През последните години рязко нараства пропагандата за руска заплаха за сигурността на страните от ЕС. Това налага според европейските лидери ускорено и мащабно въоръжаване на тези държави, увеличавайки военните си бюджети от 2 на 5 процента. Случай без аналог в световната история. Средствата за отбрана на една страна се увеличават само, когато тя се намира пред война или при започнали вече военни действия.
Според авторитетни международни наблюдатели, война в Европа не се очертава, включително и агресия от руска страна. Това мнение се споделя и от мнозинството европейски граждани.
Според неоспорими исторически свидетелства жертва на агресия са не големи европейски държави, а Русия. Факт е, че не Руската империя напада Франция, а обратно - Наполеон напада Русия. По инициатива на Англия е формирана коалиция от европейски държави и Турция, която започва Кримската война. А Кайзерова и хитлеристка Германия извършват безпрецедентни по мащаби агресии срещу Русия и Съветската държава, причинявайки огромни човешки жертви и страхотни материални разрушения.
Очевидно политиката на свръхвъоръжаване на Европа потвърждава прогнозата на един от най-успешните американски президенти - Д. Айзенхауер. В продължение на двата си президентски мандата той категорично отказва да увеличи средствата за отбрана, запазвайки ги в продължение на осем години в рамките ва 40 милиарда долара. Според президента нарастването на военния бюджет ще бъде изключително в интерес на военно-индустриалния комплекс, който неоснователно забогатял, ще започне да се намесва във вътрешната и външната политика на държавата. „Това аз няма да допусна!“ - категорично заявява Айзенхауер.
Очевидно за никаква руска заплаха за страните от Европейския съюз не може да става въпрос. Русия няма никакво намерение и основание, както и реална възможност, да воюва с Европа. Войната, която тя започна с Украйна, не е за територии и ресурси, а има етнически характер.
Този факт е много добре известен на лидерите на ЕС и на националните ръководства на повечето европейски страни. Какво налага обаче тази продължителна, масирана, жлъчна и агресивна антируска пропаганда и насаждане на страхова психоза? Отговор на този въпрос дава президентът Айзенхауер с невероятно точната си прогноза - намесата на военно-индустриалния комплекс, един от инициаторите на неолиберализма и дълбоката държава, които поставиха под пълен контрол вътрешната и външна политика на САЩ и колективния Запад. За да оправдаят агресивния си външно-политически курс след края на Студената война платените от глобалистите „учени“ доказват, че войната е естествено състояние на човечеството. Затова повече от три десетилетия избухват война след война. През същия период и дума не се споменава за разоръжаване, ограничаване на въоръженията или за забрана на ядреното оръжие. Нормална позиция за глобалистите след като военните сблъсъци и войните им носят колосални печалби.
Наистина президентът Тръмп, отчитайки огромната заплаха за националната държава, нанесе първия сериозен удар върху глобализма. Неговият филиал обаче продължава с невероятна упоритост линията на неолибералите. Държейки под контрол и европейските държави, европейската глобалистка прослойка се очертава като най-яростен противник на мира в Украйна.
С изразената си позиция нямам никакво намерение да оправдавам руската военна инвазия в Украйна. Тя е очевиден акт на грубо нарушаване на нормите на международното право.
Аз съм не по-малко критичен и към ръководството на ЕС и лидерите на големите европейски държави. Тяхна е изключително отговорността за мира и сигурността на Европейския континент. Затова в конфликта Русия - Украйна бяха длъжни да не вземат страна, а да действат като арбитър, като се вслушат в позициите на двете държави и не допуснат избухването на военния конфликт. А главният провокатор за войната милиардерът Сорос трябваше да бъде изхвърлен от Европа.
При очертаващата се нова международна конфигурация става очевидно, че свръхпечалбите от въоръженията и войните, както и глобализмът ще останат в историята. Идва времето на мирното и взаимноизгодно всестранно сътрудничество между равноправни народи и държави. Това е факт, с който трябва да се съобразяват Европа и нейното ръководство.