Падането на кабинета на Франсоа Байру - удар срещу президента Еманюел Макрон

И от ляво, и от дясно французите искат държавния глава да си ходи преждевременно

Единствено десницата е способна да закрепи положението временно и без избори

“Парализа по френски”, “Политическо харакири”, “Фискален хаос без край”, “Плашеща неуправляемост “, “Хронична политическа нестабилност”, “Парламент - главоблъсканица като кубчето на Рубик” - такива “снимки” на Франция щракнаха във вторник сутринта големите американски, британски, европейски и японски вестници.

В 19 часа предишната вечер Националното събрание в Париж свали правителството на Франсоа Байру, след като 364 депутати гласуваха срещу поисканото от министър-председателя доверие, уважено от твърде малък брой техни колеги - 194-ма. Както отбеляза влиятелният парижки всекидневник “Льо Монд”, това е първият път в историята на Петата република, родена през 1958 г. и отличаваща се с активна социална политика, когато ръководител на правителството пада по време на вот на доверие. И спазвайки конституцията, малко преди обяд във вторник обявеният от медиите за центрист Байру подаде оставката на кабинета си на президента Еманюел Макрон.

Сега топката е в полето на държавния глава и според френските медии Макрон би трябвало да назначи в рамките на няколко дни нов министър-председател, който да предложи по-големи гаранции за получаване на политическа подкрепа от Парламента. Според “Льо Монд” и другия парижки “гранд” на печата в. “Льо Фигаро”, най-вероятно президентът, който е от лявото политическо потекло на Хексагона, ще се стреми се да разшири точно лявоцентристкото мнозинство в Националното събрание. В тази връзка като евентуални премиери се споменават имената на социалиста и бивш еврокомисар по финансите и икономиката - сина на емигрирали във Франция румънски евреи Пиер Московиси, който сега е председател на Сметната палата, както и на независимия министър на икономиката в кабинета на Байру - финансовия мениджър Ерик Ломбар.

Двамата са смятани за доста близки до левицата - двигателя на получилия се в понеделник вот на недоверие, ама в същото време според мнозина политически наблюдатели край Сена те са способни да си сътрудничат добре и с десния център. Но виждайки напъните срещу него от десницата, Макрон би могъл вместо върху Московиси и Ломбар, да съсредоточи вниманието си върху неин представител - може би сегашния министър на правосъдие и бивш титуляр на вътрешното ведомство Жерал Дарманен. Но успехът на подобен ход е предопределен много от отношението към този маньовър на крайно дясната партия на Марин Льо Пен - Национален сбор, която затегна позицията си към държавния глава. И сега, подобно на радикално-лявата “Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон, призовава за ново общо гласуване.

При това не само за избиране на ново Национално събрание, но и на нов президент на републиката, след шумните призиви, както от ляво, така и от дясно, за оставка на Макрон. Той многократно е заявявал, че няма да я даде и че възнамерява да остане в Елисейския дворец до края на втория си мандат, през пролетта на 2027 г. Но ако политическият застой продължи, а масовите протести като този, насрочен за 10 септември под надслов “Да блокираме всичко!”, се развихрят със страшна сила и финансовото положение на Франция се влоши, Макрон може да бъде принуден да промени решението си - подчерта във вторник “Льо Фигаро”.

Но защо водещата наред с Германия сила в ЕС затъна в невиждана от десетилетия политическо-икономическа криза? Първият и най-лесният отговор е протгиворечията между левицата и десницата по съставения от Франсоа Байру бюджет на страната за следващата година, предвиждащ сериозно кълцане на социалните разходи, без обаче да се пипат несметните богатства на едрите капиталисти и собственици. За анализатора на в. “Льо Фигаро” и известен икономист Антоан Фуше, бюджетната криза е само върхът на айсберга - rстинският проблем според него е обществена криза, произтичаща от демократичните избори, направени през последния половин век наред от левица, десница и център. Тези избори - подчертава Фуше - дадоха приоритет на настоящето пред бъдещето, натрупвайки дълг от финансирането на социални разходи, който е почти единственото нещо, което се е увеличило в страната през посочения петдесетгодишен период. Като междувременно са пренебрегнати основни инвестиции за бъдещето в изключително важни сектори като образованието, промишлеността, енергийния преход, отбраната, обществения транспорт, строителството на жилища и дори на болници.

И това предпочитане на индивидуалните и личните ползи за сметка на колективните стоки и услуги, според Фуше е отслабило Франция и компрометирало бъдещето на френския народ. Като бюджетната криза отразява безпощадно тази реалност - не само тежестта на натрупания вътрешен дълг от 3 500 млрд. евро представлява проблем, но и неспособността на управляващите да инвестират в онова, което подготвя за бъдещето. И сега - подчертава Фуше, - необходимите усилия за излизане от бездната на кризата са умопомрачителни икономии от порядъка на 250 млрд. евро годишно, които са далеч над често споменаваните от политиците на власт мерки за намаляване на обществения дефицит с 40 млрд. евро за 12 месеца.

А това вещае социални турболенции, да не говорим за икономическите - несигурността никога не е добра за икономиката и доказателството за това във Франция е безпрецедентният спад на бизнес инвестициите. Тази променлива, която най-много реагира на политическите и икономическите цикли, вече е пострадала значително от възходите и паденията на френската политика, като инициативността на предприемачите напоследък е буквално “вкаменена” - писа пък левият в. “Либерасион”.

Въпреки това, - изтъкна “Льо Фигаро” във вторник, ако едно дясноцентристко правителство бързо наследи това на Франсоа Байру и успее да остане на власт до 2027 г., когато изтича мандатът на сегашния Парламент, отрицателните ефектите върху икономиката и жизнения стандарт на французите в известна степен могат да бъдат ограничени. Като за да оцелее, новото правителство няма да има друг избор, освен да преразгледа бюджетните амбиции пак в посока надолу, но намалявайки икономиите от планираните от Байру 44 млрд. евро на 20 милиарда.

Подобна цел - смята вестникът - би могла да се постигне чрез “дълбока рационализация на разходите в обществения сектор, по-строг контрол върху харчовете за здравеопазване, намаляването на трансферите на пари към местните власти, премахването на данъчни вратички за бягство и т. н.”. Тогава публичният дефицит ще възлезе през 2026 г. на около 5% от БВП, вместо нужните 4,6% и това по-умерено намаление на националния баланс би забавило връщането под 3%, определено за 2029 г. в одобрената за Франция от Брюксел траектория.

Неприятна перспектива, която може да пренесе заразата на кризата от тежко болната Франция в останалите, все още крепящи се на крака 26 страни от Европейския съюз - загатна зловещо мюнхенският “Зюд Дойче Цайтунг”.