Откриха уникални амфорни печати и останки от бойна кула на крепостта Ряховец

С останките от некропола проучвателите се включват в унгарски проект за издирване на куманско присъствие на Балканите

Над 300 уникални находки са открити по време на петото археологическо лято на крепостта Ряховец край Горна Оряховица. За проучванията и тази година отново бяха осигурени 20 000 лв. от общинската хазна и също толкова от Министерството на културата. Изследователската работа на калето бе подпомогната и със средства от 7 дарители. Благодарение на това учените работиха 32 дни в два основни сектора, като единия е Южното подградие.

„В този участък не беше пипано от над 30 години, когато е била първата експедиция, започната от археолозите Иван Бъчваров и Хитко Вачев. Около 1987 г. те са открили там сграда, която все още е с неизяснен статут и некропол с над 20 гроба. Разчистихме и площ от над 200 кв.м. Там има сграда от 13 век с два строителни периода“, обясни пред „Труд“ ръководителят на археологическия екип Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново. Той работи съвместно със зам. ръководителите Мая Иванова и Златина Петракиева от Исторически музей – Горна Оряховица.

Под древната постройка учените се натъкнали на яма от елинистическия период- III-I век пр.новата ера с интересни амфорни печати, които се смятат за редки. Излезли и имитативни печати, както и над 20 монети имитации на оригинали от гръцката колония Одесос.

„Това свидетелства, че и тогава са се правили имитации. Такива монети се откриват в периметъра от Провадия до Севлиево, което предполага, че Ряховец е бил голям тракийски център, който си е позволявал да имитира оригинални монети. За изработката им са използвани бронз и олово“, изтъква Илиян Петракиев.

Той допълва, че са намерени и ценни средновековни монети, които са изключително добре запазени. От пластовете са излезли и контрамаркирани римски монети. Става въпрос за изхабени или остарели монети, на които е поставяна специална марка и са връщани в обръщение.

Археолозите имаха за цел да продължат разкритията по Северната крепостна стена в посока Западната порта, където се работеше и миналата година. Идеята била максимално да се разкрие стената и при добър късмет да се попадне на некропол. Миналата година учените откриха два средновековни гроба и едно погребение от ранно-желязната епоха.

„Попаднахме на четири нови гроба, сред които има на мъжки, женски и детски индивиди, които са подредени в редица и наподобяват еднофамилен некропол. В женския гроб открихме мънисто до едната ръка и монета до таза. В детския гроб пък имаше желязно ножче върху черепа“, сподели Илиян Петракиев.

Проби от откритите миналата година човешки останки бяха изпратени за ДНК-експертиза и в лаборатория на Харвард, но до момента няма резултати.

„Междувременно обаче заради тези открития получихме покана от Унгария да се включим в международен проект за ДНК-изследване с цел издирване на куманско присъствие на Балканския полуостров. Освен това излязоха резултатите от анализи в унгарска лаборатория на открита миналата година челюст на глиган в хоросановата спойка на крепостната стена на Ряховец. Според изследването находката датира от 1060-1600 година “, информира Петракиев.

Археолозите разкрили и правоъгълна бойна кула, издаваща се 3,70 метра извън крепостната стена, а широчината и е 4,5 метра. Това потвърждава тезата, че крепостта Ряховец е била сериозно фортификационно съоръжение, строено през 12 век.

При разкопките е извадено и голямо количество битова керамика-средновековна, римска, елинистическа и ранно-желязна.

Още от първия ден на проучванията заработи и Археологическата школа, която е единствена по рода си в страната. Школата дава основни познания на учениците от региона за работата на археолозите и за историята. Около 30 деца от четири гимназии от Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец се включиха в разкопките. Всяка група работи по една седмица.

„Децата са много амбицирани и любознателни. Можем да се похвалим и с първия студент по археология – Йоанна Катрева, която вече ще следва в Софийския университет. Друга голяма надежда за науката е 16-годишната ученичка от СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица Румина Трифонова, която се справя отлично, самостоятелно проучва гробове като е завладяна от антропологията и графичното документиране“, разказва с нескрита гордост Илиян Петракиев.