На Берлинале у дома

Трети ден ужким съм на Берлинале, обаче си седя у дома в Красно село и гледам филми на компютъра – по 3 заглавия дневна доза от официалния конкурс на 71-вото издание на първия за годината голям световен кинофестивал. И разбира се, не съм само аз, а над хиляда акредитирани журналисти и критици от цял свят, за които официалната онлайн платформа Berlinale Media Service осигурява предварително планиран достъп до всички конкурсни програми, онлайн пресконференции плюс текстова информация, фотоси от филми и снимки от някои фестивални събития. Защото, както бе обявено още в края на миналата година, сега върви „първото полувреме“ на Берлинале, като в града са само официалните журита, които гледат съответните селекции „на живо“ в кинозала, а „цялото фестивално войнство“ е в дистанционен режим пред всенвъзможни цифрови устройства по света. Благодарим на Интернет! 

А така Берлинале оцелява (да се надяваме, само за тази кризисна година), въпреки третата вълна на пандемията COVID-19 и новите мутации на коварния коронавирус. Оптимизмът все още поддържа духа на организаторите и надеждите на берлинските зрители, че през юни ще могат да присъстват на нормални прожекции в обичайните кинозали и в някои други пространства на открито за „второто полувреме“, когато ще се срещнат със своите екранни любимци и ще присъстват при връчването на наградите, определени сега през март. Впрочем, първото издание на Берлинале се появява в 1951 година именно през юни, но домакините бързо разбират, че само месец преди това Кан е обрал „каймака“ на световното кино и фестивалът умно се премества през студения, макар и неуютен февруари. 

А сега при минимизирана мартенска програма официалният конкурс предлага само 15 филма за 5 дни, докато обичайната селекция винаги е била от 22 заглавия, разположени в 10 състезателни дни. Независимо от принудителното съкращение, и тази година конкурсът се опитва да запази основните си характеристики: актуални теми, географско разнообразие на представените национални кинематографии, жанрови и стилистични търсения на автори от различни поколения, но все пак с известно предимство на младата режисьорска школа. 

Румънецът Раду Жуде (1977) вече е безспорно утвърден автор, но пък винаги с разнообразни идеи, така че защитава младежкия си дух с амбициозни нестандартни търсения. Преди 6 години спечели „Сребърна мечка“ като най-добър режисьор с „Аферим“ (2015), а сега е още по-смел в експеримента си „Лудо порно“ (2021). Зад сюжетната завръзка (домашно секс видео на учителка със съпруга й, което обаче неизвестно как попада в интернет и става скандален хит), Раду Жуде построява рисков филм от 3 самостоятелни части, които обаче успешно извеждат идеята за несъпоставимите битови дребнави свади на фона на големите исторически разломи в обществото и тревожните съвременни дисонанси в глобалните социо-културни процеси. Безспорно, добра и впечатляваща авторска идея, която обаче много вероятно ще се препъне при срещата с масовата публика. 

Затова  пък френският режисьор Ксавие Бовуа (известен и като актьор с 46 роли на екрана) в новия си филм „Албатрос“ се обляга на традиционен драматичен сюжет за добросъвестен полицай, грижовен съпруг и баща, който неволно става убиец на задържан неуравновесен местен фермер. А от това обстоятелство се развива силна психологическа драма за вината и отговорността, преодоляването  на депресията и оптимистично връщане към живота, след рисково бягство в океана с малка ветроходна яхта. Голяма заслуга за безспорното зрителско въздействие на филма има добрият белгийският актьор Джереми Рение, вече с 65 роли в киното и телевизията. 

И още един френски филм се появи в първите фестивални дни – “Малката майка“ на нашумялата през последните години режисьорка Селин Сиама, която след „Портрет на момиче в пламъци“ (2019, с 2 награди в Кан и номинация „Златен глобус“) е една от новите надежди на френското кино. В новия си пети режисьорски филм тя успява да построи сложен психофизически монолог на осемгодишно момиче в депресивен стрес след смъртта на баба му и със свой въображаем вътрешен диалог с майка си. Амбициозна задача, очевидно оценена от селекционерите на Берлинале, а дали журито ще потвърди техния избор, ще разберем при обявяване на наградите в края на седмицата. 

Добри дума заслужава още грузинският сценарист и режисьор Александър Коберидзе, който е за пръв път в Берлин с втория си авторски филм „Какво виждаме, когато гледаме към небето“ – нестандартна, опоетизирана любовна история с напомняне за добрите традиции на грузинското кино плюс уверена режисьорска работа. Филмът е копродукция с Германия, което може би е улеснило селекцията, но пък времетраенето от 2 часа и половина вероятно ще препъне масовото разпространение и зрителския интерес. 

Пъстротата на официалните селекции е още по-богата, ако се обърнем и към втората конкурсна категория „Неочаквани срещи“, или към традиционно силната „Панорама“, или към винаги изненадваща категория „Форум“. Но трудно се обхваща богатата програма на Берлинале само през един домашен монитор в Красно село.