущи събития в реалното всекидневие на обикновени хора, за да достигне до финал за разума на сърцето като индивидуално решение в името на общото помирение. Наистина изстрадан сюжет, след като самият режисьор 20 години е или в затвора, или със забрана на напуска страната. А през това време получи „Златен лъв“ във Венеция за “The Circle” (2000), „Златна мечка“ в Берлин за „Такси“ (2015) и сега „Златна палма“ в Кан! Такъв филмов „требъл“ в кариерата си имат само 3 други режисьори: французинът Анри-Жорж Клузо, италианецът Микеланджело Антониони и американецът Робърт Олтман!

По подобен начин втори забележителен успех за пореден филм отбелязва и талантливият норвежки режисьор Йоахим Триер. Пред 4 години „Най-лошата личност на света“ (2021) бе сред най-ярките арт-филми в Кан, но само Ренате Рейнсве бе отличена като най-добра актриса. А после филмът получи по 2 номинации за „Оскар“ и БАФТА! Но сега майсторът на деликатни психологически нюанси е с напълно заслужена Голяма награда за „Сантиментална стойност“ – жанров микс „драмедия“ за филмов режисьор и неговите две дъщери. Но пък актьорите са мечтан екип: Стелан Скарсгард, пак Ренате Рейнсве плюс Ел Фанинг!

Екипът на норвежки режисьор Йоахим Триер

Тройката на „почетната стълбичка“ с най-важни отличия допълва бразилският филм „Секретен агент“ – елегантен екранен „монолог – опит за бягство“ от сложно лично минало в търсене на спокойно настояще и невъзможното му осъществяване. Впечатлява привидно дистанцираният режисьорски поглед на Клебер Мендоса Фильо със заслужена „малка палма“ плюс отличие за дискретният актьор Вагнер Моура и в добавка наградата на ФИПРЕССИ.

Поглеждайки към наградите във втората конкурсна категория „Особен поглед“ трябва да си припомним, че тя не някаква „Б група“ от филмово състезание. А напротив, очаква изненади от по-млади автори, които смело напускат стандартните жанрови и стилови форми, за да поднасят на екрана желани изненади. Затова не е странно, че от 20-те селектирани филма 9 (почти 50 %) са дебюти - първи пълнометражен игрален филм за режисьора! Но тава не попречи на опитните братя Араб и Тарзан Насер с шестия си игрален филм „Имало едно време в Газа“ да заслужат наградата за режисура! Защото те са поели риска да направят успешна жанрова психологизация (драмедия) на очевидната  трагедия в тази ивица земя, където хиляди хора загиват безнадеждно в изтощителен дълговечен конфликт.

Впечатляващ е дори копродукционният микс на производителите: от Окупираните палестински територии, ОАЕ, Франция, Португалия, Германия, UK, Йордания. Защото това е и своеобразна форма на международна солидарност! Друго важно  отличие е за Франк Дилейн като най-добър актьор във филма „Urchin“. В него той е млад лондонски самотник, който опитва да скъса със своята саморазрушителна депресия с впечатляваща екранна достоверност. Тук заслугата е и на сценариста и режисьор – дебютант Харис Дикинсън, който прави успешна крачка от актьорската си професия в новата позиция зад камерата. Четирите му късометражни филма преди това са очевидно добра подготовка за това обещаващо начало.

Симетричен актьорски дебют в режисурата е „Елеонора Велика“ на актрисата - звезда Скарлет Йохансон, която логично събра очаквания голям интерес и дълги аплодисменти след прожекцията. А и сюжетът за самотна възрастна вдовица, която иска да преодолее неизбежната изолация е добре уплътнен от актрисата Джун Скуиб. Но до истинската режисьорска роля на Скарлет има още неизвървян път. В тази най-концептуална филмова професия не е необходимо всяка добра актриса да повтаря вече забравените режисьорски опити на Мадона или Анджелина Джоли.

Но да не пропускаме третата конкурсна категория от официалната програма (за иновативни филми), към която  публичният интерес (все още) отстъпва в сравнение с „нормалните“ филми. Но това е само второ издание на скромна подборка от 9 заглавия, при това някои от тях все още достъпни само за индивидуално гледане с шлем и слушалки на 3-4 зрителски кресла в малка обособена зала. Въпреки това  респектиращо 5-членно жури от експерти в дигиталните технологии, но начело с френския режисьор Люк Жаке, се отнесе сериозно към прохождащото (може би) бъдеще на екранното изкуство. И справедливо присъди Голямата награда на филма „From Dust“ (2025), осъществен от тоталния автор Мишел ван дер Аа, Филмът е с продължителност 45 мин., от които 24 са чиста виртуална реалност!

Затова мотивировката на журито подчертава, че „режисьорът е успял в съзнателно опростения сюжет да разчупи границите на обичайния екранен разказ в много добре овладяно арт пространство, което отчита и присъствието на зрителите като част от него“! В тази словесна аргументация много точно е уловена спецификата на този нов вид комуникация „виртуално зрелище – зрителско съучастие“! Защото тъкмо в това е новаторският елемент, създаден от автора, но в неизбежно (съ)авторство със зрителя! 

А връщайки се към двете основни конкурсни категории на все още обичайното екранно кино, да си припомним отново Балзак и си пожелаем следващата година да забравим проницателния му афоризъм. Защото разминаване в оценките на две групи професионалисти (членовете на журита и рейтинга на критици и журналисти) е възможно, но оставя някои въпроси без отговор.