Три големи скандала, свързани с изтичане на лични съобщения от групови чатове, разкриха расистки, антисемитски и насилствени изказвания на различни политически фигури в Съединените щати, пише Ройтерс. Сред съобщенията имало расови обиди, възхищение към нацистите и заплахи с насилие, което предизвика сериозни опасения за нарастващата толерантност към подобни възгледи въпреки напредъка в областта на гражданските права.
Според Ройтерс изтеклите текстове показват, че някои политически лидери са се чувствали напълно спокойни да изразяват крайни позиции зад затворени врати, вярвайки погрешно, че частните им разговори са защитени — въпреки че подобни съобщения лесно могат да станат публични. Експерти отбелязват, че подобни възгледи винаги са съществували в лични дискусии, но течовете разкриват шокиращи убеждения сред някои политически лица.
Според публикация на Politico, група млади републикански лидери са си разменяли расистки и антисемитски съобщения в платформата Telegram, като един от тях дори е изразил любов към Хитлер. Освен това, National Review съобщи, че демократът от Вирджиния Джей Джоунс, кандидат за изборна длъжност, е отправял заплашителни коментари към републиканец, казвайки, че желае зло на противника си и би осквернил гроба му. Още един скандал избухна, когато Пол Инграсия, номиниран от президента Тръмп за пост във федерална агенция, бе принуден да се оттегли, след като се разбра, че в лични съобщения е признал, че има „нацистки наклонности“.
Експерти по политическа култура подчертават, че груповите чатове създават фалшиво усещане за доверие и интимност, което кара участниците да вярват, че могат да говорят свободно и без последствия – макар политическата вярност често да е променлива. Нормализирането на езика на омразата и насилието, особено сред по-младите политически среди, се засилва от култура, в която границите на допустимото се размиват все повече.
Наблюдатели посочват, че конфронтационната реторика на Доналд Тръмп е насърчила мнозина републиканци да се чувстват оправдани да изразяват възгледи, които преди това са били смятани за неприемливи. Използването на обидни термини за имигранти и обвиненията в престъпно поведение вероятно са повлияли върху тона в политическите среди. Организацията Black Conservative Federation призова ръководството на Републиканската партия да осъди публично расистките съобщения на младите републиканци, без да търси оправдания.
Реакциите на скандалите бяха остро критични от целия политически спектър. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс осъди съобщенията, но омаловажи случая, като определи участниците като „деца“. Заплахите на Джоунс доведоха до спад в подкрепата за кампанията му, показвайки колко разрушителни могат да бъдат подобни разкрития.
Изтеклите чатове съдържат крайно обидно съдържание, включително расистки изрази и призиви към насилие. Много от участниците, свързани с групата на младите републиканци, загубиха работата си или подадоха оставки от политически постове. Скандалът обхвана участници от няколко щата, а Нюйоркският клуб на младите републиканци бе разпуснат в резултат на случая.
Тези изтичания и последвалите ги скандали разкриват тревожна тенденция в американския политически живот – хора, които се чувстват окуражени да изразяват насилствени и омразни идеи в лични комуникации. Случаят предизвиква продължаващи дебати за нормализирането на езика на омразата и последиците му за политическата култура в САЩ.